Острият вирусен назофарингит, познат най-вече като настинка, представлява силно заразно вирусно заболяване на горните дихателни пътища. Причинители на настинка могат да бъдат над 200 вирусни щама, като в най-честия случай това са риновируси.

Типични симптоми са болки в гърлото, хрема, кихане и кашляне; понякога придружени от болки в мускулите, обща умора, неразположение, главоболие и загуба на апетит. Те отшумяват за около седмица, но в отделни случаи могат да продължат до 14 дни. Симптомите могат да са по-тежки при новородени и малки деца. Въпреки че в повечето случаи заболяването е сравнително леко и отшумява от само себе си, пациентите често търсят лекарска помощ, прилагат домашна терапия с лекарства без рецепта и е възможно да пропуснат няколко дни от работа или училище.

Настинката е най-често срещаното инфекциозно заболяване при хората. Изчислено е, че само в САЩ социалната цена, която се плаща за лечението на настинки, възлиза на милиарди долари.

Не съществува ваксина за заболяването. Основен метод за предотвратяване на заразяването е миенето на ръцете и носенето на медицинска маска, което предотвратява предаването на болестта от човек на човек. Също така няма и официално одобрени лекарства, които пряко да лекуват настинката. Повечето използвани медикаменти се използват за да облекчават или лекуват единствено симптомите.

Етиология Настинката е вирусно заболяване, което се причинява от различни видове РНК и ДНК вируси, представители на различни родове и семейства. Най-чест причинител в 30 до 50% от случаите е риновирус, т.е. характерен тип пикорнавирус с около 99 серологични типа. В естествени условия риновирусите са патогенни само за човека и шимпанзето. Опитните животни не са чувствителни към тях. Поради липса на липидна обвивка са резистентни към етер, хлороформ и алкохол. Лабилни са към кисела среда, нестабилни са и при стайна температура и обикновено се инактивират за няколко часа.

Реовирусите засягат епителните клетки на лигавицата на дихателната и храносмилателната система. Геномът им се състои от 10 – 12 фрагментаMicrobiologyBytes  – Reoviruses, двуверижна РНК, като всеки фрагмент представлява отделен ген. Всичките серотипове на вируса имат общ комплементсвързващ антиген и типовоспецифични антигени. Геномът е защитен от две капсидни белтъчни обвивки. Капсидът е с икосаедрален тип на симетрия. При повечето преболедували хора на възраст 25 – 30 години се откриват антитела към различните типове реовируси.

Коронавирусите са причина за настинка при около 10 до 15% от случаите. Геномът представлява едноверижна линейна РНК. Големината на вирусните частици е от 75 до 160nm. Коронавируси са и причината за възникване на заболяването Тежък остър респираторен синдром (ТОРС) в Югоизточна Азия. Световната здравна организация съобщава за случаи на предаване от човек на човек на опасния щам на коронавируса Novel Coronavirus (NCoV). NCoV и ТОРС са от едно и също семейство, но се различават един от друг.Световната здравна организация заяви, че новият опасен коронавирус може да се разпространява от човек на човек – Нов щам накоронавируса Novel Coronavirus (NCoV)

Аденовирусите са ДНК-вируси с кубична симетрия и големина 70-90nm.Scientists Unveil Structure of Adenovirus, the Largest High-Resolution Complex Ever Found Science Daily website, посетен на 30 август 2010 Всички видове имат сходна структура и образуват характерен цитопатогенен ефект. Капсидът съдържа 252 капсомера, а капсомерите са от три морфологични типа като всеки се различава в антигенно отношение. Аденовирусите имат най-малко три разтворими антигена – хексоантиген, пентоантиген и нишковиден антиген. Патогенните свойства на вирусите не са добре изяснени. Обикновено се откриват ниски титри на антителата.

Вирусите причиняващи парагрип са представители на род Paramyxovirus. Известни са 4 типа патогенни за човека вируси. Вирусните частици са с размери 150-250nm, а геномът е представен от едноверижна РНК. Всички серотипове са антигенно самостоятелни. Имат един общ нуклеопротеиден антиген, но хемаглутинините са антигенно различни.

Човешкият респираторен синцитиален вирус подобно на парагрипните вируси е представител на семейство Paramyxoviridae. Има изразен плеоморфизъм и сферична форма с размери 80-500nm.

Други представители, които са причина за възникването на настинката са ентеровируси, метапневмовируси и дори грипни вируси. Описани са около 200 серологични типа вируси, причиняващи настинка.

Исторически сведения Широката етиология на заболяването и сходството на клиничните признаци независимо от причинителя става причина групата от заболявания да бъдат наричани с общото наименование настинка. Често тя възниква и протича като смесена инфекция. Поради сходството на клиничната проява понякога погрешно и грипът се нарича с това име. До 50% от случаите се дължат на риновироза.

Етиологичният агент подобно на всички останали вируси, предизвикващи настинка, е открит сравнително късно. Това става благодарение на изкуствено заразяване на здрав човек с филтрат на носна секреция от болен. Риновирусите са открити през 1949 г. в Солсбъри, Англия. През 1953 и 1959 г. са класифицирани. Много скоро обаче от един познат тип, риновирусите надхвърлят 100.

Аденовирозата е описана за пръв път през 1938 г. в Англия, а през 1948 г. в САЩ. Първите вируси са изолирани през 1953 г., а през 1956 г. са наречени аденовируси. Реовирозата е открита през 1950-те години, а реовирусите са открити през 1959 г. Парагрипът е също сравнително ново описано заболяване. То също е идентифицирано като самостоятелна нозологична единица, а вирусите, които го причиняват са изолирани за пръв път през 1956 г. Респираторно-синцитиалната вирусна треска е позната отдавна, но е описана също през 1950-те години. Вирусът е изолиран за пръв път от шимпанзета през 1956 г., а година по-късно е доказан и при болни деца. Сред всички нозологични единици най-скоро описана е коронавирусната инфекция. Коронавирусите са изолирани през 1965 г., а по-късно е установено, че до 80% от населението по света носи антитела срещу коронавируси.

Епидемиология Възпалението на горните дихателни пътища е най-честото заболяване при възрастни хора, които се заразяват от два до четири пъти в годината. При децата е възможно проявлението на настинка до шест или дори десет пъти в годината.

Възпримчивостта на човека е много висока. Контагиозният индекс към вируса на парагрипа и респираторно-синцитиалния вирус достига почти 100%, към коронавируси, аденовируси и риновируси е от 50 до 100%, към реовируси е до 77%.

Специфичната локализация и отделяне на новообразуваните вирусни частици определя и механизмите на заразяване. Това са въздушно-капков и фекално-орален. Основните фактори на предаване са въздухът, водата, замърсени хранителни продукти, кърпи за ръце или замърсени ръце и предмети. При кихане и кашляне се отделят малки капчици съдържащи вируса дори и сле пълно изсъхване. Механизмът на предаване се улеснява в детски градини, училища, общежития и места, където работят големи колективи. За голяма част от причинителите е възможно и вътреутробно заразяване.

Характерните черти на епидемичният процес зависят от причинителя, но въпреки това са сравнително сходни. Изразяват се в демографска ендемичност, при която винаги има възприемчиви лица и източници на зараза. Епидемичният процес се разпространява спорадично или под формата на различни по големина епидемии. Сезонността е трета характерна черта. Най-често периодът, през който се наблюдава чувствително увеличение на случаите на настинка е късната есен и зимата. Това може да се влияе и от факта, че през студените месеци хората прекарват голяма част от времето си заедно в затворени помещения и по този начин увеличават риска за взаимно заразяване с вирусите, причиняващи настинка. Въпреки това, парагрипът и риновирусната инфекция например могат да се проявяват целогодишно. Възрастовото разпределение сред боледуващите е важен елемент от развитието на епидемичния процес. Боледуват основно деца и младежи. За всички причинители на настинката е характерно доброкачественото протичане на заболяването. Въпреки това са възможни усложнения от развитие на пневмония и астматичен синдром, основни при кърмачета и малки деца. Респираторно-синцитиалната вирусна инфекция се характеризира със злокачественост при кърмачета и е възможен летален изход.

Патология

Настинката се проявява основно с фарингит, при който възпалителния процес се дължи на вирусна инфекция в най-горните части на дихателните пътища (назофаринкс) и се разпростира от носната кухина през устната кухина и гърлото. Вирусът се предава основно чрез директен контакт със слюнка или носен секрет от заразен индивид или чрез непряк контакт със заразени повърхности при досег с устата или носа. При някои от вирусите проникването в здравия организъм става и по фекално-орален път.

Проявата на симптомите не е задължителна и при някои хора инфекцията протича асимптомно. Способността за предаване на вируса обаче се запазва. Не е възможно прякото индентифициране на типа вирус причиняващ настинка единствено по наличните симптоми.

Най-често вирусът навлиза през носната кухина, но е възможно и през устата, конюнктивата и слъзния канал, оттичащ се в назофаринкса. Вирусът се придвижва обратно към носа и назофарингиалните сливици. Тук той се прикрепва към специфичен рецептор (ICAM-1), разположен по повърхността на назофарингиалния епител и върху клетките на назофарингиалните сливици. След контакт с рецептора на повърхността, вируса навлиза във вътрешността на клетката и започва да се размножава. Заразените клетки са стимулирани да секретират допълнително количество повърхностни рецептори, което помага за задържането на нова порция вируси, но помага и на имунната система за борба с него. При риновирусна инфекция няма поражения върху носния епител. Макрофагите привлечени в инфектирания участък, започват да продуцират и екскретират цитокини, което заедно с редица медиаторни молекули е причина за появата на първите симптоми. Така например медиаторът брадикинин играе основна роля за проявата на пресъхване на гърлото и възпаление на носа.

От първичния ефект вирусът се реплицира и попада в кръвта като възниква виремия. По този начин той се разсейва в организма и допълнително уврежда някои вътрешни органи. Различните серотипове вируси имат различен тъканен тропизъм. По този начин се обясняват и появата или липсата на конюнктивити, респираторни инфекции, тонзилити, ентерити, мезаденити. При някои от вирусите (риновируси, парагрипен вирус) възпалителният процес е локален и не предизвиква виремия и обща интоксикация на организма. Заболяването се ограничава само с местни възпалителни изменения и функционални съдови нарушения изразяващи се в обилна слизесто-водниста секреция от носа. Патологичният процес при парагрипа десцендира под формата на бронхити, бронхиолити, бронхопневмония. Характерна за него е появата на круп с драматични прояви на остра дихателна недостатъчност. Епителните клетки при риновирозата са подложени на алтерация и десквамация, но липсва клетъчна некроза. При вируси, проникващи и през храносмилателната система (реовируси, коронавируси), се засягат епителните клетки на стомашно-чревния тракт, а от там да проникнат към черния дроб и ЦНС.

Настинката може да се ограничи в резултат на действието на имунната система. В рамките на няколко дена, имунния отговор с производство на специфични антитела спира разпространението на инфекцията. Допълнително, левкоцитите се включват във физическото отстраняване на вируса и заразените клетки.

Клинични признаци