Източнобалканска свиня

Източнобалканска свиня е българска порода свиня.

История Това е българска стара местна порода свине с древен произход. Тя възниква в резултат на кръстосването на средноевропейската дива свиня и архаични породи свине. Смята се, че първоначално породата е възникнала в Мала Азия и островите на Егейско море. По-късно е пренесена на Балканския полуостров от гръцки колонизатори от град Мегара които заселили стадата по крайбрежието на Черно море. Породата е генетично близка със средиземноморската торфена свиня (одомашнена дива свиня от подвид Sus scrofa scrofa). След пренасянето ѝ по западното крайбрежие на Черно море, тя е кръстосвана допълнително с представители на тракийската клепоуха свиня. В новото си местообитание породата е отглеждана от тракийски племена и селектирана в продължение на векове. През 1952 г. представителите от породата са представлявали 64,56% от свинете Преславския район и 41,9% от свинете в Шуменския. И днес в някои части на България отглеждането на стада с Източнобалкански прасета е поминък.

Много оскъдна е наличната информация за разпространението и характерните особености на Източнобалканската свиня. Първото съобщение за нея е от П. Германов, (1901 г.). То е в официалното издание на Министерството на търговията и земеделието наречено „Домашните животни в разните части на света и България“. В него се посочва, че в горските местности на България и най-вече по течението на река Камчия се срещат свине, които напълно приличат на „дивата свинска порода“. При проучване на акад. Хлебаров извършено в периода 1919 – 1920 г. установява, че освен по поречието на река Голяма Камчия и по долното течение на река Луда Камчия свине с подобни черти се отглеждат и в планинските райони на Варненска, Анхиалска и някои села на Бургаска околия и в почти целия Източен Балкан, поради което дава името на породата под което е известна и днес. При районирането на селскостопанските животни от 1955 г. на Източнобалканската свиня е определен развъден район основно в планинските и горски части на бившите околии: Котленска, Преславска, Шуменска, Провадийска, Варненска, Бургаска, Мичуринска, Малкотърновска, Грудовска и от части в планинските райони на околиите Поморийска, Сливенска, Еленска и Омуртагска.

Разпространение Породата е разпространена основно в два големи ареала на страната – Странджа и Източна Стара планина (Източен Балкан) откъдето произлиза и името ѝ. Числеността на представителите на породата не надвишава 10 000 прасета заедно с нейните кръстоски отглеждани при пасищни условия. Поради факта, че свинете се отглеждат при пасищни условия, което не е характерно за останалите породи прасета отглеждани в страната в законодателството са посочени няколко общини от Шуменска, Варненска и Бургаска области, където това може да се извършва. Въпреки това обаче прасета от породата се отглеждат и в съседни общини и области като голяма популация от тях има в Община Котел. Известен факт е, че Смядовската луканка се е произвеждала в Смядово от месо на прасета от тази порода. В герба на община Смядово е включен и стилизиран силует на прасе от Източнобалканска свиня.

Подобни породи свине отглеждани при пасищни условия има в делтата на река Дунав в Румъния, остров Сардиния в Италия и на Пиренейския полуостров в гранична област между Испания и Португалия.

Описание

По телосложение Източнобалканскота свиня наподобява на дивата късоуха европейска свиня. Основният цвят на космената покривка е черен. Срещат се и прасета с бели или кафяви петна и ивици. Кожата е дебела и покрита с остра, гладка и груба четина. Характерно за породата е, че на гърба космите образуват „гребен“.

В зависимост от цвета на космената покривка и комбинацията на цветовете по тялото се наблюдават различни окраски, които стопаните наричат с различни имена – сури, гарести, лиси, абрашести, перести, диваци.

Характеризират се още и с късо сбито тяло, извит гръб, здрава костна система и издръжливост при лоши атмосферни условия. Главата е средно голяма, дълга с изострена лицева част и почти права или слабо вдадена профилна линия. Ушите са къси, прави и доста подвижни. Шията е къса и недостатъчно замускулена. Трупът е средно дълъг до къс, с добре развит гръден кош. Гърбът е слабо дъгообразен, крупата е средно широка и свлечена, краката са къси и здрави. Живото тегло на неугоени животни е около 60 – 80 кг, а при угоените достига 110 – 130 кг. Източнобалканската свиня е къснозряла и завършва своя растеж до 3-годишна възраст. Продължителността на бременността с редки отклонения 114 дни (3 месеца, 3 седмици и 3 дни). Женската ражда малко на брой прасенца – обикновено 4 – 6, които се отбиват на 60 дневна възраст при живо тегло 10 – 11 кг. Продължителността им на живот е 10 – 15 г., мъжките и женските достигат полова зрялост на 9 – 10 месеца. Средният дневен прираст е 370 – 380 г., а живо тегло 90 кг. достигат за около 400 дена.

Животните от породата имат задоволителна угоителна способност и спадат към свинете от сланинния тип. Месото им е червено и подходящо за получаването на трайни месни продукти като луканки, суджуци, сурово сушени и варено-пушени меса. Сланината е доброкачествена със зърнеста структура.

Местообитание

Източнобалканската свиня наподобява дивата като отглеждането ѝ е лесно и не изисква много грижи, тя е примитивна порода отглеждана изключително при пасищни условия. Този факт определя и високоразвития стаден инстинкт на представителите на породата. Обитава предимно пасища в планински и полупланински райони. За нощуване, почивка, раждане, угояване и ветеринарномедицински манипулации стопаните изграждат специални дървени постройки, наречени свин или кочина. Те са пригодени за затваряне на прасетата и в повечето случаи притежават оградено дворче за разходка с ясли за подхранване със зърнен фураж. Постройките са примитивни, в повечето случаи липсва течаща вода и електричество. Построени са в близост до естествени водоизточници и са обособени с боксове за раждане и бозаещи прасета. Пасат предимно трева и корени и са крайно издръжливи и невзискателни към условията на хранене и отглеждане. В менюто им влизат и охлюви, червеи и насекоми. Богат източник на въглехидрати и мазнини е жълъдът. Поради тази причина сланината на тези прасета има зърнеста структура, а месото е сухо и със специфични аромат и вкус. Подхранване се налага в случаи когато прасетата не са достигнали 60-дневна възраст, през зимата и по време на допълнителното угояване преди клането.

Подобно на дивата свиня и източнобалканската свиня има естествени врагове в природата. В най-голяма степен това е чакала и по-малко вълка. Поради връзката с природата и популацията на дивата свиня прасетата често могат да заболеят от бруцелоза и класическа чума. Всеядният характер и възможността в менюто на прасетата да попаднат малки гризачи и мърша е причина доста често да боледуват и от трихинелоза.

Вижте също Иберийска свиня Дива свиня

Източници

Външни препратки

Асоциация за Развъждане и Съхраняване на Източнобалканската Свиня (АРСИС) БНТ, „Бразди“, предаване от 13 март 2010 (след 13 мин. от записа на предаването) Описание на източнобалканската свиня Описание на Източнобалканската свиня Информационен център на Община Смядово

Категория:Български породи свине