Никола Козлев е български книжовник и националреволюционер, един от първите български стихотворци.
Биография Роден е през 1824 г. в град Лясковец. Още на 12 години остава сирак. За да се препитава, работи като пастир, градинар, занаятчийски чирак. Учи в Лясковец, Елена, Пазарджик, Свищов. Най-важен за него се оказва престоят му от 1848 до 1851 г. в духовната семинария в Кишинев, където се докосва до руската литература.
Между 1852 и 1856 г. е учител в Лясковец, където въпреки съпротивата на местните чорбаджии провежда реформа и отхвърля килийното училище, за да въведе звучната метода на преподаване.
През 1856 г. взема участие във въстанието на капитан дядо Никола и след неговия край е принуден да емигрира в Бесарабия.
Учителства в село Шикерли Китай (1858-1863)Челак, Е. Училищното дело и културно-просветният живот на българските преселници в Бесарабия (1856-1878), София 1999, с. 230-231. Според други данни Н. Козлев е учител в Шикерли Китай до 1860 г., вижте и Болбока (1863-1868). По време на престоя си там, през 1866 г. написва двете си поеми „Бивол Голе и мечка стръвница“ и „Черен Арап и хайдут Сидер“, които са публикувани от Цани Гинчев. Списание „Общ труд“, кн. III/1868 г.
През 1869 г. се завръща в България. Като сподвижник на Васил Левски, взема участие в създаването на мрежата от революционни комитети на ВРО. Заради подозренията на турските власти забягва в Румъния.
Известно време работи като градинар в Турну Мъгуреле, а после отново учителства в Бесарабия. През 1873 г. превежда от руски „Учебна книга за великия божи мир“.
След Освобождението се завръща и продължава учителската си дейност в Лясковец (1879), с. Плаково (1880) и Стражица (1881). Пенсионира се и последните години от живота си прекарва в мизерия.
Творчество Литературното наследство на Никола Козлев, макар и сравнително малко по обем, е интересно свидетелство за епохата. В стихосбирката „Стар помян“ публикува няколко елегии („Плач над синов гроб“, „Плач и тъга и молба за дъжда“, „Всенароден вопиющ глас“ и др.), както и серия стихове, посветени на Търново. Макар и да не блестят с литературен талант, те са отзвук от неговата лична житейска драма и се вписват в съвременния му възрожденски елегичен жанр. Безспорно най-значимите му творби са двете поеми, от които по-късната, „Черен Арап и хайдут Сидер“, му отрежда място на един от родоначалниците на българската национална поема. За нея Добри Чинтулов създава музика, а Добри Войников пише възторжени отзиви.Енциклопедия на българската възрожденска литература, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 1996.
Посмъртно признание В негова чест село Дживел в област Шумен е преименувано на Никола Козлево. На негово име е наречена и улица в квартал „Лозенец“ в София ().
От 2006 г. в Лясковец се провежда областен конкурс за литературно творчество „Никола Козлев и Цани Гинчев“. Наградите в два раздела – поезия и проза – се връчват на 31 октомври, в навечерието на Деня на народните будители.„Награждават победителите в областния конкурс „Никола Козлев и Цани Гинчев“, Дарик Велико Търново, 28 октомври 2014 г.
Бележки
За него Димо Минев. Цани Гинчев за стогодишнината отъ рождението му. Никола Козлев за тридесетгодишнината отъ смъртьта му: Живот и творчество. Варна: Печатница Взаимность, 1932 Иван Кирилов. Никола Козлев. София: Ново у-ще, 1938 Димо Минев. Никола Козлев: Литературно-критически очерк. София: Български писател, 1966 Иван Радев. Никола Козлев и недоизвървяният път на родното. Велико Търново: Слово, 2011 Иван Радев. Никола Козлев: Синът и паметта на поета. В. Търново: Веста, 2013
Външни препратки От и за Никола Козлев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България „Черен Арап и хайдут Сидер“ в Литернет „Из „Оплакване Търново в 1830 година“ в Литературен свят
Категория:Български просветни дейци Категория:Български поети Категория:Дейци на ВРО Категория:Родени в Лясковец Категория:Починали в Лясковец Категория:Община Никола Козлево