Маа Джонг – – (също произнасяно като маджонгг, на английски мееджан`, а по системата за транскрипция на китайски имена на български – като мадзян) е игра за четирима играчи, произхождаща от Китай. Практикуването на Маа Джонг изисква умения, стратегии и пресмятания, така както и определена доза късмет. В зависимост от различните варианти на играта, късметът може да не е от съществено значение или да е основният и определящ елемент за успех. В Азия Маа Джонг е практикуван широко като хазартна игра. Целта на играта е да се състави пълен набор от определен брой блокчета, като се започне с 13 или 16 от тях. Първият играч, който достигне тази цел, печели играта.
Наборът от блокчета Маа Джонг може да се използва и за други видове забавления – като подреждане на пасианси или предсказване на бъдещето. За тази игра могат да се използват както блокчета, така и карти.
История Значението на двете срички Маа-Джонг е Врабчета или Ято Врабчета. Ето защо играчите на тази игра казват за себе си, че са Пазители на Врабчета. За тази игра на думи спомага и един от елементите на печелившата комбинация, който се нарича Око – едно око винаги наблюдава врабчетата: или за да ги запази, или за да ги нападне и разпръсне.
Маа Джонг в Китай
Една от легендите – по всяка вероятност апокрифна – за появяването на Маа Джонг казва, че тя е измислена от големия китайски философ КонфуцийButler, Jonathan. The Tiles of Mah Jong. 1996. около 500 пр.н.е. Според нея, появата на играта в различни китайски провинции съвпада с неговата проповедническа обиколка и трите Дракона в нея са в съответствие с трите главни конфуциански добродетели – Червеният Zhōng (中 , кн. център), Зеленият Fā (發 , кн. преуспяване, благоденствие) и Белият Bái (白 , кн. бял) представят благосклонността, искреността и синовната привързаност. Всъщност „център“ по скоро е свързано с 中国 (zhōngguó) – китайското име за Китай.
Тази легенда също така твърди, че Конфуций е пътувал – носен от врабчета, откъдето идвало името на играта „Маа Джонг“ – „врабчета“. Няма обаче свидетелства за съществуването ѝ преди периода Тайпе 1850 – 1871 г.
Друга, по-разпространена легенда гласи, че Маа Джонг е била разработена в Китайския императорски дворец като военна стратегическа игра и е била широко използвана през второто хилядолетие за обучение на китайските генерали.
Общоприето е, че играта е възникнала от съществуващи китайски игри с карти и домино около 1850. Много историци приемат, че тя е произлязла през ранната династия МинYèzí по времето на династията Мин от китайските игри с карти Mádiào, произнасяно и като Ma Tiae, (馬吊, кн. конски впряг) или Yèzí (葉子, кн. празни приказки). За тази игра са използвани 40 карти, подобно на играта Ya Pei. Тези 40 карти – номерирани от 1 до 9 и разпределени в четири различни набора, заедно с още 4 цветни карти – са доста подобни до съвременните блокчета за Маа Джонг.
Има много разгорещени дебати за това кой е измислил тази игра. Едни утвърждават, че е измислена от китайските офицери по време на периода Тайпе за убиване на времето. Други поддържат, че е създадена в Шанхайското светско общество между 1870 и 1875. Трети вярват, че е измислена от двама братя в град Níngpō около 1850 въз основа на играта Mádiào.
Независимо от всичко, тази традиционна китайска игра е била забранена в родината си през 1949, когато е била създадена Китайската Народна Република. Тогава новото комунистическо правителство е забранило всички видове залагания, които са били смятани за символи на капиталистическата подкупност. По-късно, след китайската културна революция, тя е върната към живот и отново веднага се превръща в любима игра за всички китайци. В Хонконг, Макао и навсякъде по източните морета Маа Джонг винаги е била широко популярна сред китайската диаспора.
Маа Джонг на Запад
През 1895 г. американският антрополог Стюарт Кълин описва играта. Това е първото известно писмено свидетелство извън Китай. През 1910 г. се появяват ръководства на много езици, включително на френски и японски. Много важна книга е книгата на Джозеф Парк Бабкок „Правилата на Маа Джонг“, която вече около 1920 г. е била позната просто като „червената книга“. Въпреки че това е била най-ранната версия на играта, разпространена и в Америка, Бабкоковите правила са били забравени след края на 1920-те.
Играта става сензация в Америка при навлизането си в Америка през 20-те години на 20 век. Тя придобива различни запазени търговски имена, като Pung Chow или Игра на многото умения. По време на Маа-Джонговите нощни събирания, стаите са били украсявани в китайски стил и участниците са се обличали в такива дрехи.Chapter 16, Made in America, Бил Брисън В периода на масовото увлечение по Маа Джонг са написани и няколко популярни песни, най-известната от които е „Когато Ма играе Маа Джонг“ от Еди Кантор.Eddie Cantor and his Mahjong song
Американският Маа Джонг, игран най-вече от жени във времето им за отмора, произлиза от онези години. През 1930-те години са възникнали много варианти на правилата, които са били съществено различни от Бабкоковите класически правила, дори отмяната на правилото за обявяване на „чакаща ръка“. При създаването на Националната лига по Маа Джонг (NMJL) през 1937 г. започва урегулирането на правилата с издаването на първото американско ръководство: Maajh: The American Version of the Ancient Chinese Game.
Докато Бабкоковата версия на играта навремето си е била приета от всички етноси в Америка, то за съвременната американска версия се смята, че е еврейска игра,Защо толкова много играчи на Маа Джонг са евреи? доколкото мнозинството от американските играчи са от еврейски произход, а NMJL е създадена от евреи и се смята за еврейска организация. Освен това тази игра там се практикува повече като съвместно семейно забавление, отколкото за залагане.
Британският автор Алан Д. Милингтън ревизира класическата китайска игра в своята книга The Complete Book of Mah-jongg (1977). Този наръчник включва основните правила на играта. Много западни играчи смятат работата на Милингтън за меродавна.
Съвременно състояние Днес популярността на Маа Джонг е различна в различните страни. Основани са много организации и сдружения, които провеждатразлични турнири и представяния. Въпреки всичко тя остава много по-популярна в Азия, отколкото на Запад.
В Япония съществува класическа представа за играта и типичният играч там е мъж. Много японски любители смятат, че играта губи популярност и полагат усилия за разпространението ѝ. В игралните зали там се предлагат електронни варианти или тези за онлайн залагания по интернет, дори съчетаването ѝ със забавления за възрастни.
Маа Джонг културата все още е дълбоко присъща на китайското общество: музикантът Сам Хуи пише кантопоп песни с теми от тази игра. Хонконгските филми често включват сцени с нея. Отново и отново се снимат филми за залагания на тази игра и те са се превърнали в субкултура.
Съвременните изследвания на лекарите в Хонконг показват, че играта може да предизвика епилепсия.Mahjong game can cause epilepsy
Разновидности
Има най-различни разновидности на Маа Джонг. На много места играчите си знаят една от разновидностите – и дори не подозират за съществуването на други или ги смятат за погрешни. Много от днешните разновидности се различават по начина на точкуване.
Неизменно в играта е, че по ред всеки играч взима едно блокче и изхвърля едно блокче. Играчите са подредени по своите ветрове. Всичко останало – като се започне от сядането около масата и се стигне до правилата за провеждане на играта и пресмятането на точките – подлежи на видоизменения в много варианти.
Разновидностите на Маа Джонг са най-различни. На много места играчите си знаят една от разновидностите – и дори не подозират за съществуването на други или ги смятат за погрешни. Много от днешните разновидности се различават по начина на точкуване.
Китайски класически Маа Джонг е най-старата версия на играта. Играе се с ръка от 13 блокчета. Станала е известна в Америка през 1920-те години под различни имена. Практикува се масово в Азия и от малко, но лоялни поддръжници на Запад. Хонконгски Маа Джонг или Кантонски Mahjong е вероятно най-общата форма на Маа Джонг, различаваща се от класическия китайски вариант по някои детайли на изчисляването на точките. Съчуански Маа Джонг е бързо разрастваща се разновидност, най-вече в Южен Китай, при който не може да се взимат чужди блокчета от готова комбинация и някои други ограничения. Тя е относително много бърз вариант на играта. Тайвански Маа Джонг е разновидност, преобладаваща най-вече в Тайван, която се играе с ръка от 16 блокчета. В нея има бонуси за източния играч и няколко играча могат да спечелят с използването на последното изхвърлено блокче. Японски Маа Джонг е стандартизирана версия на Маа Джонг в Япония, като най-често се използва за видеоигри. Освен различното пресмятане на точките, уникални за него са правилата за riichi и dora. През 2008 г. се проведе първият шампионат по riichi European Riichi Mahjong Championship в Хановер, Германия. Западен класически Маа Джонг е наследник на играта, предложена от Бабкок. Понастоящем тя се отнася най-вече за правилата на Wright-Patterson в американската армия и други подобни места. Американски Маа Джонг е урегулиран според правилата на Националната Маа Джонг Лига и American Mah-Jongg Association. Той се отличава съществено от традиционния Маа Джонг. Използват се Жокери, Чарлстон и комбинации от повече блокчета. За печелившата комбинация е задължително присъствието на Чоу. Привържениците твърдят, че това е различна игра. В Америка са успели да разработят дори подварианти на този вариант. Малайски Маа Джонг е опростена версия за трима играчи с ръка от 13 блокчета. При различните разновидности различни набори се изключват от раздаванията.
Други варианти са Фудзян Маа Джонг (с Dàidì жокер 帶弟百搭), Виетнамски Маа Джонг (с 16 вида жокери) и Филипински Маа Джонг (с Прозорец жокер). В добавка Котешки кокали е бързо развиващ се вариант всред моряците от Кралската австралийска флота; той използва собствен жаргон, като Еди, Сами, Уили и Норма вместо Изток, Юг, Запад и Север.
Турнири
След легализирането на Маа Джонг в Китай през 1998 г., Китайската държавна комисия по спорта публикува нов набор от правила, известни като „Китайски официални правила“ или „Правила за международни турнири“. Принципите на новия, „здравословен“ (по официалната китайска терминология) Маа Джонг са: без залагания – без алкохол – без цигари. При международни състезания играчите често са групирани в отбори за подчертаване на спортния му характер.
С тези вече стандартни правила и техните развития от следващи поколения се организират много регионални, международни и световни турнири и шампионати. След 2002 година тяхната мрежа се разширява извънредно много. Обичайна практика е да се дават програмите на тези шампионати, като се отбелязват правилата, по които се провеждат.
През 2005 г . се състои Първият отворен шампионат на Европа В Нидерландия със 108 участника. Състезанието е било спечелено от Масато Чиба от Япония. Вторият Европейски шампионат , в Копенхаген, Дания, 2007, 136 участника, е бил спечелен от датския състезател Мартин Вебел Якобсен. Първият Европейски Онлайн шампионат по Маа Джонг е бил проведен на сървъра MahjongTime през 2007 с 64 участника и е бил спечелен от Джулиани Лео от САЩ; най-добрият европейски състезател е била Герда ван Ооршот от Нидерландия. Следващия Европейски шампионат ще бъде в Австрия през 2009.
През 2006 при съдействие от няколко организации в Пекин, Китай е основана Световната Маа Джонг Организация (WMO). Между съучредителите са и Японския Организационен комитет по Маа Джонг (JMOC) и Европейската Асоциация за Маа Джонг (EMA). WMO организира Първия Световен Маа Джонг шампионат в Chengdu от 1 до 5 ноември 2007. „Международните правила“ бяха леко видоизменени през 2006 и сега се наричат „Правила за състезателен Маа Джонг“.