Димитровска награда е най-висшето държавно отличие в Народна република България за приноси в областта на науката, изкуствата и културата. Наречена е на комунистическия лидер и министър-председател на България (1946 – 1949) Георги Димитров.
Наградата има първа, втора и трета степен с медал и парична премия от 3000 до 6000 лв.Петко Симеонов, наградите в НРБ (докъм 24 месечни тогавашни заплати) и се дава за отличителни теоретични и приложни научни трудове, за произведения на архитектурата и изкуството, издържани в духа на социалистическия реализъм. Условие е научният труд или художествената творба да са направени публично достояние (публикувани, изложени, изпълнени) най-малко 6 месеца преди номинацията за Димитровска награда.
Учредена е с указ на Президиума на НС на 23 май 1949 г., връчването ѝ започва през 1950 г. Нов указ от 1960 г. влиза в сила и към Министерския съвет се сформират две отделни комисии: за литература и изкуство и за наука, изобретателство и рационализация. Според тези два указа до 1971 г. лауреати на Димитровска награда са можели да бъдат единствено български граждани. С трети указ от декември 1971 г. се разрешава награждаването и на чужди граждани.Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г. Присъждането ѝ е преустановено през 1990 г.
Носители (лауреати) 1950 г. Алекси Квартирников, инженер Асен Босев, писател Асен Киселинчев, философ Боян Дановски, режисьор Георги Караславов, писател Георги Костов, режисьор Георги Наджаков, физик Данаил Дечев, художник Димитър Полянов, писател Иван Фунев, скулптор Илья Йосифов, актьор Константин Кисимов, актьор Кирил Попов, математик Константин Пашев, лекар Крум Велков, писател Крум Кюлявков, писател Лазар Добрич, цирков деятел Любомир Пипков, композитор Любомир Чакалов, математик Магда Колчакова, актриса Никола Михов, библиограф Никола Обрешков, математик Николай Хрелков, поет Павел Вежинов, писател фантаст Павел Делирадев, публицист Петко Стайнов, композитор Светослав Обретенов, композитор, хоров диригент Станчо Белковски, архитект Стефан Младенов, филолог и журналист Стефан Иванов, художник Стоян Венев, художник Стоян Даскалов, писател Сава Гановски, философ и политик Филип Филипов, режисьор 1951 г. Владимир Аврамов, цигулар и педагог Иван Данчов, архитект и педагог Асен Дацев, физик Спас Джонев, артист Кирил Братанов, академик, ветеринар Илия Петров, художник (за 2-ри път) Никола Мирчев, художник Димитър Гюдженов, художник Борис Митов, художник Гюрга Пинджурова, народна певица Ангел Балевски, инженер Павел Вежинов, писател фантаст (за 2-ри път) Йордан Кръчмаров, скулптор Иван Мартинов, писател Любомир Пипков, композитор (за 2-ри път) Константин Илиев, диригент и композитор Рене Йорданова, оперна певица Иван Бояджиев, строител Иван Ценов, физик 1952 г. Алексей Милковски, оперен певец Богомил Райнов, писател и сценарист Димитър Димов (писател), писател Димитър Ненов, пианист и педагог Иван Славчев, строителен инженер Любомир Пипков, композитор (за 3-ти път) Никола Рашев, електроинженер Светослав Обретенов, композитор, хоров диригент (за 2-ри път) Христо Христов, физик Ярослав Тагамлицки, математик 1953 г. Анастас Бешков, учен географ Васко Абаджиев, цигулар Стоян Венев, художник (за 2-ри път) Стоян Сотиров, художник 1954 г. Стефан Дичев, писател 1958 г. Илия Петров, художник (за 3-ти път) Стоян Сотиров, художник (за 2-ри път) 1959 г. Асен Киселинчев, философ Георги Калоянчев, актьор Димитър Талев, писател Димитър Каданов, учен-анатом и изобретател Николай Гяуров, оперен певец Илия Петров, художник (за 3-ти път) Катя Попова, оперна певица Никола Белопитов, електроинженер и изобретател Кирил Мирчев, филолог Константин Илиев, диригент и композитор (за 2-ри път) Георги Караславов, писател (за 2-ри път) Алексей Милковски, оперен певец (за 2-ри път) Веселин Ханчев, поет 1960 г. Мако Даков, лесовъд и политик Валери Петров, поет Димитър Ангелов, писател 1962 г. Боян Дановски, режисьор (за 2-ри път) Веселин Ханчев, поет (за 2-ри път) Кирил Попов, математик, за втори път 1964 г. Марин Големинов, композитор Димитър Методиев, поет 1966 г. Георги Джагаров, поет Никола Гюзелев, оперен певец Васил Йончев, художник-илюстратор Стефан Ангелов, Любомир Антонов и Петър Попов за разработка на електронния калкулатор „Елка-6521“ Йордан Милев Цветанов, заслужил инженер за създаването на българския верижен лозарски трактор "Болгар ТЛ-30А", с решение на МНС 17.06.1966г. 1968 г. Ангел Балевски, инженер (за 2-ри път)
1969 г. Въло Радев, кинорежисьор Богомил Райнов, писател и сценарист (за 2-ри път) Лиляна Стефанова, писател Николай Хайтов, писател Георги Котев, лекар, токсиколог Венко Марковски, писател Георги Узунов, психиатър и педагог Орлин Орлинов, поет Димитър Петков, композитор Стоян Даскалов, писател (за 2-ри път) Светлин Русев, художник 1970 г. Никола Тодориев, инженер Илия Петров, художник (за 3-ти път) 1971 г. Илия Петров, художник (за 4-ти път) Любомир Далчев, скулптор Павел Вежинов, писател фантаст (за 3-ти път) Лиляна Стефанова поетеса Жоржета Чакърова, актриса За разработката на запаметяващо устройство с магнитна лента ЕС5012 през 1971 г. колектив от ЦИИТ в състав: Ангел Ангелов, Иван Аршинков, Добромир Дяков, Елка Неделчева, Димитър Александров, Недко Ботев Костадин Кюлюмов, офицер от Държавна сигурност – за сценария на сериала „На всеки километър“ 1972 г. Величко Минеков, скулптор Любомир Левчев, поет Никола Мирчев, художник (за 2-ри път) Стойчо Панчев, физик Ефрем Каранфилов, литературен критик и академик на БАН 1974 г. Иван Пейчев, поет и драматург Лазар Донков, етнолог Методи Андонов, посмъртно, за филма „Козият рог“ Азаря Поликаров, философ и физик Иван Юхновски, учен химик и педагог За разработката и внедряването на ЗУМД ЕС 5052 и дисков пакет ЕС 5053 колектив в състав: Васил Недев, Васил Николов, Любомир Фенерджиев, Атанас Атанасов, Тоньо Калинков, Митко Димитров, Спас Ригов, Храбър Стоянов, Живко Паскалев, Боян Цонев, Михаил Рашев, Огнян Църноречки и Георги Малиновски. 1976 г. Павел Вежинов, писател фантаст (за 4-ти път, с колектив) Стоян Сотиров, художник (за 3-ти път) Тодор Живков, политик Боян Табов, минен инженер Георги Павлов, политик Дамян Дамянов, поет 1978 г. Научен колектив по селекция на пшеница (Тодор Рачински, Живко Куновски, Нено Дончев и др.) Васил Попов, математик 1979 г. Минчо Минчев, цигулар 1980 г. Валентин Старчев, скулптор Коста Цонев, актьор Димитър Бучков, машинен инженер Доньо Донев, художник-аниматор Научен колектив по енергетика (Росица Георгиева и др.) Румен Атанасов, инженер електротехника Манол Величков, инженер металург 1982 г. През 1982 г. два колектива от ЦИИТ са удостоени със званието „Лауреат на Димитровска награда“. За разработката на устройства и системи за подготовка на данни – Тихомир Топалов, Леон Маиров, Лиляна Танева, Атанас Михайлов, Витко Еленков, Владимир Червенаков, Бранимир Буюклиев, Велизар Чолаков. За системи за телеобработка и многомашинни мрежи – Илич Юлзари, Живко Железов, Венко Марков, Стоян Марков, Койчо Витанов, Видьо Видев, Недко Жилевски, Венелин Алтънов, Светла Басмаджиева, Божидар Райчев, Емил Димитров, Михаил Михайлов, Емил Йончев. За създателите на филма "Аспарух", включително Людмил Стоянов, Вера Мутафчиева и др. 1984 г. Стоян Джуджев, музикален теоретик и педагог Любен Станев, писател и сценарист Димитър Шопов, химик и педагог Чужденци, наградени с международната Димитровска награда през 1984 г. за „тяхната обществено-политическа, научна и творческа дейност за мир, демокрация и социален прогрес в света“:5.Симеон Пройчев, раздел носители, 1966г. Йордан Милев Цветанов// Добавено 11.08.2026г. Николай Тихонов (СССР) Хафез Асад (Сирия) Шигеоши Мацумае (Япония) Дороти Ходжкин (Великобритания) – кристалограф 1985 г. Стефан Попов, архитект Теофан Сокеров, художник 1986 г. Авторски колектив на филма Борис I (Борислав Шаралиев, Анжел Вагенщайн, Венец Димитров) За Фамилия дискови запомнящи устройства и подсистеми с голям капацитет и висока скорост: Кръстьо Янев, Благой Цинкулов, Маргарита Терпешева, Камен Тенчев, Динко Люцканов, Рубен Папазов. Леда Милева, писател Станислав Стратиев, писател, за пиесата му "Сако от велур". Борислав Пунчев , режисьор и Невена Коканова, актриса, за игралния филм "Спасението". Александрина Милчева, оперна певица Авторски колектив с ръководител Павел Минчев, учен и изобретател, инж. Христомир Христов, инж. Стоимен Балинов, инж. ихаил Ангелов, инж. Любомир Чешмеджиев и НиколайЙорданов за уредби за спояване на колекторите на елмашини. Иван Недялков, геофизик, посмъртно
Носители с неуточнени години на връчване на наградата Райна Михайлова, оперна певица Петър Гюров, актьор Пеньо Пенев, поет (посмъртно) Николай Лилиев, поет Павел Матев, поет Йордан Радичков, писател Хаим Оливер, писател и сценарист Блага Димитрова, писател и сценарист Лъчезар Еленков, писател Георги Атанасов, художник Веселин Стоянов, композитор Васил Казанджиев, диригент Минчо Минчев, електроинженер и педагог Николай Бешков, енергетик Рада Балевска, зоолог акад. проф. Тодор Самодумов (1878 – 1957) Тодор Костов, оперен певец Владимир Базовски, съветски политик и дипломат Георги Белев, оперен певец Георги Раданов, актьор
Източници
Категория:Георги Димитров Категория:Награди на Народна република България Категория:Награди за изкуство на България Категория:Награди за наука на България Категория:Основани в България през 1949 година