Мирослава е българска княгиня.
Произход Тя е дъщеря на цар Самуил и царица Агата. Сестра е на цар Гаврил Радомир и на княгините Теодора Косара и Катун Анастасия, и е братовчедка на българския владетел Иоан Владислав.
Биография Омъжена е за Ашот Таронит – арменец, византийски благородник от династията Багратуни, пленен от българите в битката при Солун през 996 г., син на дука Григорий Таронит – управител на Солун. Според Йоан Скилица Мирослава се влюбва в пленника и заплашва баща си, че ще се самоубие, ако не стане законна съпруга на Ашот. По всичко изглежда, че Самуил не посмява да се противопостави на дъщеря си и изпълнява желанието ѝ. След като сватбата на Ашот и Мирослава е отпразнувана, Самуил изпраща младоженците в Драч и поверява на зет си защитата на Драчката област.
Към 1005 г. Мирослава и Ашот, манипулирани от местните гърци, извършват измяна – бягат на един от византийските кораби, които по това време обсаждат Драч, и след като пристигат в Константинопол, уведомяват император Василий II Българоубиец за начина, по който Драч би могъл да бъде завоюван и да му бъде предаден най-лесно. В отплата за предателството императорът удостоил Ашот с титлата „магистър“, а Мирослава получила званието „патриция зости“ („първа придворна дама“) със съответните регалии – бял хитон и червен пояс (само императорът и близки представители на семейството му носят червен цвят; патриция зости влиза в челната десетка на най-видните личности, редом с императора, патрирарха, великия логотет и кастрофилакта на Солун). Освен това ѝ е представен съответният антураж. Този ранг, със съответните му регалии, дълго време се е давал само на жени от императорското семейство или близки до него – сестри, братовчедки, снахи, племенници. Измяната на Мирослава и Ашот се оценява като тежък удар за политиката на цар Самуил, тъй като осигурява ценно стратегическо предимство на византийците във войната им срещу България.
Източници
Бележки
Категория:Българска аристокрация Категория:Български княгини Категория:Комитопули Категория:Таронити