В битката при Битоля (наричана още битка в Пелагонийското поле) през есента на 1015 г. българският войвода Ивац нанася тежко поражение на византийска войска, предвождана от стратега Георги Гонициат. Това е едно от последните открити стълкновения във войните между Първото българско царство и Византия. Поражението кара византийския император Василий II да отстъпи от завзетата българска столица Охрид, но само отлага окончателното покоряване на България до 1018 г.
Предистория В Беласишката битка (29 юли 1014 г.) ядрото на българската армия е унищожено. Смъртта на цар Самуил малко по-късно (6 октомври същата година) води до допълнително отслабване на държавата. Същата есен Василий II извършва дълбок набег с войските си във вътрешността на България, достига околностите на Битоля и опожарява дворците на цар Гаврил Радомир (син и наследник на Самуил).Подбрани извори за българската история, т. II, Изд. „ТАНГРА ТанНакРа ИК“, София 2004, с. 67Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 706 Бойните действия са подновени през пролетта на 1015 г. Византийският император се насочва отново към средището на българската държава (по това време това е районът около Охридското и Преспанските езера), но този път обсажда и завладява систематично градовете по пътя си. Повод за началото на похода е отцепването на град Воден (в днешна гръцка Македония) от византийска власт в началото на 1015 г. Още през пролетта Василий II си връща властта над града и изселва жителите му.Подбрани извори за българската история, т. II, Изд. „ТАНГРА ТанНакРа ИК“, София 2004, с. 67Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 707 През лятото е превзет друг важен град, Мъглен, при което са пленени кавхан Дометиан и много български войници.Подбрани извори за българската история, т. II, Изд. „ТАНГРА ТанНакРа ИК“, София 2004, с. 67Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 708
Опитът на Гаврил Радомир за помирение с Византия е безуспешенПодбрани извори за българската история, т. II, Изд. „ТАНГРА ТанНакРа ИК“, София 2004, с. 67Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 707 – 708 – императорът продължава военните действия и в същото време подготвя убийството на българския цар от братовчед му, Иван Владислав.Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 708 – 711Летопис на Дуклянския презвитер, XXXVI, руски превод, английски превод След възцаряването си през август 1015 г. Иван Владислав също изразява готовност за „покорност и подчинение“Подбрани извори за българската история, т. II, Изд. „ТАНГРА ТанНакРа ИК“, София 2004, с. 67Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 713 – 714Летопис на Яхия Антиохийски, 12, 58 – 59. Яхия представя Иван Владислав с името на баща му, Арон, а Гаврил Радомир нарича „Комитопул“., но Василий II прави опит да убие и него, като вдъхнови нов заговор сред българските първенци. Заговорът е провален и води до прекратяване на преговорите.Подбрани извори за българската история, т. II, Изд. „ТАНГРА ТанНакРа ИК“, София 2004, с. 67Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 716
Походът на Василий II към Охрид и битката при Битоля Уверен, че предложението на Иван Владислав за „подчинение“ е било неискрено, Василий II повежда войските си на нов поход. Преминавайки край Острово и други места, византийците ослепяват всеки пленен българин.Подбрани извори за българската история, т. II, Изд. „ТАНГРА ТанНакРа ИК“, София 2004, с. 67 В Пелагонийското поле, императорът оставя многобройна войска начело със стратега Георги Гонициат и протоспатария Орест със задачата да опустошат района и да пазят обратния път на императора между Битоля и Охрид.Подбрани извори за българската история, т. II, Изд. „ТАНГРА ТанНакРа ИК“, София 2004, с. 68 (Гръцки извори за българската история, том VI, стр. 287 – 288, от „Vassil Karloukovski's Page“, 30.7.2008) Самият император достига Охрид и превзема града без вътрешната крепост, където са царските дворци.Гюзелев, В., България от втората четвърт на Х до началото на XI век, с. 74 (в: Кратка история на България, изд. „Наука и изкуство“, София 1983)Ангелов, Д., и Чолпанов, Б., Българска военна история през средновековието (Х-XV век), Издателство на Българската академия на науките, София 1994, с. 59
Замисълът на Василий II да продължи похода към застрашеното от българите адриатическо пристанище Драч е осуетен от неочаквано развитие в тила на императорската армия.Подбрани извори за българската история, т. II, Изд. „ТАНГРА ТанНакРа ИК“, София 2004, с. 67 – 68 Предвожданият от Гонициат ариергард попада в засада, устроена от българския военачалник Ивац, и е унищожен.Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 717 Вестта за това събитие принуждава Василий II да предприеме бързо отстъпление. Императорът навлиза в Битолското поле, но Ивац избягва сражението и оставя Василий II да се завърне във владенията си.
Оценка В своята „Книга за българите“ историкът Петър Мутафчиев отбелязва: „Така (с поражението при Битоля и отстъплението на Василий II – б. ред.) били изгубени всички плодове на победоносния му поход, който иначе още сега, в 1015 г., би сложил край на българската държава.“Мутафчиев, П., Книга за българите, Издателство на БАН, София 1992, с. 120 (стр. 116 в изданието от 1987, достъп от сайта „Книги за Македония“ от 30.7.2008) Васил Златарски оценява иначе събитията, разглеждайки ги в по-общ план. Според него с опустошенията, които нанася, войната през 1015 г. подготвя окончателното падане на България под византийска власт.Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 718
Бележки Препратките към интернет-страници извън Уикипедия са активни към дата 1 декември 2007 г.
Категория:Сражения по време на Първата българска държава Категория:Българо-византийски битки Битка при Битоля (1015) Категория:1015 година в Европа