Алексий III Ангел () е император (василевс) на Източната Римска (Византийска) империя от Династия на Ангелите. Управлява от 1195 до 1203 г.
Узурпация Алексий Ангел е по-голям брат на император Исак II Ангел, който го назначава за севастократор и военачалник. Узурпира властта с помощта на войските, след като сваля и ослепява брат си, император Исак II Ангел, докато последният се намира на лов в Македония.
Управление и упадък
Алексий III заварва империята отслабена и притисната от външни агресори. Макар че се проявява като любезен и снизходителен владетел, Алексий III е слаб и неспособен управник, при който империята върви към упадък. Той се намира под влиянието на съпругата си – амбициозната Ефросина Дукина Каматерина, която именно го подтиква да направи преврат, за да дойде на трона.
За да спечели популярност, след като е узурпирал трона на брат си, Алексий започва да раздава парите, които Исак II е събирал за подготвянето на военни действия. Поради финансовите затруднения императорът увеличава данъците, но разпуска голяма част от армията и се отдава главно на дворцови развлечения. През управлението му във Византия разцъфтява невиждана корупция.
Външна политика Външнополитическото положение Византия по времето на Алексий III също търпи неблагоприятно развитие с поредица от безславни отстъпки и поражения. Високомерието и арогантния тон на ромейската дипломация, на фона на залязващата имперска мощ на Византия, не впечатляват чуждестранните владетели, а предизвикват присмеха им.
Германския император Хайнрих VI заплашва да обяви война на Византия, ако не получи паричен откуп. Алексий III въвежда специален данък наречен алеманикон (гр. ἀλεμανικόν) и едва успява да събере парите, след като ограбва скъпоценностите от императорските гробници в църквата Свети Апостоли (Константинопол). Не е пощадена дори гробницата на Константин Велики. Тъй като междувременно германският император умира (1197 г.), Алексий III не изплаща откупа, а го използва за да преустрои дворците и градините си.
Продължава без успех войната срещу българите и техните кумански съюзници, които опустошават византийските владения в Тракия. През 1198 – 1201 г. Алексий III е принуден да воюва с българските феодали Добромир Хриз и Иванко, отцепили се като самостоятелни владетели в Македония (около Просек) и Родопите. В резултат на мирен договор с цар Калоян през 1201/1202 г. Византия губи значителни територии около Средец, Ниш, Браничево и Белград. На изток, селджукските турци продължават да отнемат територии от византийците.
IV Кръстоносен поход, сваляне и изгнание През лятото на 1203 г. западните рицари и венецианците, участници в Четвъртия кръстоносен поход, се явяват пред Константинопол, водейки със себе си претендента за византийския престол – младият Алексий IV Ангел, син на детронирания Исаак II. По това време византийския флот и армия се намират в окаяно състояние, занемарени и дълго време пренебрегвани от императора. Без да успее да окаже отпор, Алексий III бяга от столицата, а племенникът му заема трона заедно с ослепения Исаак II. Само година по-късно (1204 г.) кръстоносците превземат Константинопол, ликвидират Византия и основават Латинската империя.
Остатъкът от живота си бившият император прекарва в изгнание и неуспешни опити да си върне изоставения престол. През 1211 г. той се опитва да завладее Никея с помощта на селджукските турци, но съюзниците му са разгромени, а той самият е пленен от никейския император Теодор I Ласкарис, принудително замонашен и пратен в манастир в никейските владения.
Деца Алексий III Ангел и Ефросина Дукина Каматерина имат три дъщери: Ирина Ангелина, омъжена 1. за Андроник Контостефан, 2. за Алексий Палеолог; тя е баба на император Михаил VIII Палеолог. Анна Ангелина, омъжена 1. севастократор Исак Комнин (племенник на император Мануил I Комнин), 2. за Теодор I Ласкарис Евдокия Ангелина, омъжена 1. за сръбския крал Стефан Първовенчани, 2. за Алексий V Дука Мурзуфул и 3. за Лъв Сгур.
Вижте също Изтеглени на 24 декември 2007 Сказкин, С. (ред.), История Византии, том 2 (часть 2, глава 14) Диль, Ш., История Византийской империи (глава 6, „Век Комнинов“) Дашков, С., Императоры Византии Златарски, В., История на българската държава през средните векове, том 3, София 1972
Източници
Ljubomir Maksimović: Alexios III. Angelos. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 1, Artemis & Winkler, München/Zürich 1980, ISBN 3-7608-8901-8, Sp. 386. Warren T. Treadgold, A History of the Byzantine State and Society, (Stanford University Press, 1997), 717.
Петър Мутафчиев: Из „Лекции по история на Византия“ Алекси III Ангел (1195 – 1203)
Категория:Византийски императори Категория:Православни монарси
Категория:Севастократори Категория:Починали в Изник