Джузепе Меаца () или Пепино е бивш италиански футболист и треньор.

Роден на 23 август 1910 г. в Милано, Меаца е считан за един от най-добрите футболисти в Италия и в света изобщо.www.gazzetta.itwww.olympicstadiumturin.comwww.rsssf.com Два пъти поред световен шампион с националния отбор през 1934 г. и 1938 г. На 2 март 1980 г., година след смъртта му, храмът на италианския футбол стадион Сан Сиро е кръстен в негова чест.www.tuttomercatoweb.com

Биография Меаца е роден и израства в Порта Витория, квартал на Милано. Губи баща си Анибале през 1917 г. в Първата Световна Война и само на седем годишна възраст остава изцяло на грижите на майка си – Ерсилия, която продава плодове на местния пазар. Тя била твърдо против малкият Пепино да си губи времето в ритане на топка и често му криела обувките, което става причина Меаца да играе футбол бос.www.giuseppemeazza.it Когато е на шест години, Джузепе и връстниците му ритат парцалена топка по улиците на Порта Витория и наричат отбора си „Майстори шампиони“ (). Чак когато навършва дванадесет години, Меаца получава разрешението на Ерсилия да играе футбол (след тридневна гладна стачка) и започва да тренира, вече на нормално игрище с отбор на име ФК Глория. Точно тук получава и първия си чифт спортни обувки, подарени му от местен човек.www.espnfc.com Меаца тръгва да преследва мечтата си, която по това време се казва АК Милан. Поради слабата си физика обаче, набързо бива отхвърлен от клуба, на който се възхищава, затова участва на проби и при юношите на другия милански гранд – ФК Интер и на четиринадесетгодишна възраст вече е част от черно-сините.

Кариера Качествата на Меаца стават видни най-напред за Фулвио Бернандини, който по това време е част от титулярния състав на Интер. След тренировка Бернандини обичал да си отдъхва, докато гледа двубои между младежките формации. Той до такава степен остава очарован от младия Джузепе, че споделя на главния треньор Арпад Вайс, който на свой ред пожелава да види с очите си.

Интер и Амброзиана Така само на седемнадесет години Меаца е представен в първия отбор лично от треньора Вайс. Когато това се случва, Леополдо Конти, който е един от лидерите на тима, подигравателно възкликва:

Визирайки слабото телосложение на младия Джузепе, Конти прави сравнение с казионната детска Национална организация „Балила“. Оттук идва и прякора на Меаца – il Balilla (визира се: малкият, хлапето). С фланелката на Интер Меаца за пръв път излиза в среща с УС Миланезе в приятелски турнир и бележи два гола за победата с 6 – 2.persona.rin.ru Пепино дебютира в официален мач на 25 август 1927 г., като отбелязва два гола за победата с 6 – 1 над Доминанте.www.inter.it Първата година в Интер изиграва 33 срещи, в които отбелязва 12 гола.www.inter.it Под натиска на фашисткото управление в Италия, през 1928 г. Интер са принудени да се слеят с отбора на УС Миланезе и да променят наименованието си на АС Амброзиана, което по-късно става Амброзиана-Интер.www.fifa.com През сезон 1928-29, Меаца отбелязва 33 гола в 29 мача. На 6 януари 1929 г. в среща между Интер и Пистоезе, завършил 9 – 1, Пепино отбелязва цели пет от попаденията. Същото се случва и на 17 март 1929 г. Интер – Верона 9 – 0. На 12 май същата година отбелязва шест гола за победата на Интер с 10 – 2 над Венеция, а на 27 април, в първия мач между Интер и Рома в Милано, в първите три минути вкарва три гола, а последствие добавя още един за крайното 6 – 0. Първият официален сезон на Серия А идва през 1929-30 и негов шампион става Амброзиана. Голмайстор на турнира е двадесетгодишният Меаца със своите 31 гола, а рекордния брой попадения за дебютант в лигата, остава ненадминат.www.giuseppemeazza.it

С Меаца в състава си, Интер печели шампионата на Серия А през 1929-30, 1937-38 и 1939-40, а на три пъти остава втори в класирането. През 1939 г. е спечелена и първата в историята на клуба Копа Италия. Меаца три пъти спечелва голмайсторския приз на първенството (1930 г. (31), 1936 г. (25), 1938 г. (20)) и три пъти този на Купа Митропа (1930 г. (7), 1933 г. (5), 1936 г. (10)). Изиграва общо 408 мача, в които отбелязва 284 гола. Посвещавайки най-добрите години от кариерата си на Интер, Меаца още приживе се превръща в легенда за клуба, а головия му рекорд остава ненадминат.www.inter.it

На 14 ноември 1937 г., когато интеристи и ювентинци са вече на стадиона в Милано, Меаца обаче го няма. Предната нощ е прекарал в публичен дом. В неделя шефовете на Амброзиана го откриват да спи в дома си. Събуждат го, водят го на стадиона, слагат му фланелката с №9 и Меаца вкарва двата гола, донесли победата на Амброзиана.sporta.bg

През 1939 г. Меаца получава тежка контузия, която пречи на правилната циркулация на кръв в левия му крак. През тази година записва само 16 срещи в първенството, а следващата година, макар и част от състава, въобще не излиза на терена и тогавашния треньор на клуба Джузепе Перукети настоява пред ръководството за раздяла с Меаца.

Милан и Ювентус На 29 ноември 1940 г. Меаца преминава в редиците на Милан.www.giuseppemeazza.it В деня на миланското дерби Пепино не крие сълзите си в съблекалнята на червено-черните. Той отбелязва изравнителното попадение (2 – 2) във вратата на Интер. С росонерите Меаца изиграва 37 мача и вкарва 9 гола.

Дебют с фланелката на Ювентус Меаца прави на 18 октомври 1942 г., в дербито на Торино. Видимо загубил форма и наддал килограми, не успява да блести както преди, въпреки че вкарва 10 гола в 27 срещи за бианконерите, когато е преместен на върха на атаката.www.giuseppemeazza.it

Аталанта и Варезе Към края на кариерата си, по време на Втората Световна Война, Меаца записва участия с отборите на Варезе и Аталанта, като на последните за кратко става и треньор.www.giuseppemeazza.it

Отново в Интер През 1946 г. Меаца се завръща в родния си клуб Интер, които се намират в много тежко положение и са близо до изпадане. Като футболист и треньор Джузепе съумява да съвземе отбора и да му помогне да „оцелее“ в този лош период. Последният му мач е Интер – Болоня на 29 юни 1947 г., „Стадио Сан Сиро“. Това е последният му сезон като футболист, отбелязал края на седемнадесетте години в Серия А, с изиграни 439 мача и отбелязани 264 гола.

Запитван през годините защо е сменил клубната си принадлежност на Интер с „врагове“ като Милан и Ювентус, Меаца отговарял, че времената по време на войната са били трудни и не иска да си спомня този период.

Национален отбор на Италия

Дебютът си за националния отбор на Италия прави на 19 години, на 9 февруари 1930 г. в Рим. Тогава Италия играе приятелска среща с отбора на Швейцария и печели с 4 – 2, въпреки че само до 19-ата минута изостават с 2 – 0. В този мач Меаца вкарва два гола за по-малко от две минути (37' и 39'). В годината на дебюта си завоюва първия значим трофей за отбора на Италия, като печелят първото издание на „Централно европейска купа“. Това обаче се оказва само встъпление за спечелването на световното първенство през 1934 г., проведено в Италия, когато Меаца, заедно със своите 21 съотборници, стават първите европейци спечелили Световната купа. На това първенство Меаца играе всичките пет мача и вкарва два гола. През 1935 г., отново е част от отбора спечелил за втори път „Копа Интернационале“ (третото издание) – девет италиански играча са спечелили и двете издания на този турнир, а Меаца е един от тях. През 1938 г., вече като капитан, той извежда „адзурите“ до още една световна титла – тази във Франция. Меаца отново взима участие във всичките четири мача и бележи един гол. Той и съотборниците му стават първите футболисти спечелили отличието извън своята страна, а заедно с Джовани Ферари и Ералдо Монселио стават първите играчи печелили две последователни световни първенства. И до днес тримата са единствените европейци постигнали това. Играе последния си мач за Италия девет години след дебюта си, на 20 юли 1939 г. на „Олимпия стадион“ в Хелзинки, когато извежда „небесно-сините“ до победа с 3 – 2 над Финландия в приятелска среща. С националната фланелка, Меаца отбелязва 33 гола в 53 мача (само 6 от които са загуби), като остава рекордьор за повече от 30 години, чак до 1970-те. Днес той е на второ място по отбелязани голове за „Адзурите“, като има само 2 по-малко от топ реализатора на Италия за всички времена – Джиджи Рива (35).

Към най-великите му моменти с националния отбор се нареждат „Битката на Хайбъри“ срещу „майсторите англичани“ (14 ноември 1934 г. Англия – Италия 3 – 2), когато Меаца отбелязва 2 гола и уцелва веднъж гредата, хеттрикът му срещу могъщите „маджари“ в Будапеща (11 май 1930 г. Унгария – Италия 0 – 5), както и голът отбелязан на световното първенство през 1938 г., срещу Бразилия на полуфинала. След отсъждането на спорна дузпа в полза на Италия, Меаца заема позиция за изпълнение, но ластика на шортите му се къса. Без да позволи това да го смути и придържайки шортите си с ръце, Меаца стреля и отбелязва гол на изумения бразилски вратар, като с това класира Италия за финала.

Треньор Започва кариера като треньор, но тя не се оказва много успешна, понеже не успява да предаде талантите си на своите футболисти. За 15 месеца също се завръща в националния отбор на Италия, като треньор, заедно с Берета. В този период Италия изиграва 8 мача, 2 победи, 2 равни и 4 загуби.

Клубна статистика Сезон Отбор Шампионат Митропа Купа на Италия Общо Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове 1927 – 1928 33 12 0 0 0 0 32 12 1928 – 1929 29 33 0 0 0 0 29 33 1929 – 1930 29 33 0 0 0 0 33 31 1930 – 1931 34 24 6 7 0 0 40 31 1931 – 1932 28 21 0 0 0 0 28 21 1932 – 1933 32 20 0 0 0 0 32 20 1933 – 1934 32 21 6 5 0 0 38 26 1934 – 1935 30 19 2 3 0 0 32 21 1935 – 1936 29 25 2 2 2 1 33 28 1936 – 1937 26 11 6 10 4 3 36 24 1937 – 1938 26 20 0 0 4 8 30 28 1938 – 1939 16 4 4 2 6 0 26 6 1939 – 1940 0 0 1 0 0 0 1 0 1940 – 1941 14 6 0 0 1 0 15 6 1941 – 1942 23 3 0 0 4 2 27 5 1942 – 1943Ювентус 27 10 0 0 0 0 27 10 1944 Варезе 20 7 0 0 0 0 20 7 1945 – 1946 Аталанта 14 2 0 0 0 0 14 2 1946 – 1947 17 2 0 0 0 0 17 2 37 9 5 2 42 11 365 243 27 29 16 12 408 284 Общо в кариера 477 305

Хронология с националния отбор на Италия

Отличия Клубни Серия А: 3

Амброзиана: 1929/30 Амброзиана-Интер: 1937/38 Амброзиана-Интер: 1939/40 Купа на Италия: 1 Амброзиана-Интер: 1939

Национални Световно първенство по футбол: 2 Злато Италия 1934 Злато Франция 1938 Централно Европейска Купа: 2 Злато 1927 – 30 Сребро 1931 – 32 Злато 1933 – 35

Индивидуални Голмайстор на Серия А: 3 Интер: 1920/30 (31 гола), 1935/36 (25 гола), 1937/38 (20 гола) Голмайстор на Митропа: 3 Интер: 1930 (7 гола), 1933 (5 гола), 1936 (10 гола) Зала на славата на италианския футболvivoazzurro.it 2011: посмъртно Голмайстор на Интер: 243 гола (клубен рекорд) Голмайсторски дебют в Серия А: 31 гола (рекорд) Голмайстор на Италия: 33 гола (второ място)

Капитани на ФК Интер Предшественик Период Наследник Леополдо Конти Джузепе Меаца1931 – 1940 Атилио Демария

Източници

Категория:Италиански футболисти Категория:Италиански треньори по футбол Категория:Футболисти на Интер Милано Категория:Футболисти на Милан Категория:Футболисти на Ювентус Категория:Футболисти на Аталанта Категория:Треньори на ФК Интер Категория:Родени в Милано