Контурната линия, наричана още изолиния, е крива свързваща точки с едни и същи конкретни стойности представяща функция на две променливи. Представката изо- () означава равно, еднакво, подобно. «Большая Советская Энциклопедия» – Изолинии, т. 10, стр. 90
Терминът се използва в различни области, като чрез изобразяване на характерните особености на едно явление обуславяно от две променливи, нагледно и образно в една равнина се показва връзката между тези величини. Пример за това е топографската карта или нейния по-елементарен вариант – контурната карта за учебни цели. Там се използват контурни линии за ситуацията върху земната повърхост и хоризонталите (наричани понякога височинни линии), съединяващи точки с еднаква височина като показват падини и хълмове както и стръмност на склонове.
Освен в картографията изолиниите се използват и за документиране на редица скаларни физични величини или отделни компоненти от векторни величини. С това се изобразяват структурата на някакво явление или процес като например атмосферно налягане, диаграма на излъчване и напрегнатостта на електромагнитното поле на радио или телевизионен предавател, при научни изследвания и др. Всяка от науките използващи подобно графично изобразяване използва свой специфичен термин за използваните контурни линии с представката изо- и термин отразяващ характера на изобразената величина (например: изотерма, изохора, изобара, изоглоса и т.н.).
Градиентът на функцията винаги е перпендикулярен на контурните линии. Когато контурните линии се сгъстяват градиента се увеличава (промяната е по-голяма).
Изомерите са близки по смисъл, но не са изолинии. Изомерите са химически съединения с еднакъв състав и молекулна маса, но с различен строеж и свойства. Етимологията на думата е от гр. merós – част.
+ Списък на най-разпрозпространените изолинии Название Етимология Характеризуемо явление Изоанти ántos – цвят, цъфтеж Едновременен цъфтеж на растения Изоатми atmós – па̀ра, изпарение Еднаква изпаряемост за единица време Изобази básis – ход, движение Еднаква величина на положителни (изонабази) и отрицателни (изокатабази) тектонски движевия Изобари báros – тежест, тегло Еднакво атмосферно налягане Изобати báthos – дълбочина Еднаква дълбочина на водоеми изобронти bronté – гръм Еднакво число дни с гръмотевици Изогалини háls – сол Еднаква соленост на водоеми Изоглоси glõssa – език, реч Еднакви езикови явления Изогони gõnia – ъгъл Еднаква посока на вятъра Изоклини klinõ – накланям Еднакво магнитно склонение Изоколи kólos – счупен Еднакви изкривявания при картографските проекции Изонефи néphos – облак Еднаква облачност Изопахити pachýs – дебел, масивен Еднаква мощност на геоложки наслаги Изопори póros – ход, проход Еднакви многогодишни изменения на земния магнетизъм Изорахии rhachia – прибой, морска вълна Еднаква височина на морските приливи Изосеисти seistós – колебания Еднаква интензивност на земетресения Изотаки (изокриони) téko – разтапям Еднакъв срок на разтапяне на морския лед Изотахи táchos – скорост, бързина Еднаква скорост на морски течения Изотерми thérme – топлина Еднаква температура на въздуха Изотермобати thérme, báthos – топлина и дълбочина Еднаква температура на водата във водоемите в дълбочина Изофази Еднакви фази на слънчеви или лунни затъмнения Изохиети hietós – дъжд Еднакво количество валежи за определен период изохиони chión – сняг, снежна покривка Еднаква дебелина на снежната покривка или еднаква продължителност на нейното задържане Изохипси hýpsos – височина Еднаква надморска височина Изохрони chrónos – време Еднакво време на настъпване на някакво явление Хидроизобати báthos – дълбочина Еднаква дълбочина на подземните води спрямо земната повърхност Хидроизопези piézo – налягане, напор Еднакъв напор на артезиански води Хидроизохипси hýpsos – височина Еднаква височина на подземните води спрямо морското равнище
Вижте също Хоризонтал
Източници
Категория:Математически анализ Категория:Картография