„Ягдпанцер 38“ ( или SdKfz 138/2), наричан още „Хетцер“ ( – „преследвач“, „гончия“), е германско самоходно противотанково оръдие от Втората световна война.

Базирано е на шасито на чехословашкия танк ЛТ-38, със силно наклонена броня на надстройката и дългостволно противотанково оръдие. Според някои следвоенни експерти „Хетцер“ е решението срещу многобройните съюзнически танкове М4 Шърман и Т-34.Doyle, Hilary; Jentz, Tom. (2001) Jagdpanzer 38 „Hetzer“ 1944 – 1945, Osprey Publishing, ISBN 1-84176-135-4, стр.3 Съветски ветерани също се изказват положително за машината. Появява се в заключителния етап на войната и въпреки че са произведени около 2800 машини, те никога не достигат.

Разработка При бомбардировки през ноември 1943 г. са унищожени част от производствените мощности на фабриката „Алкет“ (Alkett или Altmärkische Kettenfabrik) за самоходни оръдия (Щурмгешюц III). В резултат на това се проверява възможността да бъдат използвани съоръжения на „БММ“ (Böhmisch-Mährische Maschinenfabrik). На 6 декември 1943 г. в доклад до Хитлер се споменава, че този завод няма необходимото пространство и подемни мощности за сглобяване на 24-тонната машина.

Предложението на Фридрих Круп за самоходно противотанково оръдие с шаси на Панцер IV и бойно отделение на Щурмгешюц 40 е отхвърлено – танковете от този тип все още са широко използвани и отклоняването на ресурси за нови проекти е невъзможно. По изчисления на Германското главно командване в началото на 1945 г. армията ще има нужда от 75-мм самоходни противотанкови оръдия, с производство от не по-малко от 1100 броя на месец. От наличните разработки за най-евтина и подходяща е възприета ходовата част и силовата установка на Мардер III.

Между август и септември 1943 г. инженери от фирма „БММ“ изготвят чертежи за ново евтино самоходно противотанково безоткатно оръдие. По начални данни новата машина е с тегло 13 тона и е способна да развие 55 – 60 km/h, разполага с 60-mm челна, но силно наклонена броня и достатъчно дебела странична, която да предпазва от шрапнели. Интерес към проекта е проявен едва след гореспоменатите бомбардировки. В края на ноември „БММ“ получава заповед до края на следващия месец да завърши проекта за ново щурмово оръдие.

На 17 декември 1943 г. е представен проект за 13-тонно щурмово оръдие, базирано на компоненти на оригиналния Панцер 38(т), и машина, базирана на шасито на нов разузнавателен танк. Като въоръжение на първия вариант е предложено 105-мм безоткатно оръдие, а за втория – 105-мм пускова установка за противотанкови ракети и 30-мм автоматично оръдие. В крайна сметка е предложен вариант, обединяващ по-добрите страни на двата проекта. Тъй като безоткатното оръдие и пусковата установка са в начален процес на разработка за основно въоръжение е избрано 75-мм противотанково оръдие (PaK 39 L/48), въведено в серийно производство за Ягдпанцер IV.

На 24 януари 1944 г. е изготвен дървен модел, а два дни по-късно е представен на Службата по въоръжение на сухопътните войски (Heereswaffenamt). На 27 януари машината е окончателно одобрена и скоро след това е приета на въоръжение под означение Sturmgeschütz nA mit 7,5 PaK 39 L/48 Auf Fahrgestell PzKpfw 38(t) – „75-мм щурмово оръдие от нов вид базирано на шаси на Панцер 38(t)“.

Командването на артилерията държи това означение да остане, защото иска машината за себе си. От своя страна, генерал Хайнц Гудериан, като генерален инспектор на танковите войски, иска новата машина да бъде самоходно противотанково оръдие. В крайна сметка Гудериан надделява. На 11 септември 1944 г. машината получава официално наименование Jagdpanzer 38 – Panzerjäger 38 (7.5cm Pak 39 (L/48) (Sd.Kfz.138/2) – „Ягдпанцер 38 – Панцерйегер 38, въоръжен със 7,5-см противотанково оръдие“.Doyle, Hilary; Jentz, Tom. (2001) Jagdpanzer 38 „Hetzer“ 1944 – 1945, Osprey Publishing, ISBN 1-84176-135-4, стр.4-6

Името „Хетцер“ е получено в резултат на недоразумение. Това е кодовото име на друг проект, споменат по време на среща между отдел за тестване на оръжията към Службата по въоръжение на сухопътните войски (Wa Prüf) и „БММ“ за определяне на концептуалния модел на Ягдпанцер 38. От „БММ“ погрешно разбират, че „Хетцер“ е названието на тяхната машина, а не конкурентен дизайн. В информационен бюлетин до Хитлер от 4 декември Гудериан затвърждава грешката. Той погрешно обяснява, че „Хетцер“ е прякор на Ягдпанцер 38, даден от войниците.

Ягдпанцер 38 достига стадий на масово производство само за четири месеца. Не са изработвани прототипи за пълни тестове, но такива не са необходими, тъй като всички компоненти на Панцер 38(т) са тествани и са се доказали през годините.

Някои от преимуществата на „Хетцер“ са също и недостатъци. Силно наклонената броня и ниският профил, които го правят по-неуязвим за вражеските танкове и артилерия, ограничават силно пространството на бойното отделение, а командирът на машината има ограничен брой прибори за наблюдение. От произвежданите през войната немски самоходни противотанкови оръдия „Хетцер“ има най-малка възможност за движение на оръдието. Първоначалните планове предвиждат то да е разположено в средата на машината. По тази причина приборите и предпазителят му са разположени от дясната страна, където е трябвало да бъде пълначът. Тясното бойно отделение принуждава изнасянето на оръдието максимално вдясно. По този начин на пълнача се налага да зарежда оръдието от неудобната страна, да се протяга над него, за да включи или изключи предпазителя и да се протяга под или през пътя на движение на отката на оръдието, за да достигне голяма част от наличните муниции.

Техническо описание Корпус „Хетцер“ е проектиран така, че да представлява малка цел. Висок е едва 1,845 m (2,1 – 2,17 m заедно с щита на картечницата) и широк 2,526 m (2,63 заедно със страничните панели). Шасито е с дължина 4,766 m, а общата дължина с оръдието е 6,27 m. Оръдието се издига на 1,402 m от земята.

Всички бронирани повърхости са силно наклонени. Челната горна броня е с дебелина от 60 mm и наклон от 60 градуса спрямо вертикалната ос, а челната долна броня е с дебелина от 60 mm (по съветски данни 64 mm) и наклон от 40 градуса. Предната броня се състои от валцовани бронирани плочи, които се застъпват и са заварѐни за увеличаване на здравината. Използването на заварки вместо болтове намалява времето за производство на корпуса почти наполовина. Предната броня е изготвена съгласно спецификация „Е22“ и е с твърдост по Бринел от 265-309. Страничните и задни панели с дебелина от 20 mm са направени от нисколегирана стомана (Siemens-Marteneit) с твърдост по Бринел от 220-265. Въпреки малката дебелина те осигуряват сравнително добра защита на екипажа от противотанкови пушки и малокалибрени снаряди (до 45 mm), както и от шрапнели от по-големи снаряди и бомби. Горните странични панели са под наклон 40 градуса, долните странични и задната плоча – под 15 градуса. Горната броня е с дебелина 8 mm, а долната е 10 mm.

Способност на съюзнически танкове да пробиват бронята на Ягдпанцер 38: Кромуел75 mm М3 Чърчил75 mm М3 Шърман А275 mm М3 Шърман А476 mm M1A1 T34/8585 mm S53 ИС-2122 mm A19 Предна Купол — — — — — — Щит на оръдието 0 m 0 m 0 m 100 m 100 m 500 m Бронирана плочапред механик водача 0 m 0 m 0 m 0 m 0 m 0 m Челна 0 m 0 m 0 m 800 m 400 m 1200 m Странична Купол — — — — — — Надстройка 3000 m 2600 m 3000 m 3500+ m 3500+ m 3500+ m Шаси 3500+ m 3500 m 3500+ m 3500+ m 3500+ m 3500+ m Задна Купол — — — — — — Шаси 3500+ м 3400 м 3500+ м 3500+ м 3500+ м 3500 м

Ходова част

Окачването на Ягдпанцер 38 използва водещите и паразитните колела на Панцер 38(т). Водещите са в предната част на машината. Те са двуредови, с по 19 зъба на ред, и диаметър от 535 mm. За разлика от ЛТ-38 четирите опорни колела при „Хетцер“ са с по-голям диаметър (увеличен от 775 до 810 mm) и машината разполага само с едно поддържащо колело. Теглото на Хетцер от 16 тона се разпределя между вериги с ширина 35 cm, а контактната повърхност е с дължина 3,02 m, което води до сравнително ниско налягане със земята от 0,76 kg/cm2. Една верига (Kgs350/140) е изградена от 96 звена (понякога и 98). За подобрена маневреност веригата е удължена от 2140 до 2630 mm.

Електрооборудване Електрическата система е изпълнена с едножилни проводници и е под напрежение от 12 волта. Захранването се осигурява от генератор Бош (Bosch GQLN 30/12-900) и оловен акумулатор Бош с капацитет 100 амперчаса. Запалителната система е Бош със стартер Бош (Bosch BPD 3/12). Електрическата система се използва за подсветката на прицела, клаксона, фаровете, пътните лампи, радиостанциите и спусъка на оръдието.

Въоръжение Основното въоръжение на Хетцер е 75 mm противотанково оръдие PaK 39, калибър 48. Монтирано е в дясната част на машината, на лафет поддържан от челната горна броня. Това ограничава хоризонталното движение наляво до едва 5 градуса и 11 (10) градуса вдясно вместо предвидените от началния проект 15. Освен това дясното окачване е натоварено допълнително с 55 kg в резултат на това изместване на оръдието вдясно.

За да може да се вмести в тясното бойно отделение, сравнително голямото оръдие е поставено на карданна рамка, проектирана за противотанкови оръдия PaK 39 и PaK 40 през 1942 – 1943 г. от К. Щолберг. Немското командване решава да я използва едва след пленяването на съветски самоходни артилерийски установки С-1 (СУ-76И), СУ-85 и СУ-152, които използват подобни разработки.

Бронепробиваемостта на оръдието е определена с огневи тестове. Проведени са срещу бронирани листове разположени на 30 градуса спрямо вертикалната ос. Резултатите са показани в следващата таблица.

Вид снаряд Pzgr.39 Pzgr.40 Gr.38 HL/C Тегло на снаряда 6,8 kg 4,1 kg 5 kg Начална скорост 750 m/s 930 m/s 450 m/s Разстояние 100 м 106 mm 143 mm 100 mm 500 м 96 mm 120 mm 100 mm 1000 м 85 mm 97 mm 100 mm 1500 м 74 mm 77 mm 100 mm 2000 м 64 mm 100 mm

Първи отдел за тестване на оръжията към службата по въоръжение на сухопътните войски (Wa Prüf 1) изготвя на 5 октомври 1944 г. доклад, касаещ способност на Ягдпанцер 38 да пробива бронята на съюзническите танкове. Данните са изчислени на базата на предположението, че танкът е разположен на повърхност под наклон 30 градуса спрямо снаряда и в табличен вид изглеждат по следния начин: Кромуел75-мм М3 Чърчил75-мм М3 Шърман А275-мм М3 Шърман А476-мм M1A1 T34/8585-мм S53 ИС-2122-мм A19 Предна Купол 1000 m 1700 m 1000 m 1000 m 700 m 100 m Щит на оръдието 1600 m 1400 m 100 m 100 m 100 m 0 m Бронирана плочапред механик водача 1800 m 1300 m 0 m 0 m 0 m 0 m Челна 1400 m 1100 m 1300 m 1300 m 0 m 100 m Странична Купол 1800 m 1700 m 3000 m 3000 m 1300 m 300 m Надстройка 3000 m 3000 m 3500+ m 3500+ m 1400 m 200 m Шаси 1800 m 3000 m 3500+ m 3500+ m 3200 m 500 m Задна Купол 2100 m 2600 m 3000 m 3000 m 1800 m 0 m Шаси 3500+ m 3500+ m 3500+ m 3500+ m 1000 m 100 m

Допълнителното въоръжение се състои от картечница МГ-34, разположена на покрива с възможност за кръгов обстрел. Може да бъда управлявана и използвана от пълнача намиращ се в бойното отделение. Към нея той разполага с перископ с 3 кратно увеличение, а спусъкът е разположен на дясната дръжка за управление на картечницата. Патроните не се подават с лента и се налага пълначът да отваря люка и да сменя пълнителя с капацитет 50 патрона. На картечницата е поставен щит (при първите произведени машини такъв липсва), но разстоянието между него и основата, както и скъсените му страни, за да не пречи на прицелния перископ на оръдието, не осигуряват пълна защита.

Двигател и трансмисия