Маринизъм

Маринизъм е форма на изобразително изкуство (тоест живопис, рисунка, щампа и скулптура), която изобразява или черпи основното си вдъхновение от морето в различните му състояния или от морски сцени и кораби. Популярен е в периода от 17 до 19 век. На практика терминът често обхваща изкуство, показващо корабоплаване по реки и устия, плажни сцени и цялото изкуство, показващо лодки, без никакво строго разграничение – по практически причини сюжети, които могат да бъдат изобразени от сушата, всъщност са силно изразени в жанра.

Корабите и лодките присъстват в изкуството от край време, но маринизмът се превръща в отделен жанр едва към края на Средновековието, когато художниците започват да се специализират най-вече в „корабния портрет“ – вид творби, популярни и днес, които се концентрират върху изобразяването на отделен плавателен съд. Понеже пейзажната живопис се появява по времето на Ренесанса, морските пейзажи придобиват по-голямо значение, но изцяло морските пейзажи се появяват по-късно. Маринизмът, особено морската живопис, е сред основните жанрове по времето на Нидерландския златен век в изобразителното изкуство, по време на който се набляга на значението на морската търговия и военната мощ за Нидерландската република. Тогава се появяват първите маринисти, които рядко рисуват нещо различно. В това, както и в много други, специализираната и традиционна морска живопис до голяма степен продължава нидерландските конвенции и до днес. С Романтичното изкуство доста пейзажисти „отвоюват“ морето и крайбрежието от специалистите и за първи път са често срещани творбите без плавателни съдове.

По-известни маринисти са Ян и Юлиус Порцелис, Симон де Влигер, Клод Жозеф Верне, Джоузеф Търнър и Иван Айвазовски.

Представители на маринизма в България са художниците Александър Мутафов, Борис Стефчев, Виолета Масларова, Георги Баев, Марио Жеков, Ненко Токмакчиев, Яни Хрисопулос, Ангелина Недин и други.Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1986

От древността до 1400 година Плавателни съдове са изобразявани в изкуството от най-ранни времена. Най-ранните известни творби са петроглифите в Кобустанския резерват (Азербайджан), който тогава е бил на ръба на много по-голямото Каспийско море. Te датират от 12 000 г. пр. н.е. и на тях са показани тръстикови лодки. Скални резби и издълбани предмети, изобразяващи кораби, са открити на няколко острова в Егейско море (Андрос, Наксос, Сирос, Астипалая, Санторини), както и в Континентална Гърция (Авлис), датиращи от 4000 г. пр. н. е. нататък.

Хора и богове са изобразени на речни „баржи“ в древноегипетското изкуство; тези лодки са направени от папирусова тръстика, докато корабите на фараоните са най-често от кедрово дърво, като дългият 43,6 м и широк 5,9 м кораб Хуфу от ок. 2500 г. Стенописите с Нилски пейзажи в египетските гробници често показват сцени на лов от кораби в делтата на Нил, а погребалните дарове включват детайлни модели на лодки и техния екипаж с цел употребата им в отвъдното. Централното култово изображение в египетските храмове обикновено е малка фигура на бога, носена на баржа.

Кораби понякога са изобразявани на древногръцките вази, особено когато са в контекста на някакво предание, а също и на монети и в друг контекст. Въпреки това не се наблюдава особен стремеж към изобразяване на морската среда, докато в египетските картини повърхността на водата може да е изобразена със серия успоредни вълнообразни линии. В древноримското изкуство, на основата на гръцките традиции, често се срещат пейзажи на земна повърхност отвъд езеро или залив с далечна суша на хоризонта. Водата е обикновено спокойна и обектите, потопени изцяло или частично в нея може да се видят в цял размер през водата. Пример за това е голямата Палестринска мозайка (1 век пр. Хр.).

От Късната античност до края на Средновековието морските обекти се изобразяват за целите на даден разказ, но не се обособяват в отделен жанр на запад. В азиатското изкуство с туш се рисува река с една или две малки лодки, които са стандартна част от пейзажа. Сред известните примери с морска тематика в средновековното изкуство са Гобленът от Байо от 11 век, изобразяващ Норманското нашествие в Англия. От 12 век нататък печатите на пристанищата често представляват „портрет на кораб“. Корабът служи за изобразяване на църквата, както например в изгубената творба на Джото „Navicella“, над входа на старата базилика „Св. Петър“ в Рим, но такива творби представляват сравнително малък интерес от чисто маринистична гледна точка.

15 век

Ясно очертана традиция започва да се възражда в ранното фламандско изкуство с две изгубени миниатюри в Торинско-миланския часослов (ок. 1420), чийто автор най-вероятно е Ян ван Ейк. Те представляват огромен скок в изобразяването на морето и атмосферните условия. За крайбрежната сцена „Молещият се на брега“ (или „Дюк Уилям Баварски на брега“, „Молещият се суверен“ и т.н.) Кенет Кларк казва: „Фигурите на преден план са в лимбургския рицарски стил; но морският бряг зад тях е изцяло чужд за възприятията на 15 век и няма да срещнем нищо подобно на него до плажните сцени на Якоб ван Ройсдал от средата на 17 век.“ Открива се и изцяло морски пейзажи като например „Пътуването на св. Юлиан и св. Марта“, но и двете страници изгарят в пожар през 1904 и са запазени единствено черно-бели фотографии. От останалата част от 15 век илюстрираните ръкописи са основното място за включване на морски сцени. Във Франция и Бургундия много артисти се усъвършенстват в изобразяването на море и кораби, използвани за представяне на воини, романси и дворцовия живот, както и на религиозни сцени. Сцени с малки лодки за екскурзии се включват понякога в часослови от художници като Саймън Бенинг.

През готическия период нефът (голяма златарска творба) във формата на кораб става много популярен сред по-заможните и се използва за съхраняване на прибори или подправки. Първоначално той представял само корпуса на кораба, но от 15 век започват да се добавят мачти, платна и дори екипаж. Когато до Европа достигат екзотичните наутилусови черупки, те започват да се използват за корпус на кораба, като например в нефът от Бъргли (ок. 1528). В по-долните социални класи интересът към морето се проявява в много ранни печати (отпечатъци от клише) на кораби. Най-ранните са от Майстор У с Ключа (анонимен холандски гравьор от 15 век), който създава няколко гравюри на кораби; за известно време такива „портрети на кораби“ са ограничени до печата и рисунката и обикновено изобразяват кораба без екипаж. Те изпреварват ниския хоризонт, който ще се появи в живописта едва през 17 век. Първият отпечатък на морска битка е огромната (540 на 800 мм) ксилография на битката при Пилос от 1499 между Османската империя и Венецианската република. Единственият оцелял отпечатък е получен чрез шаблон; повечето вероятно са поставяни на стени. Най-ранната картина, която е сравнима с нея и е оцеляла до днес, е нарисувана няколко десетилетя по-късно.

В същото време художниците се включват в развиването на западната картография. Според Маргарита Ръсел, една от дърворезбите на Ерхард Реуик от първия отпечатан пътепис (1486) изобразява самия него, докато се опитва да покаже разбиранията си за изкривяванията на Земята чрез кораб, който се вижда на хоризонта наполовина. Многото крайбрежни сцени от дърворезба в книгата са важни за развитието на този вид изобразяване. Плановете на градове от птичи поглед, често крайбрежни, които днес се смятат за картография, са дело на художници и на тях съвременниците им гледат и като на творба на изкуството.

Италианското ренесансово изкуство показва морски сцени, когато е необходимо, но с изключение на венецианеца Виторе Карпачо има малко артисти в този и следващия век, които изобразяват подобни сцени. Сцените на Карпачо показват венецианските канали или докове; има няколко пристигания от отплавания в неговата „Легенда за св. Урсула“. В немскоезичния свят „Чудотворният риболов“ (1444) на Конрад Виц е едновременно първият пейзаж, който представя разпознаваема провинциална област и първото атмосферно представяне на Женевското езеро.

16 век

Нидерландската традиция на „световен пейзаж“ (панорамен поглед от много високи места), оглавявана от Йоахим Патинир през 20-те години на 15 век, започва отново да включва морската шир по начин сходен с този в класически картини, с които тези артисти не може да са били запознати. Тези картини са предимно пейзажи в одеждите на историческата живопис, с малки фигури, обикновено представящи религиозен сюжет. Така съществува силен морски елемент, когато пейзажната живпоси започва да се оформя като самостоятелен жанр. Протестантската реформация забранява в голяма степен употребата на религиозно изкуство и се насочва към развитието на други светски видове изкуство в протестантските страни, включително пейзаж и светски форми на историческа живопис, и двете от които включват и морски сцени. Много значима е творбата „Португалски караки на скалист бряг“ (787 на 1447 мм) на фламандски „последовател на Патинир“ от ок. 1540 г., която се слави като най-ранната известна изцяло маринистка картина". Вероятно изобразява срещата на две малки флоти за ескорта на португалска принцеса, която е на път за сватбата си; въпреки че по-често се изобразяват качване или пристигане, това е вид церемониална картина, който е доста разпространена в дворцовото изкуство до края на 17 век. Друг пример е картина от английската кралска колекция, показваща Хенри VIII, който отива да се срещне с Франсоа I; характерно е, че корабите са настрана и няма опит за издигане на гледната точка на по-високо ниво. Прекрасна цветна рисунка на Ханс Холбайн Младия на кораб, претъпкан с пияни картоиграчи, вероятно е направена в подготовката за стенопис в Лондон. Тук е възприета ниската гледна точка в изобразяването на кораба.

Питер Брьогел Стария е прочут с приноса си в развиването на жанровата живопис на селския живот, но той рисува и много морски сцени, включително „Пейзаж с падането на Икар“ (ок. 1568), който днес се смята за изгубен, а картината в Кралския музей на изящните изкуства в Белгия се смята за ранно копие на оригинала. Брьогел рисува и голямата „Морска битка в залива на Неапол“ (1560), която се намира в Галерия Дориа Памфили в Рим и малка, но драматична сцена с корабокрушение. По-голяма сцена „Буря“ във Виена, някога смятана за негова, днес се приписва на Йус де Момпер. Тези теми са продължени от последователите му, включително от сина му.

Изключително подробния и исторически полезен „Антъни рол“ е богато илюстриран ръкопис на инвентара на корабите в Кралската флота, изготвен за Хенри VIII през 40-те години на 16 век. Въпреки това той не е точен визуално, нито е завършен от художествена гледна точка. Както и във Франция, английските картини от 16 век на подробни кралски пътувания и подобни поводи са бланкетни. Най-търсени са нидерландските художници, което се доказва от отпечатъците от разгрома на Непобедимата армада през 1588 г. „Девата на навигаторите“ е испанска творба от 30-те години на века, в която присъстват група кораби на котва, вероятно в Новия свят, които са закриляни от Девата.

Маниеристите както в Италия, така и на север, започват да рисуват фантастични бури с гигантски вълни и небеса, изпълнени със светкавици, които не са били изобразявани преди, но ще идват на мода в различни периоди през следващите векове. С покачването на важността на морското военно дело в края на 16 век, нарастват и поръчките за картини, които го изобразяват. Тези картини стават ключови за маринизма до 20 век; те насочват жанра към историческата живопис и наблягат на точното и детайлно изобразяване на съдовете, а други тенденции го насочват към нарастване на илюзионните ефекти в изобразяването на морето и времето, подобно на пейзажите на земна повърхност. Много от художниците могат да рисуват и двата вида сюжети, но някои се специализират в един от тях. Независимо от всичко към този момент големи морски пейзажи без кораби са рядкост.

Маринизмът по времето на Нидерландския златен век