Роман Осипович Якобсон е руски лингвист и литературен теоретик, свързан с формалистката школа. Има също чехословашко и американско гражданство.
Утвърждава се сред най-влиятелните лингвисти на ХХ век и първите учени, развили структурния анализ на езика, поезията и изкуството. Нареждан е сред бащите на семиотиката.
Биография
Якобсон е роден в заможно семейство от еврейски произход в Русия и проявява интерес към езика на много ранна възраст. Като студент в Императорския московски университет е водеща фигура в Московския лингвистичен кръг, играе важна роля в московското авангардно изкуство и поезия. Запознава се с работата на Фердинанд дьо Сосюр, насочвайки вниманието си към начина, по който структурата на езика обслужва собствената му функция – да отдава информация между говорещите.
Заминава (1920) за Прага като член на съветска търговска мисия, за да завърши обучението си. Работи като преводач в посолството на СССР до 1929 г. Задълбочава се едновременно в академичния и културен живот на Чехословакия и установява близки отношения с много чешки поети и литературни дейци. Впечатлява чешките академици с изучаване на чешки стихове.
През 1926 г., заедно с Вилем Матезиус и др., е съосновател на Пражкия лингвистичен кръжок (сред неговите членове са Николай Трубецкой, Рене Уелек, Ян Мукаржовски). Там многото му разработки върху фонетиката подпомагат развитието на работата му, свързана със структурата и функцията на езика. Всеобщата структурно-функционална теория на фонетиката на Якобсон, базирана на йерархията на отличителните фигури, е първото успешно решение на нивото на лингвистичен анализ съгласно хипотезите на Сосюр. Този начин на анализи е прилаган от неговото протеже Мишел Силвърстейн в редица основни статии за типологията на лингвистичната функция.
След като напуска (1929) посолството на СССР, защитава дисертация в Немския университет в Прага през 1930 г. От 1931 г. преподава руска филология и стара чешка литература в Масариковия университет в Бърно, където става доцент (1937). Получава чехословашко гражданство през 1937 г. Напуска Бърно при нахлуването на германците в Чехословакия (15 март 1939) и се крие с жена си около месец в Прага, докато получат изходни визи.
Пристига (23 април) в Дания и чете лекции в Копенгагенския университет, свързва се с Копенхагенския езиков кръг и мислители като Луи Йелмслев. От 3 септември е в Осло, където работи в Института по сравнителна културология и е избран за действителен член на Норвежката академия на науките. Чувайки съобщението (9 април 1940) за германското нахлуване в Норвегия, без дори да се върне в къщи за документи, бяга с жена си към границата и влизат в Швеция (23 април) като бежанци. Там преподава в Университета на Упсала.Roman Jakobson in Sweden 1940-41.
През май 1940 г. отплава с кораба Remmaren за САЩ и пристига в пристанище Ню Йорк на 4 юни с.г. Поддържа близки отношения с чехословашката имигрантска общност. Получава американско гражданство през 1952 г.
В Свободния университет за висши науки се свързва с Клод Леви-Строс, който също изиграва важна роля за структурализма. Преподава в различни висши училища в САЩ. През 1949 г. се премества в Харвардския университет, където остава до пенсионирането си. През последното си десетилетие използва кабинет в Масачузетския технологичен институт, където е почетен (емеритус) професор.
През 1959 г. основава научното списание International Journal of Slavic Linguistics and Poetics.
В началото на 60-те години Якобсон започва да набляга повече на всестранните полета на езика и да пише за комуникативните науки като цяло.
През 1962 г. е предложен за Нобелова награда за литература от професора по лингвистика в Университета на Мюнстер Петер ХартманNomination Database – Literature: 1962, nobelprize.org..
През 1982 г. умира в къщата си в Кеймбридж (Масачузетс). Погребан е в гробището Маунт Обърн. На надгробния му камък пише на руски език: Роман Якобсон, руский филолог.
Почетни звания и степени Действителен член на Кралската датска академия на науките (1949), на Американската академия на изкуствата и науките (1950), на Сръбската академия на науките и изкуствата (1955) и на Полската академия на науките (1959) Член-кореспондент на Фино-угърското общество в Хелзинки (1949) и на Британската академия (1974) Почетен член на Обществото за изследване на митологията „Теоноя“ в Брюксел (1950), на Международната фонетическа асоциация (1951), на Ирландската кралска академия () (1961), на Американската асоциация по арменистика (1964), на Академията по афазия (1968), на Италианската асоциация за семиотични изследвания (1972), на Кралския антропологически институт на Великобритания и Ирландия (1974), на Обществото „Марк Твен“ (1977), на Асоциацията за съвременни езици () (1978) и на Нюйоркската академия на науките (1978) Чуждестранен член на Кралската нидерландска академия на науките и литературата (1960) и на Финското научно общество (1977) Член на Филологическото общество в Лондон (1950), на Акустическото общество на Америка () (1951), на Международния комитет на славистите (1955), на Научния комитет на Световната психиатрична асоциации () (1964) Почетен доктор на Кеймбриджкия университет (1961), на Мичиганския университет (1963), на Университета на Ню Мексико (1966), на Университета на Гренобъл (1966), на Университета на Ница (1966), на Римския университет „Сапиенца“ (1967), на Йейлския университет (1967), на Карловия университет в Прага (1968), на университета „Ян Евангелиста Пуркин“ в Бърно (1968), на Загребския университет (1969), на Университета на щата Охайо (1970), на Телавивския университет (1974), на Харвардския университет (1975), на Колумбийския университет (1976), на Копенхагенския университет (1979), на Рурския университет (1980), на Джорджтаунския университет (1980), на университета „Брендайс“ (1981) и на Оксфордския университет (1981) Президент на Лингвистичното общество на Америка (1956) Вицепрезидент на Международната асоциация за съвременни славянски езици и литератури в Париж (1952), на Международния комитет на славистите (1958) и на Международната асоциация за семиотични изследвания (1974) Носител на орден „Томаш Гарик Масарик“ 2 степен (1991; посмъртно)
Библиография Selected Writings (ed. Stephen Rudy). The Hague, Paris, Mouton, in six volumes (1971 – 1985): I. Phonological Studies, 1962 II. Word and Language, 1971 III. The Poetry of Grammar and the Grammar of Poetry, 1980 IV. Slavic Epic Studies, 1966 V. On Verse, Its Masters and Explores, 1978 VI. Early Slavic Paths and Crossroads, 1985 VII. Contributions to Comparative Mythology, 1985 VIII. Major Works 1976 – 1980. Completion Volume 1, 1988 IX.1. Completion, Volume 2/Part 1, 2013 IX.1. Completion, Volume 2/Part 2, 2014
На български език Роман Якобсон, Езикът на поезията, прев. Христо Трендафилов, ИК „Захарий Стоянов“, 2000
Източници
Външни препратки Роман Якобсон – московски период: Московски лингвистичен кръжок, ОПОЯЗ, авангардизъм, статии-писма, старославянска поезия, структурно тълкуване на текста (символики, лексикален анализ, метрика), американски период: изследване на афазията (невролингвистика) Амелия Личева, „Българският Якобсон“, рец. за Роман Якобсон. „Езикът на поезията“ (Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2000), в. „Култура“, 31 март 2000 Йордан Ефтимов, „Можела да бъде и „весела наука“, рец. за Роман Якобсон. „Езикът на поезията“ (Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2000), в. „Литературен вестник“, бр. 9, 5 март 2003 (архивирано от оригинала) Христо Трендафилов, „Роман Якобсон, литературоведът, предговор към Роман Якобсон. „Езикът на поезията“ (Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2000), електронно списание LiterNet, 7 септември 2006, № 9 (82)
Категория:Американски литературни теоретици Категория:Американски структуралисти Категория:Американски културолози Категория:Американски семиотици Категория:Американски езиковеди Категория:Руски филолози Категория:Стиховеди Категория:Морфолози Категория:Руски слависти Категория:Американски слависти Категория:Бохемисти Категория:Възпитаници на Московския университет Категория:Масариков университет Категория:Преподаватели в Харвардския университет Категория:Масачузетски технологичен институт Категория:Чуждестранни членове на ПАН Категория:Доктор хонорис кауза на Мичиганския университет Категория:Доктор хонорис кауза на Колумбийския университет Категория:Доктор хонорис кауза на Йейлския университет Категория:Доктор хонорис кауза на Кеймбриджкия университет Категория:Доктор хонорис кауза на Оксфордския университет Категория:Доктор хонорис кауза на Карловия университет Категория:Доктор хонорис кауза на Масариковия университет Категория:Почетни доктори във Франция Категория:Почетни доктори в Германия Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Евреи в САЩ Категория:Евреи в Русия Категория:Родени в Москва Категория:Починали в Кеймбридж (Масачузетс)