Търлѝс или Тарлѝс (, Ватитопос, до 1927 година Τερλίς, Терлис) е село в Република Гърция, дем Неврокоп на област Източна Македония и Тракия.
География Търлис е разположено на 680 m надморска височина в северното подножие на планината Черна гора в историко-географската област Мървашко, в удобната долина на река Търлиска Мътница. Отстои на 55 километра северозападно от град Драма и на 16 километра западно от демовия център Зърнево.
История Етимология Според Макс Фасмер името на селото се извежда от славянското *Trьlěŝje от lěsъ, тоест Три гори, а Йордан Заимов смята, че е *Търлиш, от търло, кошара и наставка -иш, като в Мъглиш, Черепиш, Кремениш и подобни или изцяло от търло и гръцкото -is. Жителското име е търлѝшенин, търлѝшенка, търлѝшене.
Средновековие
Търлис е старо рударско селище, в което още преди османското нашествие е развито железодобиването. В дарствена грамота от 1347 година на Светогорския манастир Велика лавра се споменава, че манастира получава доход от топене на желязо в Трилисион, място между Неврокоп и Сяр. Търлиската руда е качествена и високо ценена и много търсена. В селото е имало няколко пехци и два-три самокова, които са спрели да работят през втората половина на XIX век. През Средновековието селището е малко градче, център на епархия, а по-късно и на мюдюрин. От писмо на Стефан Душан до Райко е видно, че последният е войвода на Броди и Търлис.
В Османската империя Селото се споменава в османски документи от XV век и 1671 година под името Кастротарлис и Търлис. Според източник от втората половина на XV и началото на XVI век в село Търлис (Горна Търлица) са регистрирани 199 лица, глави на домакинства.
През Възраждането Търлис е едно от големите, будни и развити в стопанско отношение села на Неврокопската каза с преобладаващо българско население. В местността Панагирището, край селото се провежда прочутият в района двуседмичен Търлиски панаир.
След 1803 година в училището в Търлис преподава йеромонах Йоанис Симеонидис от Търлис.
В 1848 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“, че жителите на Търлис са предимно българи.
В 1861 година търлиският учител Димитър Стоилов превежда на български с гръцки букви неделното евангелие – така нареченото Търлиско евангелие.
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тарлисти (Tarlisti), Мелнишка епархия, живеят 900 гърци.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Терлиш (Terlich) е посочено като село с 380 домакинства със 190 жители мюсюлмани и 1060 жители българи.
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Търлис като село с 290 български и 90 турски къщи.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои общо 2104 души, от които 1560 българи-християни, 520 турци и 24 власи. Според Йордан Иванов в 1900 година в селото има 2240 българи екзархисти и заедно със Старчища и Зърнево е сред най-големите български села в Неврокопско.
В началото на XX век цялото население на Търлис е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търлис има 2240 българи екзархисти, 18 власи и 12 цигани и функционира българско начално училище с 1 учител и 30 ученици.
При избухването на Балканската война в 1912 година 36 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция
След Междусъюзническата война в 1913 година Търлис попада в Гърция. Част от местното турско население се изселва в 1912 година, а част от българското по време на Междусъюзническата война в 1913 година. Според гръцката статистика, през 1913 година в Търлис (Τερλίς) живеят 1360 души. През първата половина на ноември 1914 година в околностите на селото гръцките власти убиват трима българи, двама от които от село Оряховец, а третия – от Горно Броди.Цочо В. Билярски. Македонски Мартиролог. София, 2005, стр. 143. На 27 юли 1924 година гръцки войници убиват 17 жители на селото. Този така наречен Търлиски инцидент води до международен натиск върху Гърция и подписването на спогодбата „Калфов – Политис“.Костадин Тодоров Хаджиянакиев. Гръцкото злодеяние в с. Търлис, Драмско през 1924 г. В 1927 година Търлис е прекръстено на Ватитопос. След инцидента, останалите българи напускат селото и се настаняват в България, а на тяхно място идват няколко десетки гръцки колонисти от Мала Азия. По официални данни от Търлис в България се изселват 780 души. Според преброяването от 1928 година Търлис е местно-смесено бежанско село със 154 бежански семейства с 544 души.
Населението отглежда тютюн, жито и други земеделски култури, като се занимава и със скотовъдство.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Търлис на 13 януари 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Кикла Κίκλα Анонимон ᾿Ανώνυμον местност Ю от Търлис Чадърлика Τσανταρλίκια Каламиес Καλαμιές местност ЮЗ от Търлис Правец Πραβέτσι Плати Πλατύ хълм с пряк път за Долно Броди Ю от Търлис Боаз тепе Μπογὰζ Λόφος Стенома Στένωμα хълм СИ от Търлис, северно над пролома на Търлиската река Валцока Βαλτσόκα Евфорон Εὔφορον връх (880 m) СИ от Търлис
Личности Родени в Търлис
Ангел Брашнаров, български революционер, деец на ВМРО Богдан Кузмов (? – 8 октомври 1912), български революционер, деец на ВМОРО,ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 11 четник в четата на Стоян Мълчанков и Стоян Филипов, загинал в началото на Балканската война при първото сражение на четата на Голак Георги Попхаритонов, български опълченец Димитър (Димо) Алакушев, учител в търлиското килийно училище през 60-те години на XIX век Димитър Стоилов, учител в Търлис около 1861 година, превежда изборно евангелие на народен български език, но го написва с гръцки букви Дине Дробенов (? – 1910), български революционер, неврокопски войвода на ВМОРО Стоян Тодоров Келпеков (1878 – ?), български революционер, неврокопски войвода на ВМРО Иван Вандов, български свещеник, назначен в началото на 1915 година като енорийски свещеник в „Св. св. Кирил и Методий“ в Неврокоп Иван Илиев Владиков (1851 – 1923), български опълченец на Шипка, IV опълченска дружина, четник на Филип Тотю Иван Гологанов (1839 – 1895), български фолклорист Иван Симеонов (Балабанов) (около 1785 – 1860), български просветен деец и книжовник Лазар Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Григор Георгиев Зверката„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.6 Илия Георгиев (1818 – 1893), български просветен деец архимандрит Исая Серски (около 1800 – 1880), български духовник и просветен деец Костадин Алакушев (1875 – 1912), български революционер Костадин Герчев (1839 – 1922), български опълченец, революционер Никола Гологанов (около 1850 – 1913), български просветен деец и духовник Николай Мучуров, български просветен деец и духовник Пандо Младенов (? – 1920), български революционер Пандо Младенов (1924 – 2020), българо-канадски общественик Стефан Георгиев, български просветен и църковен деец Стоян Малев, български свещеник, назначен в началото на 1915 година за енорийски свещеник в „Свети Архангел Михаил“ Неврокоп Теодосий Гологанов (1800 – 1888), български възрожденски общественик и духовник Теодосий Скопски (1846 – 1926), български духовник, ранен македонист Тодор Страхинов (1841 – 1914), български революционер и просветен деец
Македоно-одрински опълченци от Търлис Георги Арнаудов (1883 – след 1943), деец на ВМОРО и опълченец, четата на Георги Занков Димитър Ангелов, 32 (33)-годишен, надничар, I клас, 2 и 3 рота на 7 кумановска дружина Иван Ангелов, 33-годишен, дюлгерин, неграмотен, 3 рота на Кюстендилска дружина, 2 рота на 7 кумановска дружина Илия Ангелов, 38-годишен, четата на Георги Занков, 2 рота на 5 одринска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен Лазар Костадинов Шуманов, 4 рота на 6 охридска дружина. Загинал на фронта през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 342, л. 41 Никола Ангелов, 45-годишен, 2 рота на 5 одринска дружина
Свързани с Търлис Ангел Страхинов (? – 1917), български революционер, деец на ВМОРО Стефан Страхинов (1882 – 1903), български революционер, деец на ВМОРО
Галерия
Външни препратки
Описание на с. Търлис от Васил Кънчов от 1891 г. Виж: „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, с. 209 – 210. Пандо Младенов. „Въ и извънъ Македония. Спомени“ . Официален сайт на дем Неврокоп
Бележки
Категория:Села в дем Неврокоп