Иван Петров Данчов е български архитект, проектирал голям брой обществени, промишлени и жилищни сгради през първата половина на 20 век. Той ръководи колектива, проектирал реконструкцията на центъра на София в началото на 50-те години.
Биография Данчов е роден на 17 март 1893 в София.. От 1911 учи архитектура в Политехниката на Берлин-Шарлотенбург, но прекъсва обучението си по време на войните (1912 – 1918) и се дипломира едва през 1922 г. Завършва Военно училище (1912) в София. След завръщането си работи в главната дирекция на Български държавни железници (1922 – 1925) и като технически ръководител при реконструкцията на Народния театър „Иван Вазов“ и при строежа на паметника Шипка. От 1928 до 1939 е съдружник със Станчо Белковски, съвместно с когото реализира много от известните си проекти.
През 1946 г. Данчов започва да преподава в Държавната политехника (по-късно във ВИСИ), основава катедра „Промишлени и селскостопански сгради“ и е неин ръководител (1954 – 1958), професор (1954).
Ръководител на ателие в Централната архитектурна проектантска организация (ЦАПО, по-късно „Главпроект“), образувана след национализацията на частните проектантски бюра в София и неин първи директор (1948 – 1954). През 1949 участва в проектирането на Мавзолея на Георги Димитров, заедно с Георги Овчаров и Рачо Рибаров. Той е и ръководител на колектива за реконструиране на централната част на София през 1952 – 1954.
Иван Данчов умира на 16 септември 1972 г. в София.
Неговият личен архивен фонд е обществено достъпен в Българския исторически архив при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, където се съхранява под № 922.Списък на архивните фондове, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека. Видяно на 11 април 2026 г. Там са запазени дипломата му от Берлин за инженер и негова кореспонденция.Станимир Димов. Семеен фонд Петър и Иван Данчови. – В: Обзор на архивните фондове, колекции и единичните постъпления, съхранявани в Български исторически архив. Книга Х. София, 2025, с. 203 – 204. ISBN 978-954-523-215-2
Памет На архитект Иван Данчов е наречена улица в квартал „Симеоново“ в София ().
Проекти Държавна митница, София (1922 – 1925) Вагонен завод, Дряново Общинска кланица, Габрово Текстилна фабрика „България“, София Механотехникум, Марино поле (1925 – 1927) Болница (днес Ендокринологична болница към Медицинския университет), София (1931 – 1933) Телеграфо-пощенска палата, Търново (1930; със Станчо Белковски) Национален студентски дом, София (1929 – 1933; със Станчо Белковски) Градоустройствено решение за жилищен комплекс „Твърди ливади“, Перник (1925 – 1932; със Станчо Белковски) Германско училище (днес Национална музикална академия), София (1931 – 1932; със Станчо Белковски) Германско училище (разрушено през 2019), Бургас (1931 – 1932; с Станчо Белковски) Архитектурен комплекс „България“, бул. „Цар Освободител“ 4, София (1934 – 1937; със Станчо Белковски) Кинотеатър и апартаментен хотел „Балкан“ (сега Младежки театър), София (1935 – 1937; със Станчо Белковски) Мавзолей на Георги Димитров (разрушен през 1999), София (1949; с Георги Овчаров и Рачо Рибаров) Министерство на електрификацията (днес Президентство), София (1952 – 1954; с колектив)
Награди и отличия 1951 г. – Димитровска награда; 1959 г. – Почетно звание „заслужил архитект“.
Библиография
Източници Енциклопедия България в 7 тома, т.2 (Г-З), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1981 г.
Категория:Български архитекти Категория:Заслужили архитекти Категория:Тридесет и втори випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени в София Категория:Починали в София Категория:Носители на Димитровска награда