Царев двор, Царедвор или Царевдвор () е село в община Ресен, Северна Македония.
География Селото е разположено в центъра на Горна Преспа на km южно от град Ресен, през него минава река Източница.
История
В XIX век Царев двор е село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1875 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Царидвор (Tzaridvor) е посочено като село със 125 домакинства и 200 жители мюсюлмани и 120 българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Царедворъ има 1025 жители, от които 650 българи християни, 350 българи мохамедани и 25 турци.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Царедвор е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак със 196 къщи.
По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер. От селото през въстанието загиват Коте Андонов, Никола Кокарев, Таневица Стоевска и четникът Ристе Нунев.
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Царедвор има 760 българи екзархисти и работи българско училище.
Царев двор е сред най-богатите села на областта и се намира на шосейния път Битоля – Корча. През 1910 година със 750 лири местните българи построяват нова училищна сграда на два етажа, с осем стаи и салон.
По време на Балканската война 6 души от Царев двор се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение. По време на войната в селото влизат сръбски части. На 14 ноември сръбските власти арестуват българския учител в селото Никола Мильовски и свещеника Харалампи Георгиев, както и свещеника от Езерани Насте Пейчинов и ги заплашват с убийство, ако не се обявят за сърби. Когато българските първенци отказват ги пребиват от бой и ги затварят. Най-жестоко е пребит Мильовски.Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 33.
През войната селото е окупирано от сръбски части и остава в Сърбия след Междусъюзническата война.
Според преброяването от 2002 година селото има 605 жители, от които:
Националност Всичко северномакедонци 520 албанци 0 турци 81 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 4
Личности
Родени в Царедвор Кирил Положко-Кумановски (1934 - 2013), митрополит на МПЦ Мирче Ангел, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „преписка с българската бунтовническа организация“, осъден от Извънредния съд на 8 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Наум Настев (1873 - ?), български революционер от ВМОРО Никола Кокарев (1876 – 1903), български революционер от ВМОРО Пандо Андреев, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 8 костурска дружина Реджеб Бекиров, български революционер от ВМОРО Тале Андонов (1890 – след 1943), български революционер Христо Наумов (1870 - 1916), завършил медицина в Монпелие в 1896 година, санитарен майор, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 401, л. 77 Цветко Узуновски (1916 – 1994), югославски и македонски политик Щерьо Димитров (? – 1934), дърворезбар и член на Илинденската организация
Починали в Царедвор Димитър Кръстев Петров (? – 1918), български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 204, л. 123–124 Петко Нинов Венков (? – 1917), български военен деец, старши подофицер, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 19, л. 7
Външни препратки Уеб сайт на село Царев двор
Бележки
Категория:Села в община Ресен