Вафен-СС ( – Войски на СС) е военното подразделение на СС. Основано е в Германия през 1939 г., след като СС се разделя на две.Вафен-СС, Енциклопедия Британика. Посетен на 18 декември 2007. Името „Вафен-СС“ става официално на 2 март 1940 г.История на СС и Вафен-СС, Valour and Horror. Посетен на 26 декември 2007. Въпреки че организацията е оглавявана от Хайнрих Химлер, тя взема участие във Втората световна война (ВСВ) под командването на Вермахта. По време на войната се разраства до 42 дивизии,Windrow, Martin; Burn, Jeffrey; The Waffen-SS, Osprey, 1992, ISBN 0-85045-425-5, стр.10Williamson, Gordon, The Waffen-SS (1) 1 to 5 Divisions, Osprey, 2003, ISBN 1-84176-589-9, стр.3 които служат като елитни бойни части.Три формации оформят ядрото на Вафен-СС. Това са СС Verfügungstruppe, Лайбщандарт Адолф Хитлер и охраната на концентрационните лагери Totenkopfverbände. Matthew Thomas, Национален военен музей, Лондон. Посетен на 17 юли 2007.
След войната, по време на Нюрнбергските процеси, Вафен-СС е осъдена от победителите във ВСВ като престъпна организация поради политическите връзки с Националсоциалистическата германска работническа партия (НСДАП) и заради участието си във военни престъпления. Изключение правят войниците, положили клетва след 1943 г. (на основание, че са принудени от обстоятелствата). По тази причина на тях са отказани много от правата, предложени на другите бойни ветерани служили в германската армия, Луфтвафе и Кригсмарине.Вафен-СС, Еврейска виртуална библиотека. Посетен на 29 декември 2007 г. Войниците от Вафен-СС са държани отделно, в затвори с по-строг режим от западните Съюзници и са наказвани строго от Съветския съюз, който държи известен брой от тях затворени до 1956 г. (Вилхелм Монке). Много от доброволците от окупираните от Германия страни са съдени по-късно в родните им страни.
През 1950-те и 1960-те години в новосъздадената Западна Германия групи ветерани от Вафен-СС водят съдебни дела, без резултат, за премахване на решенията на Нюрнбергските процеси и спечелване на пенсионни права за техните членове.
Произход (1929 – 1939) Произходът на Вафен-СС може да бъде проследен от създаването на група от 280 – 300 мъже,Windrow, Martin; Burn, Jeffrey; The Waffen-SS, Osprey, 1992, ISBN 0-85045-425-5, стр.6 които служат като телохранители на Хитлер. Създадени са от него поради опасенията му от размера и силата на СА (). Собствените му амбиции и фактът, че СА са част от партията преди Хитлер да застане начело, не му гарантират тяхната лоялност. Затова той чувства нуждата от въоръжен ескорт, който да му е изцяло предан. Затова той чувства нуждата от въоръжен ескорт, който да му е изцяло предан. Това води до създаването на СС. След като прекарва тринадесет месеца в затвора (от петгодишната присъда, дадена му заради Бирения пуч през 1923 г.), той вижда още по-голяма нужда от телохранители и СС заема своето място в нацистката йерархия.
До 1929 г. СА все още има доминираща роля в нацистката партия, но СС нараства по сила и важност. През януари 1929 г. Хитлер назначава Хайнрих Химлер за водач на СС и му дава ранга Райхсфюрер (Reichsführer), като целта му е да създаде елитен корпус от въоръжени войници в рамките на партията. Това трябва да се осъществи до 1933 г. Химлер започва да набира мъже, които трябва да имат отлични физически способности и подходящи политически убеждения. Създава се група носеща името SS-Verfügungstruppe (SS-VT), която е използвана за охрана и по време на церемонии. В нея влизат и телохранителите на Хитлер, известни като Stabswache (в превод: Щабна охрана), сформирани през март 1933 г. Благодарение на активното набиране на нови членове, до 1933 г. Химлер увеличава размера на СС до 30 хиляди души.
Въпреки бързия растеж на СС, СА нараства със същите темпове. Членовете ѝ наброяват около 3 милиона в същия период. Водени от Ернст Рьом, СА представляват заплаха за опитите на Хитлер да спечели благоразположението на германската армия. Те заплашват да влошат отношенията му с консервативно настроените хора, от чиято подкрепа той има нужда, за да заздрави позицията си в германското правителство. Хитлер решава да действа срещу СА и СС получават задачата да елиминират Рьом и други висши офицери. На 30 юни по време на Нощта на дългите ножове са екзекутирани 82 члена на СА, сред тях почти цялото ръководство, което слага край на влиянието на организацията.
По време на Нощта на дългите ножове, СС действат така както Хитлер очаква. Оттогава Химлер и СС са отговорни само пред него, и се превръщат във важна част от НСДАП, втори след Политическата организация (Politische Organisation), отговорна за партийните кадри. С новопридобитата независимост Химлер разширява СС и създава няколко нови отдела във вече съществуващата структура. Един от тях е отделът по сигурността (Sicherheitsdienst) на Райха. През 1936 г. Химлер е назначен за началник на германската полиция. Той я реорганизира като включва Ordnungspolizei и Sicherheitspolizei (полиция по сигурността – действаща като детективи). Sicherheitspolizei са разделени на криминална полиция (Kriminalpolizei) и тайна полиция (Geheime Staatspolizei или Gestapo). Оттогава SS-VT е въведена като въоръжена полиция за вътрешно ползване, без да е бойна част. Това вероятно е, за да се успокоят страховете на армията, породени от съмненията, че СА е заплаха за тяхната роля в държавата. Създадени са два нови СС полка – Дойчланд (Deutschland) и Германия (Germania), съответно през октомври 1933 г. и август 1934 г. Те са формирани от батальони на Verfügungstruppe, разположени в Мюнхен и Хамбург, и по-късно стават основа на дивизиите Дас Райх (Das Reich) и Викинг (Wiking). След анексирането на Австрия е създаден нов полк Дер Фюрер (Der Führer), съставен от австрийци. През март 1935 г. Хитлер официално обявява създаването на първите въоръжени СС части (названието Вафен-СС започва да се използва широко едва в началото на 1940 г.).
През 1936 г. Химлер избира генерал-лейтенант Паул Хаусер за инспектор на SS-VT, който изглежда подценява полицейските аспекти докато изгражда военната част. Това става очевидно по време на Кристалната нощ (Kristallnacht), 9 ноември 1938 г., когато SS-VT във Виена помага за изгарянето на синагогите. Също така на Хаусер е поверено командването на създадените специалните училища в Бад Тьолц (създадено през 1935 г.) и Брауншвайг, където тренират бъдещите СС офицери. През 1938 г. Хитлер заявява, че SS-VT ще участва във вътрешните и външните дела на страната, което превръща растящата въоръжена част в противника, от който се страхува армията.
През май 1935 г. службата във въоръжените СС части започва да се класифицира като част от националната военна служба и изключва възможността служещи в СС да бъдат повикани в редовната армия. От своя страна, Върховното командване на Вермахта не позволява на лица повикани на военна служба да се присъединяват към СС. По тази причина Химлер е принуден да търси други източници за свежи попълнения. Това включва мъжете от охраната на концентрационните лагери (Totenkopfverbände (SS-TV), в превод: формации Мъртвешка глава) и Ordungspolizei, които са част от организацията. Той предприема тази стъпка, тъй като тяхното назначение не се отчита като военна служба и е възможно армията да ги повика. Въпреки че нямат военни задължения, SS-TV са напълно моторизирани и разполагат с тежки картечници и редица леки оръжия, но при тях липсва военната подготовка на SS-VT. Липсата на добри военни умения става очевидна по време на кампаниите в Полша и Франция.
През август 1939 г. Хитлер поставя SS-VT под оперативното командване на генералния щаб на Вермахта. При евентуално начало на бойни действия може да се разчита на четири СС полка (въпреки че Дер Фюрер не е напълно готов). Армията и командването на СС считат представянето на SS-VT в Полша за незадоволително. Според някои това се дължи на постепенното им разгръщане и в резултат на кампанията срещу Полша, трите полка формират Verfügungsdivision, а Лайбщандарт е трансформиран в моторизиран полк. Създадени са две нови дивизии – Мъртвешка глава (Totenkopf) и Полицейска (Polizeidivision). През март 1940 г., след споразумение между армията и СС, те официално получават наименованието Вафен-СС.
Ранна история
Първоначалните кадри на Вафен-СС идват от доброволческите отряди (Freikorps), Райхсвера и от различни десни полувоенни формации. През 1933 г. по указание на Адолф Хитлер е създадена Лайбщандарт Адолф Хитлер (ЛССАХ), първата част станала част от Вафен-СС. Нощта на дългите ножове обезсилва СА и много от нейните членове са прехвърлени в СС, което води до формирането на няколко нови части, включително SS-Verfügungstruppe (съставен от щандарти Германия, Дойчланд, а по-късно и Дер Фюрер), охрана на концентрационни лагери SS-Totenkopfverbände (която става основа на дивизията Мъртвешка глава).
Голяма част от войниците на Вафен-СС първоначално получават второкласни оръжия и екипировка, сред което – чешки и австрийски оръжия. С изключение на няколко избрани германски СС-дивизии, тази политика продължава през войната. Голяма част от най-добрата екипировка е получена от елитните дивизии на германските сухопътни части, танково-гренадирска дивизия Гросдойчланд (Großdeutschland) и танкова дивизия Лер (Lehr).
Първите дивизии на Вафен-СС са повишени до танково-гренадирски – след доказването си на Източния фронт, а по-късно до танкови дивизии. Останалите дивизии на СС, най-вече с етнически състав, получават стандартно или второкласно оборудване.
Тренировъчният процес на СС включва няколко месеца интензивно обучение с три цели: физическа подготовка, боравене с огнестрелно оръжие и политическо обучение. След основното обучение новобранците се изпращат в специализирани училища, където получават специфично обучение, съобразено с избрания от тях клон на армията. Пример за такива са артилерийското училище в Глау и танково-гренадирското училище в Кайншлаг. За да се ускори процесът на обучение, формации от СС и от редовната армия тренират заедно. Целта е обмяна на опит и извършване на съвместни учения. В началото между формациите съществува недоверие, но то изчезва постепенно след съвместните операции по окупацията на Райнланд (Rheinland) през 1936 г. и анексирането на Австрия през 1938 г.Tim Ripley, Hitler's Praetorians The History of the Waffen-SS 1925 – 1945, Spellmount, 2004, ISBN 1-86227-248-4, стр.22 – 24 Напредъкът на войната и необходимостта от войници води до намаляване интензивността на обучението.
В началото към новобранците са поставяни високи изисквания. Химлер настоява потенциалният СС войник да бъде между 17 и 22 години, да е висок поне 180 см и да бъде във върховна физическа форма. За разлика от него, за ЛССАХ Дитрих търси по-зрели мъже, на възраст между 23 и 35 години. В продължение на години са отхвърляни дори кандидати с пломби на зъбите. Кандидатът е трябвало да докаже расовата си чистота, липсата на еврейска или друга роднинска връзка със считаните за по-низши раси. За обикновените войници това означава разглеждане на родословното дърво назад до 1800 г., а за офицерите до 1750 г.Quarrie, Bruce, The Waffen-SS Soldier 1940 – 1945, Osprey, 2002, ISBN 1-85532-288-9, стр.20 – 21Tim Ripley, Hitler's Praetorians The History of the Waffen-SS 1925 – 1945, Spellmount, 2004, ISBN 1-86227-248-4, стр.22 При политическата подготовка на кандидатите често са задавани въпроси от рода на: „Какви са разликите между понятията единен фронт и народен фронт, кои са основните произведения на Карл Маркс, какви организации е ръководила ГКП (Германската комунистическа партия) в Германия до 1933 г., и др.“.„История на Втората световна война 1939 – 1945“. Военно издателство София. 1976 г. Том II. стр.351