Аба́тството () е католически манастир, принадлежащ на монашески орден.
Управлява се от абат (за мъжки манастир) или абатиса (за женски манастир). Подчинява се на съответния епископ, а в определени случаи – непосредствено на папата в Рим. Някои абатства, които не попадат под юрисдикцията на местния епископ, заедно със своята територия и духовенство образуват т.нар. единични () или териториални () абатства.
Първото католическо абатство е бенедиктинско – основано е през VІ век в Монте Касино (Италия).
Големите и богати абатства във феодална Западна Европа нерядко се ползват с голям авторитет в обществото, и оказват значително влияние на религиозната и светската политика. Абатствата са сред основните стожери и двигатели на западноевропейската култура, в тях се съхраняват и преписват древни ръкописи, водят се хроники, преподават се религия и свързани с религиозния живот науки. Абатствата оказват голямо влияние за развитието европейската живопис и архитектура: първите образци на романския стил се появяват в абатство Клюни, а първите образци на готическия стил – в абатство Сен Дени.
Най-известните католически абатства са Клюни, Сен Дени, Санкт Гален, Фулд, Монте Касино. В Свещената Римска империя най-големите и могъщи абатства имат статут на имперски абатства.
През XVI – XVII век абатствата постепенно губят своето влияние. Много абатства са разпуснати или разрушени, но една голяма част продължават да съществуват.
Католическият „Кодекс на каноничното право“ () от 1983 г. приравнява абатствата и манастирите.
Външни препратки
Catholic Encyclopedia: Abbey