Санадѝново е село в Северна България. То се намира в община Никопол, област Плевен.
География Намира се на 100 метра от долното течение на река Осъм, в подножието на Никополски възвишения. Отстои на 30 км южно от гр. Никопол и на 42 км североизточно от гр. Плевен. Съседните села Новачене и Бацова махала са съответно на 7 км западно и на 5 км южно. Столицата София е на 207 км югозападно.
Надморската му височина достига 46 м. Климатът е умерено-континентален с големи средногодишни температурни амплитуди. Зимата е тежка поради обилните снеговалежи и огромните преспи. Лятото е сухо и горещо, но почвата е подходяща за земеделие.
Автобусен транспорт го свързва с останалите населени места. Главните улици са асфалтирани и осветени. Изградени са електрическа и водопреносна мрежи. Всички мобилни оператори имат обхват. В селото функционират кметство, читалище, магазини и заведение.
История Село Санадиново фигурира в Османските архиви още през 15 век като българско селище: Санадиново (с 30 пълноценни български и 2 вдовишки домакинства, и 2 мюсюлмански) и мезра Ючбунар — тимар на Карагьоз от охраната на крепостта Никопол.
М. Андриаши посещава Санадиново и съобщава, че селото се намира на 2 часа далеч от Петокладенци и в него има турци и православни българи и 3 павликянски къщи с 19 души. Любомир Милетич предполага, че тези павликяни са преселници от близкото село Петокладенци или от Трънчовица. Вероятно е и да са от село Брестовец, където по това време павликяните изчезват. След време следите на павликяните тук се губят. Изчезва и православното население.
Освобождението заварва селото само с мюсюлманско население (96 къщи), което впоследствие се е изселило. Сегашното население на Санадиново са главно преселници от село Брест, гръцка Македония, Беломорска Тракия и с. Осъм.
Село Санадиново е от малкото селища, които фигурират в чуждестранните карти още през 15 век. Открито е в 8 карти записано като Sina di nova в 5 карти и Sinadisava в 3 карти.
От 1923 г. до 2002 г. в Санадиново функционира Дом за жени с умствена изостаналост. Заведението е закрито след проверки на Амнести инстернешънъл, установили липса на елементарни условия на живот.
Културни и природни забележителности Архитектурен паметник-пирамида на загиналите във войните през 1912 – 1913 г. Читалище „Христо Ботев 1928“ Храм Свети Атанасий
Редовни събития Събор, който се провежда всяка първа неделя на месец ноември Бразая Чеверме, което се провежда всяка последна неделя на месец април Лазарица Великденска изложба за яйца и козунаци Коледаруване на 24 – 25 декември.
Други
Предлага условия за речен риболов, всякакъв вид риба, като през май, юни и юли в река Осъм има сом.
Източници
Литература
Йовков, Милчо. Павликяни и павликянски селища в българските земи XV-XVIII в. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991 г., София.
Категория:Села в област Плевен Категория:Населени места в община Никопол