Плисковско-преславската култура е понятие, с което се обозначава материално-художествената култура на Първата българска държава. Наименованието произлиза от имената на столиците Плиска и Преслав, където са запазени най-много нейни паметници. Такива са открити още край Мадара, Шумен, гр. Нови пазар, с. Хан Крум и др., както и на територията на съвременна Румъния. Румънските археолози предпочитат да наричат Плисковско-Преславската култура, „Култура Дриду“ „История на българите: изкривявания и фалшификации“, Димитър Овчаров, сборник, ч. 1, София, „ТанНакРа“, стр. 170-200. Част от тях подлагат на съмнение българския ѝ произход, поне що се отнася до находките в Румъния. В рускоезичната литература е наложено наименованието „Балкано-дунавска култура“, с което се обозначават паметниците на културата на Първото българско царство, открити в Южна Бесарабия — части от днешна Украйна и МолдоваЧеботаренко, Г. Ф. Материалы к археологической карте памятников VIII-Х вв. южной части Пруто-Днестровского междуречья//Далекое прошлое Молдавии, Кишинев, 1969, с. 224-230 .
Архитектура Най-характерна особеност на Плисковско-Преславската култура е монументалната ѝ архитектура, нямаща аналог в съвременното и византийско строителство. Обикновено корените ѝ се търсят в древноримските строителни традиции. Спорен в науката остава въпросът дали българите са донесли тези традиции от прародината си, или са ги усвоили от римските строежи на Балканския полуостров. Изказано е предположение, че по строежите в Преслав са работили хърватски майстори ползващи строителна техника заимствана от двореца на Диоклециан. Монументални строежи са запазени и преди епохата на Златния век, поради което това обяснение не е напълно задоволително. Интересна е съпоставката на архитектурата на Волжка и Дунавска България от 10 век. За разлика от укрепленията на Плиска и Преслав, тези на главните градове във Волжка България са били изградени почти без изключения от дърво, но малкото запазени каменни постройки (кули, храмове) напомнят монументалното строителство на Първата българска държава.
Военна и дворцова архитектура Градеж
Археологическите разкопки в Плиска показват наличие на два различни типа строителство и дават основание да се говори за два основни етапа в изграждането на първата столица на Дунавска България. При първия, като строителни материали се ползват дърво и тухли. При втория отбранителните съоръжения са изградени от добре одялани варовикови блокове наричани квадри. Те са подреждани в стил рустика (два на дължина и един на ширина) и споени с хоросан. Този тип градеж е добре познат от римската архитектура. Същият е използван при изграждане крепостните съоръжения на Преслав, военният лагер при село Хан Крум (Чаталар), ловният дворец (или болярско жилище) край Мадара, крепостта на остров Пъкуюл луй Соаре, Румъния. В Преслав квадрите са по-дребни, но самите стени по-дебели. За разлика от строителството на Втората българска държава, крепостите на Първата се изграждани най-често в равнинни места. За укрепване на терена се използват набити в земята дървени колове.
При дворцовите постройки в Преслав вместо варовик е употребен мрамор, а хоросанът е примесен със стрити на прах тухли, което му придава розов оттенък. Целта е да се осигури водонепропускливост на стените. Откритите парчета от синьо и зелено стъкло показват че кръглите прозорци са били остъклени.
При разкопки в Плиска, Преслав и Мадара са открити останки от помещения изградени от ломени камъни, споени с кал. Предполага се че става дума за стопански постройки и казарми.
Дворцови комплекси
Разкрити са останките на два дворцови комплекса: Плисковският и Преславският. Състоят се от дворцови, култови (езически и християнски), жилищни, санитарни и стопански помещения. Сградите от старобългарски произход край Мадара са определяни понякога като малък дворцов комплекс принадлежащ на владетел или висш болярин.
Водоснабдяване и хипокауст Разкритите керамични тръби в първите две столици на Дунавска България дават основание да се смята, че поне най-представителните сгради в тях са били водоснабдени. В каменен надпис на кан Маламир се говори за построен в столицата от кавхана Исбул водоскок (водопровод ?). В Плисковския дворцов комплекс е разкрита сграда определена от археолозите като баня. Тя е била снабдена с подово отопление (хипокауст). Инсталацията се е състояла от пещ загряваща котел с вода и керамични тръби разположени под пода. Изчислено че, по този начин температурата е можела да достигне до 30 °C, тоест целта е била не да се получи сауна или помещение от типа на римските калдариуми а да се поддържа подходяща за баня топлина. Сградата в Преславския дворцов комплекс определена като „Приемен дворец“ е имала подобна отоплителна инсталация в стените си.
Валове и окопи Освен стените и кулите, като допълнителна защита на крепостите се използват окопи и валове от насипана пръст. Такава отбранителна система са имали Плиска и Дръстър (Силистра). Добре проучен е „Големият окоп“ около първата българска столица. Той има трапецовидна форма и приблизителни размери 7×4×3 км. Пръстта от него е натрупана под формата на вал от вътрешната му страна, и върху нея е изградена стена и защитни кули от дърво.
Валове и окопи са широко използвани за предпазване на границите от вражески нападения. Най-големият известен окоп на територията на съвременна България е Еркесия (в превод от турски: Земен прорез), който е осигурявал Българо-Византийската граница. Дължината му е 137 км, дълбочината варира от 1 до 1,5 м, ширината е между 4 и 10 метра. Валът му е с ширина до 15 м и височина над 1 м. От централния окоп се отделят няколко разклонения. Системи от окопи и валове са открити и в Добруджа, Северозападна и Източна България, Стара Планина и на територията на днешна Румъния. В „Български апокрифен летопис“ от 11 век се споменава, че кан Аспарух построил „велик презид от Дунав до Черно море“. Предполага се че става дума за някой от трите добруджански окопа, един от които е изграден от камъни. Арабският писател Ал Масуди, разказва, че българите поставяли като допълнителна защита „тръни“ върху насипите. По археологически път не е установено изграждани ли са върху валовете дървени отбранителни съоръжения.
Храмова архитектура Наличието на два вида религиозни постройки (езически и християнски) се обуславя от смяната на държавната религия в България през 864 г. Навярно според практиката на християнството езическите храмове са били разрушени и на тяхно място издигнати църкви.
Езически храмове Под основите на дворцовата църква в Плиска личат останките на сграда определяна от археолозите като езически храм. Тя има план на два вписани един в друг правоъгълника. Поради пълното и разрушение за външния и вид могат да се правят само предположения. Подобен тип сграда е открита и в „Ловният дворец“ край Мадара и в Преслав.
Християнски храмове
Във връзка с налагането на новата религия, след 864 г. започва строителство на множество християнски храмове. Най-внушителният от тях е Голямата базилика в Плиска, чиято дължина заедно с перистила е почти сто метра. Размерите и монументалният ѝ градеж от варовикови квадри и пояси от тухли, я правят едно от най-впечатляващите архитектурни съоръжения в Европа от епохата. Типът на трикорабните базилики е широко използван в строителството на Първата българска държава. Към него принадлежат „Дворцовата базилика“ в Плиска и църквата „Свети Ахил“ на едноименния остров. Представители на кръстокуполния тип са Първата и Втора църкви на манастира в Аврадака и църквата „Свети Йоан Кръстител“ в Несебър. Уникална както с архитектурния си план така и с пищната си украса е Кръглата църква в Преслав.
Характерна особеност при градежа на християнските храмове принадлежащи на Плисковско-Преславското строителство е разделянето на корабите с редуващи се колони и четвъртити стълбове, използването на капители и колони от стари римски сгради и разчленяването на фасадите с плоски псевдоконструктивни ниши. Последните обикновено не отговарят на вътрешното пространство а изпълняват чисто декоративни функции. Докато в Северна България, църквите се изграждат най-често от камък и употребата на тухли е малка, в западните български земи – Македония, смесеният градеж е обичаен. Примери в това отношение са църквите „Света София“ в Охрид, църквата на манастира „Свети Наум“ на Охридското езеро, църквата „Свети Безсребреници“ („Свети Врач“) в Костур и други.
Наред с големите и впечатляващи храмове са открити множество скромни по размер еднокорабни базилики, нямащи представителни функции но необходими за обслужване на християнския култ.
Скулптура Най-известното скулптурно изображение на епохата е Мадарският конник представящ триумфиращ владетел на кон, пронизващ лъв. То няма аналог в Плисковско-Преславската скулптура поради което са изказвани съмнения относно принадлежността му към нея. Сред доводите за противното са подобието му с конника от Наг Сент Миклошкото златно съкровище и сходният със Старозагорските релефи скулптурен маниер.
Скулптурата е използвана най-вече като важна част от украсата на представителните дворцови и църковни постройки. В Чаталарският строителен надпис на кан Омуртаг се говори за построения от него дворец и скулптурната му украса, представляваща два каменни лъва върху колони. В развалините на военния лагер Аул на Хан Омуртаг край село Хан Крум са открити единият от тези лъвове и фрагменти от втория. Изработени са от мрамор. Запазеният лъв е издялан легнал върху плоча. От долната ѝ страна има плитък отвор за напасване върху колоната. Скулптурите са служели за украса входа на двореца. Статуи на лъвове или части от тях са открити и в столиците на Първата българска държава. Лъвът от Плиска е изработен от бял варовик и има дължина 0,65 м. Плоско издяланият му гръб дава основание да се смята, че е служел за база на колона. Преславският е мраморен, с дължина 0,58 м. Представен е клекнал върху плоча.
Находките от Хан Крум, Плиска и Преслав показват една утвърдена традиция в украсата на главните входове на дворцовите сгради.
С богата външна и вътрешна скулптурно-декоративна украса (колони, капители, корнизи, гаргойли) се отличавали и някои християнски храмове във и около Преслав: Първа и Втора църкви в местността Аврадака, базиликата в Гебеклесе и особено Кръглата църква в Преслав. Използвани са декоративни орнаменти, типични за гръко-римското изкуство: палмети, полупалмети, ови, аканти, „вълчи зъби“, „куки“ и други. По някои капители са запазени изображения, на пръв поглед нетипични за християнски храмове: заек преследван от куче, лисица. Възможно е в тях да се крие християнска символика. Открити са и части от мраморни плочи с геометрични мотиви (навярно от олтар) и колонки с издълбани гнезда за вграждане на цветен емайл. Скулптурно-декоративна украса е притежавал и Преславският дворец. Съхранен е фрагмент от горен праг на врата с украса от торос, палмети и изображение на крилат грифон.