Операция „Компас“ е първата голяма военна операция на Съюзниците, по време на Северноафриканската кампания, част от военните действия във Втората световна война. Тази операция води до голямо настъпление на британските войски и тези на нейните колонии в Либия, и залавянето на повече от 100 хил. италиански войници, с минимален брой дадени жертви. Това е първият случай, в който австралийските части вземат участие във Втората световна война.
Прелюдия към битката Италия обявява война на Франция и Англия на 10 юни 1940 година. Италианските сили в Либия не са уведомени за решението на Мусолини.
Британските сили в Египет провеждат серия от нападения през границата с Либия. На 12 юни се завръщат всички патрули. Те водят пленени 70 италиански войнициJon Latimer, Operation Compass 1940: Wavell's whirlwind offensive, Westport, CT: Praeger, 2000, ISBN 1-85532-967-0, стр.8. Фортовете Мадалена и Капуцо са превзети от британските части почти без съпротива. Бенито Мусолини кара либийския генерал-губернатор – маршал Итало Балбо – да започне широкомащабна офанзива срещу британците в Египет. Целта на Дучето е овладяването на Суецкия канал и последствено свързване на войските в Либия с тези в италианска Източна Африка. Поради ред причини маршал Балбо отказва. След смъртта му на 28 юни, Мусолини започва да убеждава неговия заместник Родолфо Грациани. Също както Балбо, Грациани отказва.
Грациани е командир на италианската 10-а армия на изток в Киренайка, Либия и 5-а армия, разположена на запад в Триполитания. След като французите в Тунис вече не представляват опасност за Триполитания, 5-а армия се присъединява към 10-а армия, за да се осигури смазващо преимущество.
Първоначално Съюзниците имат 36 хил. войникаJon Latimer, Operation Compass 1940: Wavell's whirlwind offensive, Westport, CT: Praeger, 2000, ISBN 1-85532-967-0, стр.21, разположени да защитават Египет срещу 150 хил. италиански войски, дислоцирани в Либия. В Киренайка италианците разполагат с 542 самолета, но само 306 са от тях са в изправно състояниеJon Latimer, Operation Compass 1940: Wavell's whirlwind offensive, Westport, CT: Praeger, 2000, ISBN 1-85532-967-0, стр.21. Самолетите, използвани от двете страни в пустинята, са стари биплани. Италианците разполагат с Фиат CR.32 и Фиат CR.42, докато британците имат на въоръжение Глостър Гладиатор (през август правят заявка за нови, до края на годината получават 87 изтребителя Хърикейн, 85 бомбардировача Бленхайм IV и 41 бомбардировача УелингтънJon Latimer, Operation Compass 1940: Wavell's whirlwind offensive, Westport, CT: Praeger, 2000, ISBN 1-85532-967-0, стр.23).
На 7 септември 1940 година, Мусолини отправя ултиматум на Грациани или да нападне британците, или ще бъде уволнен. Грациани изказва съмнения за боеспособността на своята по-голяма, но като цяло слабо механизирана войска. Британците, за разлика от италианците, са по-малко на брой, но силно механизирани. Единствената мобилна група на Грациани, група Малети, е частично моторизирана и леко бронирана. Тя се командва от генерал Пиетро Малети, но дори тя не разполага с достатъчно транспортни средства. Танковете им са предимно Фиат L3, въоръжени с картечници. Най-тежкия танк, с който разполагат, е Фиат M11/39. Тази машина е оборудвана със сравнително слабо, монтирано на купола, 37-мм оръдие и броят му е ограничен.
Британските войски разполагат с известен брой бързи танкове „Крузър“ (Крузър Мк I, Крузър Мк II и Крузър Мк III), които са достатъчно добри да се справят с M11/39. Освен това те имат ограничен брой пехотни танкове Матилда, които са бавни, но с дебела броня, която италианските танкови и противотанкови оръдия не могат да пробият. Единствено противовъздушните им 88-мм оръдия са ефективни срещу тях.
Бойни действия Настъпление на 10-а армия Въпреки всичко Грациани последва заповедите на Мусолини и 10-а армия атакува на 13 септември 1940 година. Италианските части пресичат либийско-египетската граница и навлизат в Египет. В допълнение на няколко пехотни дивизии и група Малети, седемте атакуващи дивизии включват по-голямата част от свободните либийски войници. Либийските кавалерийски полкове (наричани Савари) формират част от Кралския корпус на Либийските колониални части (), който включва пустинни, кавалерия използваща камили, пехотни батальони, артилерия и нередовна кавалерия – спахии.
Италианците напредват приблизително 95 километра за три дни. След като си връщат форт Капузо, прогресът намалява. Настъплението им спира при град Сиди Барани на 16 септември. Те се окопават, укрепват позициите си и започват да чакат подкрепления и припаси.
През това време военноморските сили на Англия прехвърлят войски, включително самолетоносача HMS Illustrious, в Средиземно море, което утежнява доставянето на провизии за италианците в Северна Африка.
Първоначална британска атака Планът за атаката над италианските лагери в началото на операция Компас е базиран на снимките от британските разузнавателни самолети. Те дават информация за разположението, укрепленията и наличието на минни полета. Британците провеждат серия тренировки, които кулминират в Учение 1, атаки над точни копия на италианските лагери (войниците не са уведомени). Вечерта на 26 ноември О'Конър събира старшите офицери от своя щаб, за да ги инструктира за Учение 2, прикритие за началото на операция Компас. Като предпазна мярка много от участващите войници не са информирани, че това не е учение почти до момента, в който трябва да влязат в битка. Действията на британците са прикривани от бойна група, която осъществява серия нападения преди началната дата. На 19 ноември при едно такова нападение са унищожени пет танка и убити или ранени 100 италианци. Британските загуби наброяват само 5 душиJon Latimer, Operation Compass 1940: Wavell's whirlwind offensive, Westport, CT: Praeger, 2000, ISBN 1-85532-967-0, стр.29.
От октомври британските кралски военновъздушни сили извършват непрестанни атаки срещу италиански складове за продоволствия, казарми и летища. На 7 декември те се съсредоточават върху летищата и унищожават 39 самолета през следващите две нощиJon Latimer, Operation Compass 1940: Wavell's whirlwind offensive, Westport, CT: Praeger, 2000, ISBN 1-85532-967-0, стр.32.
На 8 декември 1940 година съюзническите части започват да се придвижват използвайки пролука в защитната линия на юг от Сиди Барани. Планирането на операцията (и откриването на пролуката) често се преписват на бригаден генерал Ерик Дорман Смит. До 500 часа индийската 11-а бригада достига до сборния пункт на северозапад от италианския лагер край Нибейва. В 700 часа започва артилерийски обстрел срещу италианските позиции. В същото време пехотни танкове Матилда от 7-и кралски танков полк се придвижват към северозападния ъгъл на лагера. Този район не е миниран и там са паркирани 23 танка М-11. Италианските екипажи са напълно изненадани и голяма част от машините им са унищожени. Британската пехота, следваща танковете Матилда, унищожава останалите. Италианският лагер е с размери 2200 на 1600 метра. Разполага с множество окопи и картечни гнезда. Защитниците от група Малети () се съпротивляват в продължение на два часа и половина. Генерал Малети отказва да се предаде. Бива убит, излизайки от своя окоп с картечница в ръка. Пленени са около 4000 италианци, а жертвите 7-и кралски танков полк са двама убити и трима ранени.Jon Latimer, Operation Compass 1940: Wavell's whirlwind offensive, Westport, CT: Praeger, 2000, ISBN 1-85532-967-0, стр.33 – 37Iron Hulls, Iron Hearts, ISBN 1-86126-646-4: Първоначалната британска атака е насочена към лагера Нибейва, където се намират единствените италиански танкове, и тя постига пълна изненада. Raggruppamento Maletti или група Малети, под командването на генерал Пиетро Малети, е специална формация, състояща се от 2500 либийски войници и 2 бронетанкови батальона, с 35 средни танка M11/39 и 35 леки танка L3/35. Те са определени като ранни цели за унищожение по време на атаката, която започва 5:00 часа като изглежда като още едно малко нападение над източната страна на лагера. В 7:00 часа 48 танка Матилда се появяват от другата страна. Те атакуват 23 танка M11/39, оставени без екипажи, от група Малети, които са разположени там да охраняват неминирания вход на лагера. Италианците са напълно изненадани и много не достигат до танковете си, включително генерал Малети, който е убит докато излиза от землянката си. Те са избити, а техните машини са унищожени за по-малко от десет минути. Италианската артилерия се сражава смело, стрелят срещу танковете Матилда и отбелязват много попадения, някои от непосредствена близост, но нито едно не преодолява тяхната 70-мм броня. Останалите италиански танкове са пленени непокътнати, а либийската пехота оставена практически беззащитна се предава бързо. Британците превземат Нибейва и унищожават единствената италианска бронетанкова част, намираща се на фронта, за по-малко от пет часа.
Битката приключва в 1040 часа. Британските бронетанкови части започват подготовка за атака на следващата цел – Тумар Ист. В 1335 часа те атакуват следващия лагер през отвор в стената. В този случай съюзническата пехота среща по-ожесточена съпротива. След двучасов бой са пленени 2000 италианци. Следващата цел, Тумар Уест, пада бързо, след като италианците организират контраатака, отбита лесно на открития терен.
Началото на операция Компас става известна на италианците като битката при МармарикаTime Magazine, Battle of the Marmarica . Британците я наричат битката за лагерите. Битката при Мармарика идва от името на крайбрежната равнина, където се провежда битката. Битката за лагерите идва от отделните италиански лагери, които сформират защитната линия при Сиди Барани.
През същия ден на запад 11-и хусарски полк достига бреговия път водещ към Сиди Барани, 7-и хусарски полк прекъсва телефонните комуникации, а 4-та бронетанкова бригада се намира на югоизток от Buq Buq. 6-и кралски танков полк трябва да посрещне противниковите танкове, но те се намират в Нибейва за през нощта. След като достига пътя, 7-и хусарски полк получава задачата да прочисти Уади el Kharruba. Задачата е изпълнена до 1140 часа.
На 9 декември прогресът е слаб. През нощта 1-ва либийска дивизия се опитва да се изтегли, след като е обстрелвана от кралския флот. Попада между настъпващите от запад 4-та бронетанкова дивизия и британската 16-а бригада от юг.
На 10 декември бригаден генерал Ломакс решава да поеме инициативата. 1-ви и 2-ри батальон атакуват, но са спрени от точен артилерийски обстрел от италианска страна. Единадесет танка Матилда от 7-и кралски танков полк подпомагат атаката и успяват да обходят по левия фланг. 2-ри батальон пробива при южния периметър и се оказват пред голям брой противникови войници. 2000 италианци се предават.
Бойна група Selby, подкрепена от 4-ти кралски танков полк, продължава да среща съпротива от 1-ва либийска дивизия. Британският танков полк остава само със седем танка Крузър и шест леки танка. Като подкрепление е използвана артилерията на индийската 4-та дивизия. На следващия ден съпротивата е сломена.
Сутринта на 11 декември О'Конър постига пълна победа и възможността да се възползва от нея. Кралските военновъздушни сили постигат пълен контрол над небето с цената на десет загубени самолета. До този момент са пленени 20 хил. италианци, унищожени са 180 оръдия и 60 танка. Всичко това на цената на 600 убити, ранени и изчезнали (250 от тях от британската 16-а бригада). О'Конър иска да продължи атаката, но генерал Арчибалд Пърсивал Уейвъл нарежда на индийската 4-та пехотна дивизия да вземе участие в офанзивата срещу италианските части в италианската Източна Африка. На 14 декември индийците са заменени от австралийската 6-а дивизия. Те едва са завършили обучението си, нямат бронетанков полк и имат само един артилерийски полк, въоръжен с новите 25-фунтови полеви оръдия.