Янковец

Янковец () е село в община Ресен, Северна Македония.

География Селото е разположено на около километър северно от град Ресен и на практика се е сляло с града. Край Янковец е разположен манастирът „Успение на Пресвета Богородица“.

История

Манастирът Янче в Преспанско е засвидетелстван през XV век.Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989. В XIX век Янковец е село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на Османската империя. Около 1840 година имотите на селото са заграбени насилствено от Иляз паша и то е превърнато в чифлигарско. По-късно жителите успяват да се откупят.Дебърски глас, година 2, брой 32, 22 февруари 1911, стр. 2.

В 1861 година британската пътешественичка Мери Аделейд Уокър пише относно разследване на убийство в Янковец за „турските ексцесии срещу потиснатото население на раята“ и че „тези истории са толкова изкривени от подкупи, рушвети, лъжесвитетелстване, изнудвания за подписи и корупция във всички форми, че е трудно да се разбере на кого да се вярва, въпреки че дезорганизацията на полицията в провинцията без съмнение съществуваше“. Убиецът е заптие на име Керин, който веднъж е отстранен за сериозна злоупотреба с власт и влязъл в затвора за кражби, освободен и възстановен с протекция. Той опитва да убий християнски съдия, който го е осъдил по време на закуска на тревата, но вместо него уцелва и убива случаен младеж, Ставри Коти. Турските жандарми, които са част от гостите не помръдват, а Йован, млад приятел на убития, се опитва да спре убиеца и му бива отрязана ръката с ятаган. Заптиетата преследват убиеца по-късно, настигат го, разговарят с него и поемат в друга посока. Мюдирът на Ресен, дава „уклончив отговор“ относно поведението на жандармите след като изтрезнява и не прави нищо за продължаване на разследването.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Янковец (Yankovetz) е посочено като село с 220 домакинства и 490 жители българи и 85 власи. В 1894 година в Янковец е открито влашко училище.Барболов, Георги. Историята на аромъните и взаимоотношенията им с българите, София 2000, стр. 83.

В 1894 година Густав Вайганд пише в „Аромъне“: „Янковацъ съ 180 кѫщи, отъ които 50 сѫ аромѫнски“.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Янковецъ има 1080 жители, мнозинството от които българи християни – 900 и 180 власи.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Янковец е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак със 122 къщи.

В началото на XX век по-голямата част от българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Янковец има 1200 българи екзархисти, 200 българи патриаршисти гъркомани и 150 власи. В селото има българско, гръцко и влашко училище.

При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Янковец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Борис Ив. Кьорпанов от Ресен е български кмет на Янковец от 9 август 1941 година до 2 април 1942 година. След това кметове са Андрей Д. Весов от Велес (2 април 1942 – 27 декември 1943) и Симеон Г. Татарчев от Ресен (26 март 1943 – 9 септември 1944).

Според преброяването от 2002 година селото има 1169 жители, от които:

Националност Всичко северномакедонци 1149 албанци 0 турци 6 роми 0 власи 7 сърби 6 бошняци 0 други 1

Личности Родени в Янковец

Александър Ламбов Денесов (1882 – след 1943), македоно-одрински опълченец, служил в Интендантската рота; на 5 март 1943 година, като жител на Янковец, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България Андрея Иванов Темелков Тишанков (1858 – 1937), български опълченец Андрей Казепов (1880 – 1904), български революционер, кресненски войвода на ВМОРО Борис Проевски (1879 – 1961), български революционер и общественик Гаврил Босилков (? – 1941), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация Димитър Бузлевски (р. 1952), северномакедонски политик Димитър Янков, български опълченец, II опълченска дружина, умрял преди 1918 г. Кире Гещаковски (р. 1954), политик от Северна Македония, депутат от ПСД Лазар Блажев Наумов (1882 – след 1943), неграмотен, доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи във 2-ра рота на 9-та велешка дружина Методи Хърватов (1905 – 1980), български общественик Михаил Ставрев – Хальо, български революционер Никола Мильовски (1883 – 1940), български революционер Никола Низамов (1867 – след 1951), български революционер Никола Чаушов (? – след 1951), български революционер Пандо Михо Ханджия, жител на Битоля, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „даване на укритие“ на българските бунтовници, осъден на 3 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Петър Ингилизот (Пере), български революционер, селски войвода на ВМОРО, войвода на четата от Янковец през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година Петър Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 39 Славе Нечев Чавчето (1896 – 1982), български войвода, деец на ВМРО Ставре Димитри, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен като „един от членовете на българския бунтовнически комитет“, осъден от Извънредния съд на 7 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Трифун Иванов (1879 – ?), български революционер, терорист на ВМОРО Христо Низамов (1903 – 1989), виден американски журналист и деец на МПО

Починали в Янковец Калиник Преспански и Охридски, гръцки духовник, преспански и охридски митрополит от 1802 до 1843 г. Наум Веслиевски (1921 – 1972), югославски партизанин и деец на НОВМ Фидан Божинов (1871 – след 1951), български революционер

Бележки

Категория:Села в община Ресен Категория:Арумънски селища