Панайот Христов Сантурджиев е български офицер, генерал-майор от пехотата, командир на 1-ва бригада от 7-а пехотна рилска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография Панайот Сантурджиев е роден на 28 май 1868 г. в Горна Оряховица. На 4 септември 1883 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище и завършва 27 април 1887 г., произведен в е чин подпоручик и зачислен в 1-ви конен полк.Марков, И., Осми випуск на Софийското военно училище, София, 1937, Печатница на Военно-издателския фонд
Сръбско-българска война (1885) По време на Сръбско-българската война (1885) участва като доброволец в 1-ви пехотен софийски полк, с който се сражава в Боевете за Пирот (14 – 15 ноември).
След войната, през 1886 г. взема участие в детронацията на княз Александър I Батенберг. Служи в 4-и конен полкРуменин, с. 186 – 187. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик, а на 2 август 1894 г. чин капитан. През 1900 г. е командир на рота от 16-и ловчански полк. По-късно, през 1904 г. става командир на дружина от същия полк и на 18 май 1905 е произведен в чин майор. През 1909 г. заема длъжността командир на дружина от 1-ви софийски полк, а през 1911 г. е началник на 1-во полково военно окръжие. На 1 януари 1911 г. е произведен в чин подполковник.
Балкански войни (1912 – 1913) През Балканската война (1912 – 1913) е командир на 1-ва дружина от 38-и пехотен одрински полк, а след това в периода от 26 май 1914 до 10 септември 1915 г. командва 13-и пехотен рилски полк, като на 18 май 1914 е произведен в чин полковник.
Първа световна война (1915 – 1918) През Първата световна война (1915 – 1918) е командир на 2-ра бригада от 7-а пехотна рилска дивизия. По-късно е назначен за началник на 6-а пехотна бдинска дивизия.
Na 27 юли 1919 г. е произведен в чин генерал-майор, а на 27 октомври с.г. е уволнен от служба. През 1952 г. е обявен за почетен гражданин на София. Председател е на доброволческата организация „Сливница“.
Генерал-майор Панайот Сантурджиев умира на 15 август 1962 г. в София.
Военни звания Подпоручик (27 април 1887) Поручик (18 май 1890) Капитан (2 август 1894) Майор (18 май 1905) Подполковник (1911) Полковник (18 май 1914) Генерал-майор (27 юли 1919)
Награди Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас Военен орден „За храброст“ III степен Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военни отличия, V степен на обикновена лента Орден „За заслуга“ на обикновена лента
Бележки
Източници
Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Осми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Почетни граждани на София Категория:Родени в Горна Оряховица Категория:Починали в София Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война