Еснаф или по-рядко руфет в Османската империя Исторически преглед, том 29, изд. Българско историческо дружество, 1973 (също еснафски съюзи, особено за периода на Възраждането, но и за по-ранни периодиГеорги Бакалов, История на Българите: Военна история на българите от древността до наши дни, стр.196, История на българите, том 5, изд. Труд, 2007 или след Освобождението) е сдружение със затворен характер на занаятчии от даден занаят в определено населено място. Подобно на гилдията в Западна Европа той има пълна вътрешна автономия. Еснафската социална йерархия се състои от чираците, калфите и майсторите. Тя е изградена в духа на патриархалните традиции, които са водещи и във вътрешните му отношения. Еснафът е най-обхватната обществена и стопанска организация на територията на Османската империя. Еснафът е подкрепян от държавата поради социални и финансови съображения, търсен от населението като професионална и социална опора и като правораздавателна институция.
Първият еснаф на Балканите и в Османската империя е учреден в Елбасан на 15 май 1658 г. Носи името „Табак“. През 1664 г. в Солун е организиран мощен еснаф (манифактурна работилница) за производство на сукно, последван от такъв и в Одрин по времето на Ахмед III. По това време, 1703 г., е създаден еснаф за коприна в Бурса. През 1720 г. и в Истанбул са създадени сукнени и копринени еснафи, а през 1725 г. и еснаф за производство на кахлени плочки. През 1744 г. в Ялова е открита еснафска работилница за производство на хартия. Огромна отрицателна роля върху възникването и развитието на еснафското производство организирано в работилници и цехове, изиграва режимът на османски капитулации от 1740 г. в полза на кралство Франция, което изцяло обсебва за 30-40 години левантийската търговия. В дългосрочен план това подтиква империята към война с Русия, завършила с катастрофата от Кючук Кайнарджа. За близо век от легитимирането си, османският еснаф търпи загуба, отразила се върху цялостното състояние на икономиката на Османската империя.
Информация за дейността на еснафите съществува от 17 и 18 век. Османската империя признава еснафите официално през 1773 година, с ферман на султан Мустафа III. Целите на еснафите са имали чисто икономически характер, като например премахването на конкуренцията между отделните производители от един занаят или организираната защита на интересите на занаятчиите. Организирането на занаятчиите в еснафи е улеснявало и доставките на суровини или продажбата на готови продукти на едро, което от своя страна е допринасяло за конкурентоспособността на българските занаятчии на османския или европейски пазар.
Еснафите са имали следната структура: общо събрание (т.н. голяма лонджа), на което са присъствали всички членове на еснафа и където се е избирал управителният съвет (т.н. малка лонджа), ръководител (т.н. устабашия), изпълнителен ръководител (т.н. екзекутор), касиер и вътрешен съд. С нарастващото индустриализиране ролята и значението на еснафите запада.
Независимо от наличието на патриархални условности и източни нрави през 19 век, еснафът стимулира развитието на българската национална промишленост и се превръщат в първостепенен фактор на стопанското и социално развитие, макар и в условията на силно ограничен стопански либерализъм.Генчев, Николай. Българското Възраждане. София, 1995, стр.133 – 135.
Във връзка със състоянието на занаятчийското производство в Скопие през 1898 година, Васил Кънчов отбелязва в следното съчиненията си:
Източници
Външни препратки
Видове наказания в българските възрожденски еснафски. Статия на ас.д-р Петя Неделева Еснафите са моторът на Възраждането. Статия на проф. Минчо Семов във вестник „Стандарт“ от 28 март 2006 Откъс от книгата „Българска народна култура“ С.1981 стр.240 – 246
Категория:Съсловия Категория:Занаяти Категория:Икономика на Османската империя Категория:Професионални организации