Даниел Дарийо

Даниѐл Иво̀н Марѝ Антоанѐт Дарийо̀ () е френска актриса и певица. Нейната филмова кариера е една от най-дългите в историята на киното – осем десетилетия. www.imdb.com

Биография

Една от най-популярните актриси на 1930 – 1960 години, Даниел Ивон Мари Антоанет Дарийо се ражда в Бордо на 1 май 1917 г., но израства в Париж. Дъщеря на военен лекар. Баща и умира, когато Даниел е само на 7 години. Брат ѝ е актьорът Оливие Дарийо.

Като музикално надарено дете първоначално учи чело и пиано в началния отдел на Парижката консерватория. Освен това и пее добре. По-късно тя ще запише 20 плочи. На 14 годинки се снима в първия си филм в киното в музикалния „Балът“ („Le Bal“). В началото на кариерата си изпълнява предимно роли на млади лудетини в различни филми, като нейни партньори са големи артисти от френското довоенно кино као Жан-Пиер Омон, Анри Гарат, Пиер Манган и особено Албер Прежан, с който Дарийо се снима в няколко филма: „Волга в пламъци“, „Злато на улицата“, „Кризата свърши“ и „Странното момиче“.

През 1935 г. едва 18-годишна Даниел се омъжва за 27 години по-възрастния писател, сценарист и режисьор Анри Декуен (1890 – 1969). Тя се запознава година по-рано с него на снимките на филма „Злато на улицата“. Благодарение на него, тя успява да излезе от ограниченото си амплоа на наивни субретки и да се развие, и утвърди като голяма актриса. По този повод тя споделя:

„... без Анри Декуен аз щях да изляза от киното твърде скоро, защото играех роли предимно на пеещи момичета в незначителни продукции. Той ме убеди, че мога да изпълнявам големи драматични роли, вдъхна ми увереност в себе си, даде ми изключително много...“

Снима се в над 140 филма. Към края на 30-те години, Дарийо е вече призната и прочута. Играе с великия Жан Габен, снима се в различни филми – драми, комедии, екранизации. Забелязана е в Холивуд и получава покана да снима няколко филма там. През 1938 г. играе ролятяа на „Мария Вецера“ в суперпродукцията Майерлинг, заедно със звездата на Метро Голдуин Майер Шарл Боайе, който се превъплъщава в принца-престоолонаследник Рудолф. Филмът има грандиозен успех в цял свят. Следва седемгодишен контракт с Юнивърсъл и участие в исторически продукции като „Катя“ – за любовта на княгиня Екатерина Долгорукая и император Александър Втори, „Никол дьо Кортийон“ в „Гневът на Париж“ с Дъглас Феърбанкс. Решението и́ да продължи да работи и след нацистката окупация и да се снима във филми в киностудията „Континентал“, създадена от пропагандния шеф на райха Йозеф Гьобелс, я белязва като колаборационистка. През 1942 посещава Германия с делегация френски артисти. През 1942 година е принудена да участва в рекламно пътуване, за да освободят съпруга и́ Порфирио Рубироса – смятан от нацистите за шпионин. След освобождаването му Дарийо напуска студиото и се укрива под фалшиво име. Тя сътрудничи с нацистите по време на окупацията на Франция по време на Втората световна война. Три години след войната кариерата ѝ отново тръгва нагоре. През 1947 играе „кралицата на Испания“ в „Рюи Блаз“ по драмата на Виктор Юго по сценарий на Жан Кокто.

През 1941 година се развежда с Анри Декуен, с когото остават приятели до смъртта му, а през 1942 се омъжва за дипломата от Доминиканската република Порфирио Рубирос. Той се оказва плейбой и тя го изоставя през 1947. На следващата година се жени за трети и последен път, този път за сценариста Джордж Митсинкиндес, с когото живее щастливо до неговата смърт през 1991 година. С него тя осиновява син, който умира малко преди мъжа и́.

В началото на 50-те години Дарийо се връща в Холивуд, където участва в „Богати, млади и красиви“, където партнира на Джейн Пауъл, Фернандо Ламас и Вик Дамоун, и жъне голям успех с ролята си на „графиня Анна Стависка“ във филма „Петте пръста“, където партнира на звездата Джеймс Мейсън. По това време един от най-интересните френски режисьори Макс Офюлс и предлага интересна роля във филма си „Въртележката“ по скандално известната пиеса на Артур Шницлер „Хоровод“. В този силен, останал в историята на киното филм участва цяла плеяда звезди на епохата: Симон Синьоре, Даниел Желен, Жерар Филип, Жан-Луи Баро, Серж Режани. Следва превъплъщението и като проститутката „г-жа Роуз“ в „Удоволствието“ и като „Беба Донж“ в „Истината за Беба Донж“ (1953) в партньорство с великия Жан Габен, след което идва и една от най-силните и роли във филма на Макс Офюлс „[Мадам дьо...]]“ (1953). Тук играе с Шарл Ванел и Виторио де Сика, и като „мадам Луиз дьо Реналс“ с Жерар Филип в „Червено и черно“ (1954) екранизация по романа на Стендал. За този филм е удостоена с наградата „L'Étoile de Cristal“ – най-голямата кинонаграда на Франция, аналог на съвременния „Сезар“.

50 – 60 те години са апогеят в кариерата на Даниел Дарийо като голяма актриса. През 1959 г. изиграва една от най-запомнящите и се роли във филма на Жулиен Дювивие „Мари Октобър“, една силна антифашистка драма, в която е заедно с големите Лино Вентура и Бернар Блие. Следва „Любовникът на лейди Чатърли“ (1955) по романа на Лоурънс, „Александър Велики“ (1956) с Ричард Бъртън и Клер Блум, „Дяволът и десетте божи заповеди“ (1962), „Ландрю“ (1963), „Госпожиците от Рошфор“ (1967), „Стая в града“ (1982), „Местопрестъплението“ (1986), „Сватбената торта“ (2010), „Опасни връзки“ (2003).

През 1968 година гостува на Международния фестивал Златният Орфей, където изнася рецитал, Балкантон издаде нейна плоча.

През 70-те и 80-те става и звезда на френския театър, като играе в пиеси на Фейдо, Гитри, Марсел Еме и др., участва в телевизионни постановки, филми и сериали, изнесе и редица концерти като певица. През 1970 г. заменя Катрин Хепбърн в бродуейския мюзикъл „Коко“, основан на биографията на Коко Шанел, но пиесата, поставена специално заради Хепбърн, бързо е махната от театралния афиш.

През 2001 г. Даниел се появява в сатиричната комедия „8 жени“ в ролята на „бабата“, за която получава „Сребърната мечка“ на Берлинския кинофестивал и Наградата на Европейската киноакадемия за най-добра актриса. Преди това бе наградена и със Сезар – френския еквивалент на американските Оскар.

През 2003 г. играе моноспектакъла „Оскар и розовата дама“. На 90 години озвучава един от персонажите в хитовата анимация „Персеполис“.

През 2012 г. 95-годишната Даниел Дарийо участва в последния си филм – „Още един кроасан“ – и получава „Ордена на Почетния легион“ на Републиката, а на 1 май 2017 отпразнува и стогодишния си юбилей.

На 17 октомври 2017 година на 100 годишна възраст, актрисата умира в дома си в северозападната част на Франция, съобщава Франс прес. Нейното здравословно състояние се влошило, вследствие на падане.trud.bg

Награди и номинации Кавалер на ордена на Почетния легион, 2012. Офицер на ордена на изкуствата и литературата Най-добра актриса на френското кино (3): 1955, 1957, 1958 Най-добра женска роля за 1954 година за ролята и на „мадам Луиз дьо Ренал“ във филма „Червено и черно“ – Етоал дьо Кристал – най-голямата кинонаграда на Франция, аналог на съвременния „Сезар“, появил се след смяната му след 1976 г. Номинация за „Сезар“ за най-добра женска роля втори план във филма „Стая в града“ за ролята и на „Марго Ланглоа“, 1983. Почетна награда „Сезар“ за принос в кинематографията, 1985. Номинация за наградата „Сезар“ за най-добра женска роля втори план във филма „Местопрестъплението“ за ролята и на „бабата на Лили“, 1987. Молиер на Почетния легион (Наградата „Молиер“, е националната театрална премия на Франция) за принос в изкуството, 1997. „Сребърна мечка“ на Берлинския МКФ и наградата на Европейската киноакадемия за ролята и на „бабата“ във филма „8 жени“, 2002. Номинация за наградата „Сезар“ за най-добра женска роля втори план за ролята и на „бабата“ във филма „8 жени“, 2002. Номинация за наградата „Клотрюдис“ на Обществото на независимото кино за ролята и на „бабата“ във филма „8 жени“, 2002. Номинация за наградата на Интернет-обществото на кинокритиците за ролята и на „бабата“ във филма „8 жени“, 2002. Молиер на Почетния легион (Наградата „Молиер“, е националната театрална премия на Франция) в категория Най-добра актриса за ролята и в театралния спектакъл „Оскар и Розовата дама“, 2003. Кристален глобус на честта – Почетен „Кристален глобус“ за принос в изкуството, 2010.

Филмография 2012 – 1991 Година Оригинално име БГ име Серии Роля 2012 Veel uks croissant „Още един кроасан“ 2010 C'est toi c'est tout Камий 2010 Pièce montée „Сватбена торта“ Мадлен 2008 Elles et moi „Те и аз“ 2 Изабел Естева 2007 L'Heure zéro „Нулевият час“ бабата Камила Тресилян 2007 Persepolis „Персеполис“ бабата на Марджана (глас) 2006 Nouvelle chance „Новият шанс“ Одета Сен-Жил 2004 Une vie à t'attendre „Дълго те чаках“ Емили 2003 Les Liaisons dangereuses „Опасни връзки“ 3 мадам дьо Розамунд 2002 Huit Femmes „8 жени“ бабата 2001 Emilie est partie „Емили си отиде“ Емили 2000 Ça ira mieux demain „Утре ще е по-добре“ Ева 2000 Que reste-t-il... Едит Лоример 1997 Belle comme Crésus „Красива като Крез“ Сюзан 1997 – 2000 Un et un font six 8 леля Лоли (в 2 серии, 1997) 1997 A Chef in Love „1001 рецепти на влюбения готвач“(„Рецептите на влюбения готвач“) 1995 Ne coupez pas mes arbres „Не режете моите дървета“ лейди Шейла Белмон 1994 Jalna „Джална“ 8 Аделин Витеак 1992 La Vérité en face „С лице към истината“ Мадлен Дюпаж 1992 George et Margaret „Жорж и Маргарет“ Алис Смит 1992 Les mamies „Мили мои“ Лолот 1991 Le jour des rois „Денят на краля“ Арманд

1989 – 1972 Година Оригинално име БГ име Серии Роля 1984 – 1991 Série noire „Черна серия“ 37 Мартин Люмер (в „Не мислиш ли, ако кажа“ 1989) 1989 Bille en tête „Топче в главата“ аркебузката 1989 La misère des riches „Нещастието на богаташите“ 8 Агнес Мерсие 1989 Le Front dans les nuages „Смело в облаците“ Маргьорит 1988 Adorable Julia 1988 Quelques jours avec moi „Няколко дни с мен“ майката, г-жа Соланж Паские 1987 Corps et Biens „Тела и облаги“ г-жа Кранц 1975 – 1991 Cinéma 16 „Кино 16“ Емилиен (в „Старата дама и африканецът“, 1987) 1987 Bonjour maître „Добър ден, учителю“ 12 Кларис Камбрез 1987 Gigi „Джиджи“ Алисия дьо Сент-Ефлам 1986 Tu ne cris pas si bien dire „Тъй да се каже, ти няма да повярваш“ 1986 Le Lieu du crime „Местопрестъплението“(„Мястото на престъплението“) бабата на Лили 1984 La petite fille modèle „Момичето-модел“ бабата 1983 L'âge vermeil „Позлатени години“ 4 Адриен 1983 En haut des marches „На последното стъпало“ Франсоаз Канаваджиа 1983 Le dame aux mille et une vies „Дамата с хиляда и един живота“ 1982 Une chambre en ville „Стая в града“ Марго Ланглоа 1981 Marie-Marie „Мари-Мари“ 6 Мари 1980 La mort en sautoir „Смърт с формата на буквата „Х““ Еванжелин Сен-Леже 1977 – 1989 Le petit théâtre d'Antenne 2 „Малкият театър на Антен 2“ 83 (в 2 серии, 1979 – 80) 1979 Le cavaleur „Кавалерът“ Сюзан Тейлър 1980 Une puce dans la fourrure „Една бълха в шубата“ хазайката 1980 Ipafix 1979 On purge bébé „Очистително за бебето“ Жули Фолавоан 1979 Miss „Госпожицата“ 6 госпожицата 1979 Mais n'te promène donc pas toute nue „Не бива да се разхождаш съвсем гол“ Кларис Вентру 1978 La belette „Невестулката“ 1977 Bonheur, impair et passe „Щастие, гафове и минало“ графиня Деверин 1976 Le jeudis d’Adrian „Четвъртъците на Адриана“ 1976 L'année sainte „Светата година“ Кристин 1975 Divine „Божественната“ Марион Реноар 1974 No encontré rosas para mi madre „Червени рози и зелени чушки“ Тереза, майката на Жаки 1974 Les jardins du roi „Градините на краля“ Елен 1966 – 1986 Au théâtre ce soir „В театъра, тази вечер“ 410 Франсоаз (в „Сладка лудост“, 1973)

1969 – 1960