Шарнхорст е германски линеен корабПонякога се обозначава като линейни крайцери (), във връзка с калибъра на оръдията. от времето на Втората световна война. Главен кораб на едноименния тип линейни кораби.

Наречен е на пруския генерал и реформатор на армията Герхард фон Шарнхорст. Името също така е дадено в памет на броненосния крайцер „Шарнхорст“, потопен на 8 декември 1914 г. в битката при Фолкландските острови, по време на Първата световна война. В плаванията си, „Шарнхорст“ обикновено е съпроводен от своя кораб близнак – също толкова известния „Гнайзенау“.

Корабът е построен във Вилхелмсхафен, Германия, спуснат на вода на 3 октомври 1936 г. и приет на въоръжение на 7 януари 1939 г. След известен период на служба, през средата на същата година по кораба са извършени някои модификации с цел подобряване на мореходността му – мачтата е преместена с 20 метра назад към кърмата, а правия нос е заменен от т.нар. „атлантически нос“. Въпреки това, при бурно море относително ниската открита палуба почти винаги е заливана от вода. Така например, при сражението с английския линеен крайцер „Ринаун“, артилеристите докладват за сериозно наводнение в носовата оръдейна кула, което драстично намалява ефективността ѝ.

Класификация Бронирането на „Шарнхорст“ е еквивалентна на тази на линеен кораб, и ако не са сравнително малокалибрените оръдия, корабът щеше да бъде класифициран от англичаните като такъв. За разлика от тях, немският флот винаги е считал „Шарнхорст“ и „Гнайзенау“ за Schlachtschiffe – т.е. от клас линейни кораби.

Деветте 283-милиметрови оръдия от главния калибър на крайцера, въпреки далекобойността си и добрите си бронебойни показатели (заради високата скорост на снаряда), не могат да се сравняват с оръдията от основния калибър на повечето линейни кораби по това време, а и винаги съществува опасност от навлизането на вода в кулите и други технически проблеми, които са вследствие на бързото построяване на кораба. Ако по-късно е било прието предложението оръдията от основния калибър да се заменят с шест 380-милиметрови оръдия (в три двойни кули), крайцерът би бил доста опасен противник – по-бърз от който и да е британски кораб от основните класове и почти толкова добре брониран. Но заради приоритетите и ограниченията, наложени от войната, „Шарнхорст“ остава със старите си оръдия. Като цяло, корабите от този тип са построени за далечни рейдове срещу търговски съдове.

История на службата В началото на войната На 21 ноември 1939 г. корабът излиза на поход към района между Исландия и Фарьорските острови. На следващия ден, по време на щорм с приблизителна сила 8 бала, от строя излизат няколко оръдия и прожектора. Бойното кръщение на крайцера е на 23 ноември, когато заедно с „Гнайзенау“ в скоротечен бой потопяват спомагателния крайцер „Равалпинди“ (южно от Исландия). При оръдейната стрелба „Шарнхорст“ изстрелва 89 283-милиметрови и 109 150-милиметрови снаряда. Самият крайцер получава попадение от 152-милиметров снаряд в кърмата, а също така и леки повреди от осколки. Опасявайки се от среща с превъзхождащите ги сили на британския флот и използвайки лошото време, немските кораби се оттеглят в Норвежко море, а след това се прибират в Хелголандския залив (27 ноември) за поправки. На „Шарнхорст“ е извършен и ремонт на котлите.

Англичаните не се примиряват с това, че са изпуснали немските рейдери и на 17 декември предприемат бомбардировка над доковете на Вилхелмсхафен. В продължение на 8 минути „Шарнхорст“ води неефективен огън със своите зенитни оръдия (пречат крановете и зданията на корабостроителниците), но се измъква без щети. Нападението е отбито от Месершмити, които свалят 10 от общо 24-те британски Уелингтъни.

На 11 януари 1940 г. крайцерът отплава за Кил, където се присъединява към „Гнайзенау“ за учения и артилерийска практика, но доста студената зима принуждава корабите да се върнат в главната база. Преодолявайки леда в Килския канал, „Шарнхорст“ пристига във Вилхелмсхафен на 5 февруари.

Операция Нордмарк

На 18 февруари 1940 г. „Шарнхорст“ влиза в състава на оперативно съединение под командването на адмирал Вилхелм Маршал, включващо „Гнайзенау“, тежкия крайцер „Адмирал Хипер“ и три разрушителя („Волфганг Ценкер“, „Карл Галстер“ и „Вилхелм Хайдкамп“). Съединението има за цел да излезе от Вилхелмсхафен и да атакува британски конвой в Северно море, плаващ между Великобритания и Норвегия (операция Нордмарк). Корабите достигат приблизително до ширината на Берген в търсене на целта, но безрезултатно и на 20 февруари съединението се прибира.

Почти месец и половина крайцерът остава закотвен в пристанището, като екипажът извършва само тренировъчни занимания. При едно от тях (на 6 март), при изстрелване от катапулта, се разбива един от самолетите на „Шарнхорст“ – загиват и двамата пилоти.

Операция Везерюбунг

В началото на април 1940 г. почти целият немски флот взима участие в нападението над Норвегия и Дания (операция „Везерюбунг“). „Шарнхорст“ трябва да прикрива първа десантна група, имаща задача да овладее Нарвик. Тъй като пристанището е доста отдалечено и практически е извън радиуса на действие на немската авиация, в тази група са включени най-бързоходните кораби, развиващи скорост до 31,5 – 32,5 възела. На 7 април крайцерът, придружен от „Гнайзенау“ и 10 разушителя, излиза от базата си на път към Северна Норвегия. Опитвайки се да увеличи скоростта над 27 възла, „Шарнхорст“ претърпява повреда на един от паровите клапани, което води до 15-минутно блокиране на левия гребен вал. След около 2 часа групата е атакувана от 12 бомбардировача „Бленхайм“ от 107-а ескадрила на кралските ВВС. Напредващите в походен строй линейни крайцери и тежкия крайцер „Адмирал Хипер“ (прикриващ втора десантна група с цел Тронхайм) откриват зенитен огън от всички оръдия. И на двете страни обаче няма нанесени поражения – германците не успяват да свалят нито един самолет, а англичаните хвърлят безрезултатно 40 бомби. Немските изтребители за прикритие попречват на други 3 английски ескадрили да се включат в нападението, сваляйки два „Уелингтън“-а. Вечерта на същия ден времето се разваля, разразява се щорм и се налага да се включат корабните радари. Немските кораби изпитват трудности с вълните и едва успяват да поддържат скорост от 9 възла. На 8 април в котел № 2 на „Шарнхорст“ влиза вода през въздухозаборника и това принуждава крайцера да намали скоростта с още 2 възела. Ниската облачност и силния дъжд намаляват видимостта, особено в западна посока, откъдето се очаква неприятеля. Късно вечерта вода влиза и през вентилационните шахти в горивните резервоари, правейки непригодна близо 470 куб. метра нафта.

Корабите под командването на адмирал Лютиенс се намират на около 50 мили западно от южния край на Лафонтеновите острови (при курс 310° и скорост 12 възела), когато в 0430ч. на 9 април радарът на „Гнайзенау“ открива цел на разстояние 25 км по кърмата и на корабите е обявена бойна тревога. Радарът на „Шарнхорст“ не дава контакт, но около 0500ч. щурманът вижда през секстанта отблясъците на тежки оръдия, а след 5 минути сигналистите забелязват силуета на голям кораб. В последвалия бой с английския линеен крайцер „Ринаун“ радарът на немския кораб нацяло излиза от строя и артилеристите не успяват да уцелят целта. В 0518ч. „Шарнхорст“ за кратко попада под прекия огън на британския кораб, но благодарение на честата смяна на курса успява да се измъкне от попадение. Към 0715ч. на немците се удава да се изплъзнат от преследване, но носовата кула на крайцера е повредена от силните удари на вълните – вода прониква през отворите за изхвърляне на изстреляните гилзи, през кожуха на далекомерите и през амбразурите на оръдията, предизвиквайки късо съединение в електромоторите за подаване на боеприпаси. По-късно от строя излиза и дясната турбина, което снижава скоростта до 25 възела. За целия бой са изстреляни 195 283-милиметрови снаряда (почти всички бронебойни) и няколко 150-милиметрови. След няколко часа „Шарнхорст“ заедно с „Гнайзенау“ се оттеглят на запад и на 12 април (с присъединилия се „Адмирал Хипер“) се прибират във Вилхелмсхафен.

Крайцерът се нуждае от сериозен ремонт на носовата кула и на електрическата инсталация. Но надеждите на капитана са попарени от заповед на OKM (Oberkomando Marine – главното командване на немските ВМС), изрично забраняваща започването на ремонт, изискващ повече от 6 часа работа. На 1 май корабът се отправя към Везермюнде, а след девет дни отплава за Балтийско море за бойна подготовка на 87 новоназначени офицери и старшини. След двуседмично пребиваване в района на Готенхафен, „Шарнхорст“ е отзован в Кил за дългоочаквания ремонт.

Корабостроителницата „Deutsche Werke“ иска 12 денонощия срок за ремонта, но главнокомандващия на флота настоява той да бъде завършен до 31 май – събитията в Норвегия изискват наличието на големите немски надводни кораби, а от тях в строя са само „Шарнхорст“ и „Гнайзенау“ („Лютцов“ е сериозно повреден от торпедо, а на „Адмирал Шеер“ се извършва планов ремонт). При свръхнапрежение, корабостроителницата успява да извърши работите в указания срок.

Операция Джуно На 4 юни двата крайцера, съпроводени от „Адмирал Хипер“ и 4 разрушителя са изпратени в поддръжка на войските в Нарвик и за да прекъснат снабдителните линии на Съюзниците (операция Джуно). Разбирайки, че английските и френските части са изведени от пристанището, съединението предприема издирване на транспортите с евакуираните войски и съпровождащите ги английски кораби. На 8 юни в 1330ч. „Адмирал Хипер“ и разрушителите се оттеглят към Тронхайм за попълване на запасите, а крайцерите продължават сами. Малко след това (в 1646ч. на около 69°00'с.ш. и 03°10'и.д. при курс 345° и скорост от 18 възела) те откриват част от ескорта, състояща се от самолетоносача „Глориъс“ и разрушителите „Акаста“ и „Ардент“. В последвалото сражение немските крайцери потопяват с артилерийски огън (при третия си залп „Шарнхорст“ уцелва „Глориъс“ от разстояние 24 175 метра, което е най-далечното оръдейно попадение в надводните битки) английските кораби, но в 1839ч. и „Шарнхорст“ е уцелен от торпедо, изстреляно от близко разстояние от „Акаста“. Торпедото попада под ъгъл от 15° в десния борд, близо до трета оръдейна кула (кула „Цезар“), на три метра под главния брониран пояс.

Повредата се оказва доста сериозна. Бойното отделение и погребите на кулата се изпълват с дим, а на оръдейната прислуга се налага да се евакуира. Командирът на кораба – капитан Курт Хофман дава заповед погребите да се наводнят, но след доклад, че опасност от пожар няма, я отменя. Бордовата обшивка, която поема удара, е разкъсана на площ 6х14 метра. Но взривът е толкова силен, че уврежда силно и вътрешната структура – противоторпедната преграда също е разкъсана, а горната ѝ част е огъната навътре на 1,7 метра. Преградата е разкъсана в протежение на 10 метра, считано от бордовата броня на равнището на платформата на кулата, намираща се над валопровода на десния вал. Силно увредени са и две траверсни прегради, батарейната палуба и палубата на първата платформа на кулата. По-малки щети има на корпуса под главния броневи пояс и съседните елементи от структурата на кораба. През отвора нахлува вода и запълва 22 водонепроницаеми отсека, а общо 30 отсека в района на взрива поемат 2500 тона вода. „Шарнхорст“ получава 3° крен на десния борд и потъване на кърмата с 3 метра. При взрива загиват общо 48 члена на екипажа. Английския конвой с евакуиращите се войски, намиращ се на 100 мили северно, така и не е открит от германците.

На път за Тронхайм крайцерът едва поддържа скорост от 20 възела. При пристигането си, в полунощ на 9 юни, там го очаква ремонтния кораб „Хуаскаран“, чиито екипаж започва незабавно временен ремонт.