Пшеница (наричана и зимница или жито) е сборно понятие за няколко вида растения, ботанически обединени в род (Triticum), представители на семейство Житни. Пшеницата е основна зърнено-житна култура, използвана за правенето на хляб. Отглеждана е първоначално в областта на Плодородния полумесец в Близкия изток, но постепенно е разпространена по цялата Земя. Годишно с пшеница в целия свят се засяват около 220 милиона хектара (2014 г.). През 2014 година световното производство на пшеница е 729 млн. тона, което я нарежда на трето място сред зърнено-житните култури след царевицата (1,04 млрд. тона) и ориза (741 млн. тона).
Пшеницата е важен фактор за създаването на градски общества при възникването на човешките цивилизации, тъй като е една от първите високодобивни култури, способни да се култивират в голям мащаб, и се запазва при дълговременно съхранение. Пшеницата е основен източник на растителни белтъчини в човешката храна, защото съдържа повече протеини в сравнение с царевицата, ориза и другите сродни култури. Смята се, че около 70% от световното население употребява пшеничен хляб. Пшеничните кълнове са важен източник на витамини, минерални соли и белтъчини, затова се използват в много кулинарни изделия.
Зърното на пшеницата е частта от растението, която се използва за храна. След смилане на зърното се получава пшенично брашно, с което се приготвят различни видове хляб, бисквити, спагети, кус-кус и много други тестени изделия. Пшенично брашно се използва и при приготвянето на бираPalmer, John J. (2001) How to Brew. Defenestrative Pub Co. p. 233. ISBN 0-9710579-0-7., някои високоалкохолни напиткиNeill, Richard. (2002) Booze: The Drinks Bible for the 21st Century. Octopus Publishing Group – Cassell Illustrated. p. 112. ISBN 1-84188-196-1. и дори биогазDepartment of Agriculture Appropriations for 1957: Hearings ... 84th Congress. 2d Session. United States House Committee on Appropriations. 1956. p. 242.. Пшеница се засажда и за добив на фураж, а понякога сламата и се използва за други цели – като материал за покриване на селскостопански сградиSmith, Albert E. (1995) Handbook of Weed Management Systems. Marcel Dekker. p. 411. ISBN 0-8247-9547-4.Bridgwater, W. & Beatrice Aldrich. (1966) The Columbia-Viking Desk Encyclopedia. Columbia University. p. 1959..
Най-големи площи с пшеница се отглеждат в Индия, Китай, Русия, САЩ, Австралия, Казахстан, Канада, Пакистан, Турция, Иран, Украйна.
История Пшеницата е едно от първите зърнено-житни растения, култивирани от хората. Способността за самоопрашване допълнително е улеснила създаването на много сортове в различни краища на света. Археологически находки сочат, че първоначално пшеницата е отглеждана в областта на Плодородния полумесец и около делтата на река Нил. Това включва югоизточните части на Турция, Сирия, Левант, Израел и Египет. Сравнително нови изследвания сочат, че първоначалното култивиране е станало в малка област в Югоизточна Турция Lev-Yadun S et al. (2000) The cradle of agriculture Science 288471:1602 – 3 PMID 10858140, като за одомашняването на еднозърнестия лимец (T. monococcum) се сочи областта около Невалъ чори, разположен на 64 км от Гьобекли тепе в Турция. Тъй като има доказателства за употребата на ечемик от хората от 23 хилядолетие пр.н.е., съществуват хипотези, че и пшеницата е била използвана за храна преди още култивирането ѝ.
Произход на пшеницата Генетичните анализи на диворастящия еднозърнест лимец (T. monococcum) показват, че първоначално е отглеждан в планината Караджадаа в югоизточна Турция. Датирани археологически останки от еднозърнест лимец от селища от областта, включително тези при Абу Хюреира, потвърждават дейности по култивиране на вида около планинския масив на Караджадаа. Най-ранните доказателства за култивиране на еднозърнест лимец са от Абу Хюреира, датирани посредством въглерод-14 от 7800 – 7500 г. пр.н.е.Heun MR et al (1997) Site of Einkorn Wheat Domestication Identified by DNA Fingerprinting Science 278:1312 – 4 DOI: 10.1126/science.278.5341.1312 Сравнително нови генетични и археологични доказателства сочат, че двузърнестият лимец (T. dicoccum) и твърдата пшеница (T. durum) също произлизат от региона на Караджадаа в югоизточна Турция. Останки от двузърнест лимец са датирани от неолитния период около 8800 и 8400 г. пр.н.е.Özkan H et al. (2002) AFLP analysis of a collection of tetraploid wheats indicates the origin of emmer and hard wheat domestication in southeast Turkey Molecular Biology and Evolution19:1797 – 1801 (2002) PMID 12270906
Целенасоченият подбор на семена и отделянето на плевелите постепенно водят до създаването на култивирани сортове, тъй като мутантните форми, даващи определени качества, са били логичен избор за фермерите. При домашните сортове пшеница в сравнение с диворастящата зърното е по-голямо, а самите семена са по-здраво прикрепени към класовете, което от своя страна улеснява жътватаTanno, K Willcox, G (2006) How fast was wild wheat domesticated? Science 311 1886 DOI 10.1126/science.1124635 PMID 16574859. Подборът на лесни за прибиране сортове най-вероятно не е бил съвсем съзнателен и се е получавал при събиране на реколта с желаните белези – нездраво прикрепените семена са се ронели лесно при жътвата. Независимо от причините за подбор следствието е било постепенно култивиране на дивата пшеница до различни домашни сортове. Тези одомашнени сортове дори са загубили естествените механизми за разпространение на семената, заради което не оцеляват в естествена дива среда без човешка намеса.
Култивирането на пшеница започва да се разпростира извън пределите на Плодородния полумесец след около 8000 г. пр.н.е. Следи от култивирания вид пшеница – едрозърнест лимец – са намерени в областта на Плодородния полумесец, датирани от 8500 г. пр.н.е., като по-късно видът достига Гърция, Кипър и Индия през 6500 г. пр.н.е., Египет скоро след 6000 г. пр.н.е., Германия и Испания през 5000 г. пр.н.е.Diamond J (1997) Guns, Germs and Steel, A short history of everybody for the last 13 000 years. Viking UK Random House ISBN 0-09-930278-0 Докъм 3000 г. пр.н.е. пшеницата достига Англия и Скандинавия. Хилядолетие по-късно достига и до Китай.
През бронзовата епоха с разпространението на пшеницата в Европа започва използването на пшеничната слама за застилане на покриви, като тази практика оцелява дори до късния 19 векBelderok B et al. (2000) Bread-Making Quality of Wheat Springer p 3 ISBN 0-7923-6383-3Abengoa And Dyadic Sign Ethanol R&D Agreement Posted Oct 31st, 2006Cauvain SP, Cauvain P (2003) Bread Making CRC Press p 540 ISBN 1-85573-553-9Bergen R 'American wheat beers' In Brewing Techniques FAOSTAT Agricultural statistics 2005 data values.
Екологични особености Пшеницата е взискателна към почвата, нуждае се от средно до високо ниво на хумус в нея и неутрална киселинност, но въпреки това може да расте и плододава в различни почвено-климатични условия, с изключение на тропиците. Горещината не ѝ оказва влияние, освен ако не е съчетана с висока влажност. В такива условия възникват предпоставки за развитие на болести. Практически зоните на Земята са разделени на два големи „пшенични пояса“, заключени между 30 и 55° с.ш. и между 25 и 40° ю.ш. Тук годишното количество на валежите е между 300 и 1100 мм. Растежът започва при температура над 3°C и спира при надвишаващи 32°C. Жътвата обикновено започва, когато влажността в зърното падне до 13% Пшеница, Энциклопедия Кольера.
Морфологични особености Особеност на пшеницата е, че всички части на растението са добре изразени. Стъблата са цилиндрични, кухи, разчленени на възли и междувъзлия. Възлите са плътни, листата са прости, линейни, спираловидно разположени, двуредни. Всеки лист излиза от възел и е съставен от листно влагалище и дълга стреловидна петура с теснолинейни успоредни жилки. Мястото, където петурата преминава във влагалище, се нарича езиче (лигула). Горното междувъзлие (цветонос), носи съцветие, наречено сложен клас. Състои се от средна ос и правилно разположени малки прости съцветия, наречени класчета (класовидни съцветия). Те са обвити в основата си от две люспи (класови плеви). Всяко класче на свой ред носи от две до пет цветчета, като всяко е покрито отгоре и отдолу от класовидни люспи (цветни плеви, плевици), които представляват видоизменено листо. Плевите биват долна цветна плева (външна), която е обърната към класовите плеви, и носи осила. Другата цветна плева е по-тънка и се нарича горна цветна плева (вътрешна). По-навътре в цвета се намират още две малки плеви, наречени лодикули.Колев И., Якимова Я., „Медицинска ботаника с основи на фуражното производство“ Те набъбват при приемане на вода и отварят цветните плеви. Така се показват тичинките и близалцето. Тичинките са три, а плодникът е с две перести близалца. Пшеницата е самоопрашващо се растение, а някои от видовете се определят и с кръстосано опрашване. След оплождане плодникът се превръща в твърд зърнен плод, който носи зародиш и ендосперм. Зърното е слабо удължено, със силно развита бразда на коремната страна и космици на горния край. От първия възел до повърхността на почвата се тръгват придатъчни корени, които усилено нарастват и образуват брадата коренова система. Корените достигат дълбочина 180 см. Създадени са нови сортове пшеница, чиито корени са по плитки и достигат едва до 50 – 80 см Пшеница, Большая советская энциклопедия . Мястото на прехода между корена и стъблото се нарича коренова шийка.
Технология за отглеждане Място в сеитбообращението Пшеницата е култура със слаба самопоносимост, поради което изборът на предшественик е важен елемент от технологията на отглеждане. Най-подходящи предшественици са зърнено-бобовите култури (грах, фасул, леща и др.), следвани от окопните (царевица, слънчоглед и др.); най-неподходящи са другите зимни зърнено-житни (ечемик, тритикале, ръж) и многогодишните треви. Отглеждането на пшеницата след себе си е възможно при строго спазване на изискванията за специфична обработка на почвата и растителна защита.
Обработка на почвата Когато се засява след зърнено-бобови и технически предшественици се прилагат плитки предсеитбени обработки на почвата, най-често дискуване с дискови брани. Когато културата се отглежда след себе си се препоръчва предсеитбена оран на 18 – 20 см, веднага след това дискуване. Общият брой на дискуванията преди сеитба е 3 – 4. Тъй като пшеницата се засява на слята повърхност, не се прилагат обработки през вегетацията.
Торене Пшеницата се тори най-вече с минерални торове, а също така и с течни органо-минерални торове или биостимулатори. От макроторовете най-често се прилага азот с норми 8 – 16 kg/дка активно вещество и фосфор с норми до 10 kg/дка активно вечество. Фосфорът се внася преди първата обработка на почвата, а азотът най-често под формата на ранно пролетно подхранване (януари – март) или дробно (1/3 предсеитбено и 2/3 като подхранване). Калиево торене се прилага в редки случаи. Органо-минералните торове-биостимулатори се прилагат като третиране на семената, третиране на посева или комбинирано.
Сеитба Пшеницата се засява на „слята повърхност“, т.е. на междуредие 9 – 15 см в зависимост от сеялките. Оптималният агротехнически срок е 1 – 20 октомври. Оптималната посевна норма е 500 – 550 кълняеми семена на кв. м, а оптималната дълбочина на сеитбата е 3 – 4 см.
Растителна защита Растителната защита представлява контрол върху плевелите, болестите и неприятелите. Борбата с плевелите се извежда чрез правилна агротехника (сеитбооборот, обработка на почвата и сеитба) и чрез хербицид. Прилагането на хербициди най-често е към края на фаза братене (втората половина на март). Борбата с болестите става чрез избор на устойчиви на болести сортове, агротехнически средства (сеитбооборот, оптимална агротехника), третиране на семената и третиране на посева с фунгициди. Семената задължително се третират срещу главни, а при спазването на всички други условия посевите се третират в редки случаи.