Златистата булка (златопер дъждосвирец, златист дъждосвирец) (Pluvialis apricaria) е водолюбива птица от семейство Дъждосвирцови. Това е средноголям дъждосвирец с овално тяло, къса глава и дълги крака. Прилича на сродната сребриста булка (Pluvialis squatarola), но е по-строен и обемист. Стери, Пол, Д. Флег. Фотографски определител на птиците в Европа. Гея-Либрис. София, 1999, стр. 60 ISBN 954-9550-25-7

Разделя се на два подвида - P. a. apricaria – Балтийска златиста булка и P. a. altifrons – Северна златиста булка. И двата подвида се срещат в България.Нанкинов, Димитър, С. Симеонов, Т. Мичев, Б. Иванов. Фауна на България. т. 26. Aves. Част II. АИ Проф. Марин Дринов, Пенсофт. София, 1997, стр. 155 – 158 ISBN 954-430-051-1; ISBN 954-430-488-6; ISBN 954-642-021-2

Физическа характеристика Дължина на тялото: 28 смСтери, Пол, Д. Флег. Фотографски определител на птиците в Европа. Гея-Либрис. София, 1999, стр. 60 ISBN 954-9550-25-7 Размах на крилата: 71 смПтиците в България: Златиста булка Тегло: Мъжките достигат 140 – 283 г, женските – 157 – 294 гНанкинов, Димитър, С. Симеонов, Т. Мичев, Б. Иванов. Фауна на България. т. 26. Aves. Част II. АИ Проф. Марин Дринов, Пенсофт. София, 1997, стр. 155 – 158 ISBN 954-430-051-1; ISBN 954-430-488-6; ISBN 954-642-021-2

За оперението е характерен сезонен диморфизъм. Гърбът, крилата отгоре и тилът през всички сезони са на златистожълти и черни петна. През лятото коремът, гърдите, шията и бузите са черни, разделени от останалото оперение с бяла ивица, а през есенно-зимния период са бежово-бели. Извън размножителния период прилича на сребристата булка, като се отличава от нея по липсата на черно петно на подмичничните пера.Птиците в България: Златиста булка

Има черен, къс и дебел клюн. Краката са сиво-черни.

Младите приличат на възрастните в зимно оперение, но златистите петна са по-ярки, гърдите и корема са по-напетнени и краката им са тъмнокафяви.Нанкинов, Димитър, С. Симеонов, Т. Мичев, Б. Иванов. Фауна на България. т. 26. Aves. Част II. АИ Проф. Марин Дринов, Пенсофт. София, 1997, стр. 155 – 158 ISBN 954-430-051-1; ISBN 954-430-488-6; ISBN 954-642-021-2

Разпространение и местообитание Разпространена е по крайбрежията на Северно и Балтийско море, вкл. на Британските и Фарьорските острови (подвидът P. a. apricaria), Гренландия, Исландия, Скандинавския полуостров и Сибир (в зоната на тундрата) (подвидът P. a. altifrons). Зимува по морските крайбрежия на Пиренейския, Апенинския, Балканския полуостров, Мала Азия, Каспийско море, Югозападна Азия и Северна Африка и Северна Америка (популацията на Гренландия).Нанкинов, Димитър, С. Симеонов, Т. Мичев, Б. Иванов. Фауна на България. т. 26. Aves. Част II. АИ Проф. Марин Дринов, Пенсофт. София, 1997, стр. 155 – 158 ISBN 954-430-051-1; ISBN 954-430-488-6; ISBN 954-642-021-2

В България се среща през есенно-зимния период по Черноморското крайбрежие и прилежащите влажни зони (Поморийско езеро, Атанасовско езеро и др.) и равнинните райони на Северна България.

Гнезди в тундрата, мочурливи открити ландшафти с нискостъблени растения, край влажни зони. През зимата обитава влажни ниви, ливади, обработваеми площи. Образува ята, често заедно с калугерици (Vanellus).Стери, Пол, Д. Флег. Фотографски определител на птиците в Европа. Гея-Либрис. София, 1999, стр. 60 ISBN 954-9550-25-7

Начин на живот и хранене Прелетна птица. Пролетната миграция протича от края на февруари до средата на май, а есенната от септември до края на ноември.Нанкинов, Димитър, С. Симеонов, Т. Мичев, Б. Иванов. Фауна на България. т. 26. Aves. Част II. АИ Проф. Марин Дринов, Пенсофт. София, 1997, стр. 155 – 158 ISBN 954-430-051-1; ISBN 954-430-488-6; ISBN 954-642-021-2

Храни се с насекоми и техните ларви, паяци, червеи, ракообразни и рядко с плодове и семена.

Размножаване

Образува постоянни двойки. Характерно е, че самеца изпълнява ритуален полет над гнездото. Женската снася 4 яйца в периода април – юни. Мътят и двамата родители около 27 – 28 дни. Малките стават самостоятелни след 26 – 30 дни.Зауэр, Фридер. Птицы – обитатели лугов, полей и лесов. Астрель. Москва, 2002, стр. 82 ISBN 5-17-011409-5; ISBN 5-271-03191-8 Половата зрялост настъпва след 1 година.Нанкинов, Димитър, С. Симеонов, Т. Мичев, Б. Иванов. Фауна на България. т. 26. Aves. Част II. АИ Проф. Марин Дринов, Пенсофт. София, 1997, стр. 155 – 158 ISBN 954-430-051-1; ISBN 954-430-488-6; ISBN 954-642-021-2

Допълнителни сведения Природозащитен статус Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) – Незастрашен вид (Least Concern LC)

Световната популация наброява 1 600 000 – 2 000 000 идивида.BirdLife International 2004. Pluvialis apricaria. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 3 юли 2008. Директива за птиците на ЕС – Приложение 1 Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2

Източници

Категория:Pluvialis