Цѐрие или Цере (срещат се и днес неправилните изписвания Цѐрйе и Цѐрье, ) e село в Република Албания в областта Мала Преспа, област Корча, община Пустец. Цере е най-малкото село в общината и към 2007 година в него живеят само няколко стари хора.Бело, Раки. Селищни имена в Мала Преспа – Албания, в: Македонски преглед, 2007, година ХХХ, № 3, стр. 135.
География Селото е разположено на 9 километра югоизточно от общинския център Пустец, в планината Сува гора (Мали и Татъ), в източното подножие на хребет Слива, на самата граница с Гърция. В Церие живеят основно хора с македонска или българска национална идентичност.
Етимология Според Раки Бело етимологията на името на селото идва от цер. Местните жители се наричат церени.
История Първите сведения за селото са от XIV век. Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Чер, хас на падишаха, с 4 ханета гяури и 22 ергени гяури.
В края на XIX век е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Церя живеят 120 българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Джарие е чисто албанско мюсюлманско село в Корчанската каза на Корчанския санджак с 10 къщи, а Дзерие също чисто албанско с 35 къщи.
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Церие (Τσέριε), село в Билищката нахия на Корчанската каза на Корчанския санджак, има 45 мюсюлмани.
Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Цѣрье има 6 къщи с 54 жители.Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
В 1919 година е осветена църквата „Успение Богородично“.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Церие (Церje) има 8 къщи славяни християни.
В 1939 година Фоте Фотев от името на 15 български къщи в Церие подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
Население ГодинаНаселение 1900 120 1926 98 1945 175 1960 250 1969 308 1979 308 1989 297 2000 252
Вижте също Билища Бобощица и Дреново Връбник Голо бърдо
Бележки
Категория:Села в община Пустец Категория:Български селища в Албания