Умножението е едно от четирите прости математически действия, които са в основата на аритметиката (заедно с изваждане, събиране и деление). Служи за кратко записване на многократно събиране на едно и също число.Кан Академия Обратното действие на умножението е делението.
Наименования Множител Тъй като умножението е асоциативна операция, т.е. резултатът не зависи от мястото на участниците в нея, всички участници се наричат еднакво – множители.
Произведение Резултатът от умножението се нарича произведение.
Означение Като знак за умножение се използват знаците: • – средна точка × – средно кръстче (да не се бърка с буквата x) ✱ – средна звездичка
В математиката обикновено се използва средна точка, по-рядко кръстче, а в електронни таблици и езици за програмиране – звездичка.
В математически означения, където единият множител е цифра (т.нар. коефициент), а другият – буква/букви (неизвестно или константа), знакът за умножение се пропуска, например: 3y, 2π, 8ab, като условието е коефициентът (цифровата стойност) да е преди буквите.
Правила Пример , което се чете „5 по 4 е (равно на) 20“. Това може да означава
или .
Умножението (както и делението) е винаги преди действията събиране и изваждане. Пример – вярно; – грешно! – вярно; – грешно!
Изключение са случаите, когато се използват скоби или други символи, даващи предимство на действията събиране/изваждане. Пример
Резултатът от умножение с 0 (нула) винаги е 0, а умножението на число с 1 (единица) дава същото число.
Когато имаме умножение с число степен на 10, десетичната запетая се измества надясно с толкова позиции, колкото е степента на 10, с други думи – с колкото нули е множителят; например .
Бележки
Вижте също Математически означения Деление Събиране Изваждане
Категория:Аритметика