Социална политика основно означава препоръки, принципи, законодателство и дейности, които повлияват положително условията на живот на гражданите, с цел постигане на общо социално благоденствие.
Социалната политика е част от управлението на дадена страна, занимаваща се с обществото и със социалните въпроси, като според Центърът за социална политика „Малкълм Винер“ на Харвард това са областите „здравеопазване, услуги за гражданите, криминално правосъдие, въпроси по неравенствата, образование и труд.“ За „Малкълм Винер“ център, Харвард, линк от 15 юли 2008, архивиран 30 април 2012
Социалната политика е от изключително значение е за една страна, тя е пряко свързана с развитието на страната и показва най-добре капацитета на управлението и отношението държава – гражданин.
В различните страни В съвременните демократични страни социалната политика на отделните държави силно се различава – от най-социално ориентираното управление в някои страни (Дания, Норвегия, Швеция и др.), през либерално-капиталистическите Съединени щати, където здравеопазването е оставено на застрахователни компании, а за висше образование се плащат непосилно високи за голяма част от населението такси, но за сметка на това безработните получават значителни помощи, ваучери за храна Check Food Stamp Balance, Сайт за помощи за безработни в САЩ и прочее, до развиващите се страни със свободен пазар, където много често социалните теми са значително пренебрегвани.
Някои държави имат смесен модел – например Франция, където 70% от здравните грижи се финансират от държавата – след задължителна застраховка, а останалите 30% пациентът, ако реши, осигурява с помощта на застрахователна компания, докато образованието се развива едновременно на принципа на социалната и на пазарна политика – в държавните университети се заплаща такса, която обаче не е висока и може да се плати от почти всеки, а частните висши училища сами определят таксите си.
Социална политика в България В България преди прехода на пазарното стопанство пенсионното осигуряване създаваше пенсионни привилегии /по-ниска възраст на пенсиониране/, но изискваше висока степен на заетост. Следствие и спътник на пазарната икономика е безработицата засягаща правата на човека. В България в групата на бедните, т.е хората, които живеят под жизнения и социален минимум са възрастните хора, безработни, ниско платени работници, хронично болни и инвалиди, самотни родители, многодетни семейства, малцинства.
Специалисти от страни с пазарна икономика доказват, че безработицата е социален, а не индивидуален проблем. Освен ограничение в достъпа до потребности на материални блага и услуги, безработицата се характеризира и с лишения на духовните блага, идеологически и морални норми на поведение. Социалната работа се стреми към взаимодействие с институциите, работещи с хора в неравностойно социално положение, както и към повишаване към тяхната ценностна ориентация, като личности с цел интегрирането им в обществото.
Здравеопазване Основна: Здравеопазване в България В България гражданите се застраховат към Националната здравно-осигурителна каса. „Касата“ изготвя списък с услуги и лекарства, които финансира, като целта е той да се увеличава непрекъснато, макар че от него също така често отпадат услуги и лекарства 86 лекарства отпадат от безплатния списък на НЗОК – 2004Поне 50 лекарства отпадат от безплатния списък на НЗОК – 2009.
Здравеопазването и здравното осигуряване е цел на социалната политика – здравето е не само отсъствие на болест, а и напълно физическо и психическо благополучие. Правата и отговорностите за провеждането на социална политика са регламентирани в Конституцията на Република България /в Кодекса на Труда/ Законовите и подзаконовите актове.
Вижте също Министерство на труда и социалната политика Помощи за безработни Социално осигуряване
Източници
Външни препратки Доц. д-р Н. Радев, Социалната политика през годините на прехода – определение за социална политика