Ягдпантер

Ягдпантер ( или ловна пантера) е самоходно противотанково оръдие проектирано и произвеждано в Германия по време на Втората световна война. Доброто съотношение на мощността на двигателя към общата маса го правят много маневрен. Мощното оръдие му позволява унищожаването на всеки съюзнически танк. Ниският профил позволява лесно прикриване, а използването на шасито на Пантера гарантира малко на брой механични проблеми, по-лесен ремонт, и използване на вече налични поточни линии. До края на войната Ягдпантер се доказва като ефективно оръжие.

Разработка На 3 август 1942 г. е поръчано тежко самоходно противотанково оръдие, базирано на шасито на новия среден танк VK 30.02 (по-късно станал известен като Пантера). Началното му име е SdKfz 173 (Sonderkraftfahrzeug, в превод: машина със специално предназначение). По първоначални планове въоръжението трябва да включва 88 mm оръдие, картечница MG42 и два 9 mm картечни пистолета MP40. Тъй като производството на шаситата на Пантера още не е започнало (първото се очаква през януари 1943 г.), в заводите Круп монтират оръдието на модифицирано шаси на Панцер IV. Изработени са два модела, един в мащаб 1:10 и един в мащаб 1:1. Предвидена е 80 mm челна броня и 50 mm странична.A. i W. Markowscy, T. Melleman, T. Skwiot, SdKfz. 173 Jagdpanter, AJ-Press, 2005, ISBN 83-7237-166-0, стр.4

На 5 януари 1943 г. са уточнени тактико-техническите характеристики на машината. Фирмата Даймлер-Бенц получава задачата да увеличи дебелината на челната броня на 100 mm, на страничната до 60 mm (разположени под ъгъл 55°), а на горната и долната броня – до 30 mm. Оръдието трябва да се сваля лесно, за да се осигури достъп при ремонт на управлението и трансмисията. За водача са предвидени два перископа, на мястото на защитените от бронестъкло амбразури. Предвидени са и бойници в корпуса, за стрелба с ръчно стрелково оръжие. Увеличаването на бронята е изискано от Адолф Хитлер, който настоява и за използване на новото шаси на Пантера II, но на 4 май 1943 г. това решение е променено в полза на вече доказалото се шаси на Пантера.Сергеев П.Н., Ягдпантера и другие машины на базе „Пантеры“ часть 1, 1999, стр.3

През септември 1943 г. е завършен първият Ягдпантер. Той разполага с 80 mm челна броня, 50 mm странична горна и долна челна броня, 40 mm странична долна и задна броня, 30 mm горна броня и 25 mm броня на отделението на двигателяA. i W. Markowscy, T. Melleman, T. Skwiot, SdKfz. 173 Jagdpanter, AJ-Press, 2005, ISBN 83-7237-166-0, стр.6. За да се побере оръдието, страните са разширени, за да осигурят просторна вътрешност, като в същото време се запазва ниският профил. Както Пантера модел G (Ausführung или накратко Ausf., в превод: версия, модел), така и Ягдпантер е със странична броня с увеличен наклон. С това се постига по-голяма защитеност на танка и унифицираност на производството.

88 mm оръдие има хоризонтален ход от 11 градуса, вместо планираните 14. Вертикалният му ход е от -8 до +14 градуса.

Модификациите започват преди самото производство. От битката при Курск се правят важни изводи относно защитимостта на танковете срещу пехота. Това води до смяната на картечницата MG42, разположена в отвор на челната броня (което ограничава ъгъла ѝ на стрелба), с MG34 разположена на кръгъл лафет. Броят на снарядите е увеличен от 50 на 60 и екипажът е намален от 6 на 5 души: командир, мерач, механик водач, радист и пълнач (премахнат е другият пълнач).

Производството започва в началото на 1944 г. Месечното производство се планира на 100 броя (трябва да се постигне до юни 1945 г.). През януари 1945 г. е достигнато най-голямото произведено количество от 72 ягдпантера.

Серийно производство и развитие

Около 415 ягдпантера са произведени в периода 1944 – 1945 г. Според някои източници през април и май 1945 г. са произведени няколко допълнителни броя, съответно между 21 и 25, и между 4 и 8. Към този брой могат да бъдат добавени два прототипа, с означения V101 (завършени през октомври 1943 г.) и V102 (завършен на 17 ноември 1943 г.).A. i W. Markowscy, T. Melleman, T. Skwiot, SdKfz. 173 Jagdpanter, AJ-Press, 2005, ISBN 83-7237-166-0, стр.3 и 7Сергеев П.Н., Ягдпантера и другие машины на базе „Пантеры“ часть 1, 1999, стр.7

Производството е поверено на завода Mühlenbau und Industrieaktiengesellschaft в Брауншвайг. С това започват и допълнителни модификации на дизайна. Добавени са гранатомети Nahverteidigungswaffe с 30 гранати. През февруари е премахнат левият перископ на водача и е добавена кука в задната част, за извличане от бойното поле. През септември се спира поставянето на покритие от цимерит и се поставят искрогасители (Flammvernichter) на ауспусите. През октомври са въведени редица модификации, сред които: кожухът на оръдието се прикрепя към челната броня с осем болта и е премахнат задният амортисьор (също и при Пантера). В края на войната, за да се осигури място за още два снаряда (от 57 до 59), са преподредени слотовете за складиране на муниции.A. i W. Markowscy, T. Melleman, T. Skwiot, SdKfz. 173 Jagdpanter, AJ-Press, 2005, ISBN 83-7237-166-0, стр.8 – 14

Първите произведени модели са снабдени с оръдие Pak 43/2 (с монолитна цев – от една част), кожухът е малък и е заварѐн към челната броня. Тази версия е произвеждана до октомври 1944 г. През май оръдието е заменено с Pak 43/3 L/71 (цевта е от две части), лафетът и противооткатните устройства са опростени, което подобрява донякъде характеристиките му. Pak 43/2 продължава да се монтира паралелно с новия модел до октомври 1944 г.A. i W. Markowscy, T. Melleman, T. Skwiot, SdKfz. 173 Jagdpanter, AJ-Press, 2005, ISBN 83-7237-166-0, стр.12

На базата на изброените модификации се отличават три основни вида ягдпантери: ранен модел – оръдие Pak 43/2 с единична цев, кожухът е заварен към корпуса и има два перископа за водача; среден модел – оръдие Pak 43/3 с цев от две части, кожухът е заварен към корпуса и има един перископ за водача; късен модел – оръдие Pak 43/3 с цев от две части, кожухът е закрепен с болтове към корпуса.

Заради американските бомбардировки, производството е поверено на още две фирми, Maschinenfabrik-Niedersachsen в Хановер и Maschinenbau und Bahnbedarf в Потсдам-Древиц.

Таблица за производството на ягдпантери по месеци и фирми.A. i W. Markowscy, T. Melleman, T. Skwiot, SdKfz. 173 Jagdpanter, AJ-Press, 2005, ISBN 83-7237-166-0, стр.13 месец MIAG MNH MBA общо 1943 г. октомври прототип V101 – – 1 ноември прототип V102 – – 1 декември – – – - 1944 г. януари 5 – – 5 февруари 7 – – 7 март 8 – – 8 април 10 – – 10 май 10 – – 10 юни 6 – – 6 юли 15 – – 15 август 14 – – 14 септември 21 – – 21 октомври 8 – – 8 ноември 35 20 – 55 декември 37 14 16 67 1945 г. януари 35 35 2 72 февруари 22 20 – 42 март 32 13 7 52 април 3 10?Сергеев П.Н., Ягдпантера и другие машины на базе „Пантеры“ часть 1, 1999, стр.17 Последните ягдпантери излезли от фирмата MBA, стават част от формирования, отбраняващи Берлин. На 18 и 19 април са произведени по една машина, а на 22 април още пет. 12? 25? (21 – 25) май ? ? ? 8? (4 – 8)* Общо 270 102 (112) 25 (37) 397 (415 – 427) Есента на 1945 г. 3** * няма сигурни източници, че производството продължава през май ** сглобени от британците след войната ? няма точни данни за производството

Техническо описание Корпус

Корпусът на Ягдпантер е с тегло 17 000 кг. Стените му са силно наклонени, което спомага за разсейването на кинетичната енергия на противниковите снаряди.Сергеев П.Н., Ягдпантера и другие машины на базе „Пантеры“ часть 1, 1999, стр.17 – 25 Челната горна броня е с дебелина 80 mm и под наклон от 55°, долната е със същия наклон и дебелина 50 mm, страничната е 50 mm и наклон 30°, в областта на двигателя тя намалява до 40 mm. Задната част на оръдейната кула е 40 mm и е с наклон 35°. Вертикалните страни на шасито са с дебелина 40 mm. Съществува известно разминаване между данните от проекта и измерванията извършени върху пленени или унищожени машини от руснаците (отбелязани в скоби). Покривът на отделението на двигателя е 25 mm (13 mm), покрива на бойното отделение също е 25 mm (13 mm) с наклон 7°, а подът е 16 mm (13 mm) с подсилена предна част от 25 mm (20 mm).A. i W. Markowscy, T. Melleman, T. Skwiot, SdKfz. 173 Jagdpanter, AJ-Press, 2005, ISBN 83-7237-166-0, стр.65

При производството е използван стандартният корпус на танка Пантера модел G. Той разполага с тахометър (0 – 3500 об/мин.), термометър към системата за охлаждане (40 – 120 градуса), манометър за налягането на маслото (до 12MPa), скоростомер, компас и часовник.

В предната част на машината се намират водачът (ляво) и картечар-радиооператорът (дясно). В средната част (бойното отделение) се намират останалите трима членове на екипажа – пълнач, стрелец и командир. При Ягдпантер липсва купол (характерна особеност на самоходните противотанкови оръдия) и усилията са насочени към изработване на единно отделение за екипажа, защитено от дебела броня. Това решава и проблема с поставянето на голямото противотанково оръдие. В горната част има два люка, използвани от екипажа. В задната част има още един. Той се използва за евакуация, изхвърляне на изстреляните гилзи, попълване на боеприпасите и демонтаж на оръдието. В задната част се намира и отделението на двигателя.

Ходова част

Шасито на Ягдпантер е базирано на Пантера модел G (Panzerkampfwagen V Ausf.G). То разполага с осем опорни ролки от всяка страна независимо свързани с торсионните валове. Втората и седмата са свързани с хидравлични амортисьори Siepmann HT 90. Това продължава до края на 1944 г., когато задният е премахнат (също и при Пантера). Ролките от лявата страна са наклонени напред, а тези от дясната са разположени вертикално. Това се прави, за да се осигури равномерно разположение на торсионните валове и поддържане на еднаква дължина на веригата от двете страни на машината. На всяка ролка са разположени по две колела. При тези с нечетни номера колелата са близко едно до друго, а при тези с четни номера колелата са раздалечени и се припокриват с нечетните. Това разположение позволява разширяване на контактната зона между веригата и земята, и намалява налягането върху почвата. Припокриването осигурява допълнителна защита на долната част на шасито срещу противникови снаряди. Външните колела са с диаметър 860 mm, широки са 100 mm и са гумирани. Осите им са разположени на равно разстояние от 560 mm.A. i W. Markowscy, T. Melleman, T. Skwiot, SdKfz. 173 Jagdpanter, AJ-Press, 2005, ISBN 83-7237-166-0, стр.76 – 77

Ягдпантер разполага още с водещо колело и паразитно колело. Първото е двуредово зъбно колело със 17 зъба и диаметър 878 mm. Паразитното колело е разположено в задната част, направено е изцяло от стомана и разполага с механизъм за обтягане на веригата. При изработените прототипи то е с диаметър 600 mm, а при всички серийни модели 650 mm.

Всички ягдпантери използват вериги Kgs 64/660/150, проектирани и произвеждани от Moorburger Trackenwerke в Хамбург-Морбург. Те са широки 660 mm, а звената (86 на брой, 87 от октомври 1944 г.) им се свързват с щифтове с диаметър 20 mm и дължина 555 mm. Зоната на контакт между веригата и земята е с дължина 3920 mm.

Въоръжение

В началото основното въоръжение на Ягдпантер е 88 mm оръдие Pak 43/2, по-късно заменено от 88 mm оръдие Pak 43/3 (88 mm StuK 43) L/71. И двете представляват силно специализиран вариант на тежкото противотанково оръдие Pak 43. Дължината на цевта е 6248 mm (71 калибър), а общата дължина е 6595 mm. Във вътрешността на цевта има 32 прави нареза с дълбочина 1,2 mm и ширина 5,04 mm. Противооткатният механизъм е хидравличен с нормален откат от 380 mm и максимален откат от 580 mm (при достигането му се налага преустановяване на стрелбата). Теглото на оръдието е 2265 кг.Сергеев П.Н., Ягдпантера и другие машины на базе „Пантеры“ часть 1, 1999, стр.31 – 32