Ръжево Конаре е село в Южна България, в община Калояново, област Пловдив. Селото често е бъркано със съседното, по-малко село Ръжево.
География Ръжево Конаре се намира на 27 километра от Пловдив, на левия бряг на река Стряма в Горнотракийската низина.
Ръжево Конаре е добре свързано с близките му села и централното му географско положение в района обяснява отчасти неговия статут на общински център до 1978 година, когато общинският център е преместен в католическо-православното село Калояново, както и настоящия централен статут на местното училище, в което се обучават деца от местните села Ръжево, Черноземен, Главатар и Пъдарско.
Селото има асфалтиран път на север към Ръжево (на 3 километра), непосредствено след което следва Черноземен. На запад селото е свързано посредством асфалтиран път с Главатар (на 4 километра), който продължава към Пъдарско (на 6 километра).
На юг селото има асфалтирани пътища към Дълго Поле (на 3 километра) и към Динк (на 7.5 километра).
На изток има асфалтиран път към Републикански път II-64 (Пловдив до Карлово), който отстои на 4 километра от селото, и откъдето пристига основния трафик в него.
Население Численост на населението на Ръжево Конаре според преброяванията през годините:
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.: ЧисленостДял (в %)Общо1528100.00Българи140591.95Турци543.84Цигани442.87Други - -Не се самоопределят - -Неотговорили232.30
История Етимология на името Името Ръжево Конаре е образувано от името на близкото и по-старо село Ръжево в съчетание със занятието на първите поселници, които били войнуци коняри.
Макар в говорната практика селото да е имало винаги сегашното си име, в писмени извори от 19 и 20 век се срещат и други имена. Например, в анкета на Пловдивския етнографски музей от 1926 година неизвестен и неподписан читалищен деец от Ръжево Конаре е отговорил, че някогашното име на селото било Вържево-юнкьой. Очевидно подписалият анкетата е предал грешно турското име на съседното село Ръжево, което било „Виржева“, съчетано с турското наименование „Юнкьой“ или „Люнкьой, Льонкьой“, което според стари хора от 19 век било име на селото.
Макар горното наименование да не се среща в широката говорна практика и в най-популярните местни спомени, е възможно някои местни хора да са наричали селото поради местна гордост с турската дума Юнкьой (Люнкьой), която означава „славно, прочуто село“. Според друга хипотеза поради наличието на много воденици около селото, е възможно някои хора да са го наричали Ункьой (Брашнено село) в местния говор.
В книжовни документи обаче не се срещат горните наименувания.
В доклад на руския вицеконсул в Пловдив Найден Геров до руския посланик в Цариград от 7 януари 1861 година селото е наименувано Ръжево Конаре и в скоби „Юнджулар“. Това име е транскрипция на турското „Юндкяр“ (Ündikar), което значи прочуто селище, известен край, сходно по смисъл на говорното Люнкьой (Ünköy – славно село).
В. Миков превежда името на родопската местност Юндола от тюрското „йонда“ – коневъдци и „аул“ – колиба. Следователно е възможно и непопулярното име на Ръжево Конаре Юнджулар да означава същото – конярски колиби.
Основаване на селото Райна Попова, написала книга за бита и културата на село Ръжево Конаре, споменава местната легенда за баба Черна с четиримата си синове, която се заселила при местните коняри, и чийто род дава началото на много от по-късните ръжевоконарски родове. Основите на селото по това време били вече положени от конярите под формата на създаден лагер за отглеждане на коне за турската армия близко до село Ръжево. Споменава също така за преселници от Сърбия, които дават началото на рода Сърбинци, като днешни наследници на рода Митовски пазят спомена за дядо Никола, който избягал от Сърбия, преселил се в Ръжево и после дошъл в Ръжево Конаре.
В своето историческо изследване за Ръжево Конаре местният учител и писател Спас Лесов също споменава легендата за баба Черна с нейния род Черневи, която бягала от турски преследвания, като обаче я оборва с изявление от 1968 година на един от съвременниците на ранните дни на селото, роденият през 1881 година и починал през 1970 година член на рода Черневи Тодор Иванов Чернев (Караиванов), който отхвърля историята за баба Черна и свидетелства за история на дядо си, роден през началото на 19 век, че основател на селото е Димитър Чернев от гр. Златица.
Тази версия добива местна значимост през 1969 година след кореспонденция между Общинския комитет на БКП в Ръжево Конаре и Градския народен съвет в Златица, след която новата версия за основатели на селото става да се приемат хора от рода Черневи от Златица поради наличието на еднакви имена в двата рода (ръжевоконарския и златишкия) с продължителна хронология, както и запазените спомени у златишките Черневи за бягство от турски потисничества в Ръжево Конаре и отново връщане на потомци в Златица.
Спас Лесов също предлага своя версия за основаването на селото, като проучва различни писмени документи от периода 15 – 17 век, в които селото не се споменава, и стига до заключението, че: Според местна легенда оригиналното местоположение на селото е било на мястото на днешните оранжерии. Там конярите гледали конете си, но по-късно, преселвайки се на мястото на днешното село, те запалили тогавашния си дом – поради което и до днес местността там се нарича Изгорелите саи.
В Османската империя Ранни сведения за живота в Ръжево Конаре през първата половина на 19 век са преданията за „чумавото“ – чумната епидемия от 1836 – 1837 година. Те разказват, че цели семейства напускали селото и се заселвали или само нощем прекарвали в землянки в гората Червенакът, където до изкореняването на гората през четиридесетте години на 20 век се забелязвали останки от землянките. Преданията се потвърждават от ръкопис, написан на латински език от католически свещеник в съседното село Калояново, където чумата взела много жертви – както вероятно е било и в Ръжево Конаре, макар да няма писмени сведения за това.
В ръжевоконарското землище по това време имало две други села, освен Ръжево Конаре: турското село Узунисмаилово (среща се като „Узунь-Смаиль“ в стари документи, „Узунисмаилово“ в книгата на Спас Лесов и „Узун Смаил“ в по-нови документи) и татарското село „Татарско село“.
„Узунисмаилово“ или „Исмаил Дираз“ се наричало по името на турски чифликчия и владетел в съседното село Главатар (виж раздела „Интересни факти“ за повече информация за него). Селото съществувало още през 16 век и било изселено през 1887 година, когато избягалите негови жители турци се завърнали и разпродали имотите си. За това свидетелства и документ от министерството на вътрешните работи от 1891 година, според който жителите на Ръжево Конаре владеят земите на село „Узунь-Смаиль“, чиито жители са били турци и са се изселили.
Узунисмаилово се намирало на пет километра североизточно от Ръжево Конаре, между него и селата Пъдарско и Стрелци. Наименования на по-малки местности в района на Узунисмаилово ясно говорят за селото – Узунисмаиловската река Нихри кебир, Узунисмаиловски лозя, ливади, гробища, джамия, „Селимов гроб“ и имена на гори.
Българите от Ръжево Конаре и турците от Узунисмаилово живели в добри отношения. През 19 век главатарският чифликчия Исмаил (наричан Узун Исмаил заради високия си ръст), чието владение било и Узунисмаилово, бил даже защитник на ръжевоконарци от турски злосторници, заплащал прилично труда им, хранел добре работниците си и даже им устройвал веселия.
Към 1860 година ръжевоконарци закупили от Исмаил ага около 4000 дка земя в местности, които и сега се наричат Смаилов гьол и Смаилов кладенец. Освобождението заварва Узунисмаилово с 30 къщи от кирпич и облепен с глина плет и сламен покрив, като останки вече няма. След Освобождението Исмаил ага продал евтино или раздал на приятели от Ръжево Конаре имотите си, а голям дъсчен хамбар подарил на селото.
Заради хубавата земя на Узунисмаилово след изселването на турците някои ръжевоконарци искали да се преселят там, но селските стареи се противопоставили, за да не се разпадне селото. Още повече по същото време вече много ръжевоконарски семейства се били преселели в евтино закупени имоти в близките села Салалий (Борец) и Коруджилар (Пъдарско) и сложили начало на много местни родове.
Запазени са спомени и някои сведения без писмени документи и за Татарското село, известно на малцина с името Азисие – име на една от султанските жени. Райна Попова споменава в своята книга за Ръжево Конаре, че след Кримската война около 30 татарски семейства били заселени в местността Скребата, югоизточно от Ръжево Конаре. Татарите не могли да пуснат корен тук и по-късно се изселили.
Спас Лесов дава повече сведения за селото – то се намирало на 3 км южно от Ръжево Конаре и толкова източно от Дълго поле в местността Скребата, където имало неголяма широколистна гора с буйна лиановидна растителност от „скребър“. Когато през 1928 година с мястото били оземлени бедни ръжевоконарци, което вече отдавна се било превърнало в поляна, се виждали симетрично разположени могилки – местата на някогашните 60 къщи.
По живо предание това село е съществувало кратко през 19 век, като жителите му татари били преселени тук от Южна Бесарабия (Буджакът) през 1807 – 1812 година. Според Спас Лесов версията, че преселването е станало след Кримската война, когато наистина са се преселвали масово татари в българските земи, е по-малко издържана.
Отношенията между Ръжево Конаре и татарите били лоши, за което говорят спомени на местните ръжевоконарски учители Иван Дойков (роден 1858 година) и Дойко Колев (роден 1865 година). Запазено е предание за омъжване на татарка за ръжевоконарец от рода Дойкови. Тази жена, вече старица по време на Освободителната война, била жестоко убита от турците като изменница на правата мюсюлманска вяра.
От една част от татарските ниви в местността Скребата бил образуван училищен фонд, а нива от 30 дка в местността Мекишакът, при Ганчовия кладенец, била дадена на черквата в Ръжево Конаре.
Революционна дейност в селото В Ръжево Конаре има основан от Васил Левски комитет на Вътрешната революционна организация. В личното тефтерче на Левски са споменати двама членове на конарския комитет – Бони и Кою.Личният бележник (тефтерчето) на Васил Левски: 1871 – 1872 – България и Влашко, Труд, София, 2007, стр.51.
Бони Йончев, починал през 1906 година и познат още като Кара Бони, е бил 18 години кмет на Ръжево Конаре преди Освобождението. Знаел е турски език и е дружал със споменатия по-горе главатарски ага и защитник на ръжевоконарци Исмаил. Това го улеснявало в комитетската дейност.
След Освобождението Кара Бони се радвал на особено уважение в селото. Бил изграден негов паметник, който се пазел в старите гробища и през 1942 година бил пренесен в новите гробища северно от стопанския двор на ТКЗС. На 19 март 1944 година в селското читалище била изнесена беседа за Кара Бони от писателя Вичо Иванов, тогава библиотекар в Народната библиотека в Пловдив, и се е състояло поклонение на гроба.
Сега паметникът е изчезнал след преместване на гробищата, а на мястото на някогашната къща на Боневи, строена след освобождението на площада „Божковото купище“, има паметна плоча.
Другият споменат член в местния революционен комитет, Кою, бил пръв помощник на Кара Бони. По име Койо Танев Коев, роден през 1830 година, той оставил добро име и високообразовани за времето наследници. На Коевата фамилия се наричат две местности в землището на селото – Коевият орман и Коевият кладенец.
По спомени на сродници Койо Коев починал като заточеник в Диарбекир „в ръцете на своя другар Кара Бони“.