Щърбово () е село в община Ресен, Северна Македония.
География Селото е разположено в областта Долна Преспа, недалеч от Песпанското езеро, в подножието на планината Баба. Селото се дели на две махали – Горно и Долно село.
История В XV век в Щърбова са отбелязани поименно 124 глави на домакинства.Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989. Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Ищербова, хас на падишаха, със 74 ханета гяури, 50 ергени гяури и 2 вдовици гяурки.
В кадийски сиджили от 1634 година са записани жалби от жители на Щърбово срещу бившия забит на селото, Сефер ага, който извършил редица издевателства над селяните. Нападнал дома на местната жителка Митра, като откраднал 2000 акчета, 15 говеда, 30 овце, 15 оки масло, лен, коноп и др. От дома на Йован задигнал 4000 акчета и 2 кантара масло. От останалите жители взел 12 000 акчета. Опитите да бъде призован в съда остават без резултат.Цветкова, Бистра А. Промени в положението на населението в балканските земи (края на XVI до средата на XVIII в.), Исторически преглед, год. XXVIII, книжка 4, с. 31.
Селото първоначално е в местността Шешури, след което се мести в местността Реките и накрая в местността Кукища. В ΧΙΧ век Щърбово е българско в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Щърбово има 114 жители българи християни. Църквата „Свети Атанасий“ е от края на XIX – началото на XX век.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Щърбово е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 18 къщи.
В началото на ΧΧ век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Щърбово има 152 българи екзархисти.
По време на Илинденското въстание на 15 август 1903 година селото е нападнато и ограбено от турски аскер и башибозук. Убити са Дойчин Котев, Дойчиница Котева, Ристо Милев, Фоти Толчев и Наум Стоянов.
През декември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Преспа, за да раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. Темчев пише:
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Щърбово е част от Наколска община в Ресенска околия и има 250 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 9.
В 1929 година югозападно от старото село, на една височинка е построена църквата „Свети Димитър“ – малък еднокорабен храм с полукръгла апсида.
Днес Горно Щърбово е изоставено, а в Долно село има 62 къщи.Филиповски, Јонче. „Штрбово, Гордост наша“. 1998. Според преброяването от 2002 година селото има 184 жители.
Националност Всичко северномакедонци 184 албанци 0 турци 0 цигани 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0
Личности Родени в Щърбово Неда Лозановска (р. 1938), северномакедонска поетеса
Бележки
Категория:Села в община Ресен