Стряма (село)

Стряма е село в Южна България. То се намира в община Раковски, област Пловдив.

География Село Стряма е разположено в Горнотракийската низина на 18 км от град Пловдив на пътя Пловдив-Брезово-Казанлък. Землището на селото е на изток от едноименната река Стряма.Чапански, Н., „Живото наследство на община Раковски“, 2014, ISBN 978-954-92778-3-8. Наименования До 1893 година името на селото е Инбекчии.Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989. След това носи името Стряма. История

Светилище на Херос Спарток Светилището се намира в местността Азмака, на 2.5 км северозападно от село Стряма. Светилището не е археологически проучено, но съществуването му се предполага въз основа на откритите паметници. На повърхността са открити фрагменти римска битова керамика, тухли и керемиди. На издигната тераса южно от Азмака има следи от зид. В околностите са разположени няколко надгробни могили.

При три паметника са запазени отделни части от местния епитет на божеството Херос Спарток, което се свързва с обожествен тракийски владетел. Частите са силно фрагментирани, нито един релеф не е цялостно запазен и не може да се възстанови пълната иконографска схема на нито един паметник. Изцяло запазено е името само на едно лице – Флавий Церелий Скелес, син на Местас – неговите когномен (прозвище) и патроним (бащино име) разкриват тракийския му етнически произход. Запазено е и първото име на друг просветител – той носи гръцкото име Хрест.

Липсата на точно датирани находки непозволява уточняването на хронологическите граници на светилището. Приемат се общата дата втората половина на II и III в.Иван Вълчев, „ИЗВЪНГРАДСКИТЕ СВЕТИЛИЩА В РИМСКАТА ПРОВИНЦИЯ ТРАКИЯ (I – IV век)“, УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“, СОФИЯ, 2015 г.

Ине бей Едни от първите сведения, известни за сега, за село Ине бей (, ) са от Османските данъчни регистри от XVI в. През 1516/18 г. в селото са регистрирани 99 мюсюлмански ханета, от които 97 са на оризари, разделени на реките Ине бей и Ибн ХъзърТогава реките Ине бей и Ибн Хъзър са ръкави на днешната река Стряма. (общността има имам). Общият приход от населението на селото е в размер на 4224 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив от: пшеница, ечемик, зеленчукови градини, лен, такса за ползване на ливади, сено, кошери, люпилни за ориз, облагане на оризари, и др.

В регистрацията от 1530 г. в Ине бей са регистрирани 83 ханета на оризари; селото е тимарско в казата Филибе. Приходът от него е в размер на 3435 акчета.

През 1570 г. селището е тимарско в нахия Караджа даг на казата Филибе. В него са регистрирани 22 мюсюлмански домакинства (в смисъл на стандартна данъчна единица) категории чифт, половин чифт и бенак (който притежава половин или по-малко чифта земя), двама неженени мюсюлмани, 30 ханета на оризари и един неженен (общността има двама имами). Общият приход от селото е в размер на 3455 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив от: облагане на оризарите, пшеница, смесено зърно, зеленчукови градини, сено, такса за ползване на ливади, кошери, лен, воденици, люпилни за ориз, плодове и други сборни такси. В Джелепкешанския регистър от 1576 г. от селото е записан един джелепкешан.

През 1596 г. в Ине бей са регистрирани 55 мюсюлмански домакинства категория чифт, половин чифт и бенак, 9 неженени мюсюлмани и 24 ханета на оризари (общността има двама имами). Общият приход от селището е в размер на 4000 акчета.Дамян Борисов, „Справочник за селища в Северна Тракия през XVI в. – част I (казите Филибе и Татар Пазаръ)“, Асеновград, 2014

През 1871 г. в село Ине бей е имало 15 християнски семейства. След Освобождението наименованието на селището е побългарено на Инбекчии. Последният кмет на селото преди преименуването му е Рашид Ахмедов, който е избран през 1889 г.

Гърци Предполага се, че село Гърци () е основано около 1400 г. след преместване на жителите му от Северна България. Селото е било по брега на СтрямаНа около 3 км северно от моста. В един от своите пътеписи османският пътешественик Евлия Челеби дава сведения за местата, през които е минал при пътуването си от София за Истанбул през март 1662 г.Евлия Челеб, „Пътепис“, издателство на ОФ, София – 1972 г.

Първата църква е построена през 1840 г. със средства на Михаил Влаха. През нощта на Ивановден 1893 година, в резултат на суровото време и минусовите температури, реката замръзва, ледени блокове преграждат пътя на водата и селото е залято. По това време в селото е имало 82 семейства, едно начално училище, един учител, двадесет ученици, една църква и един свещеник.Стряма – минало и настояще

Стряма През 1893 г. село Инбекчии е преименувано на Стряма. По това време жителите на село Гърци (Rumlar/Румлар) се заселват в селото на мястото на изселващи се турци. Също има преселници и от съседните села Ръжево Конаре и Калековец.

През 1928 г. Чирпанското земетресение разрушава църква в селото. Жителите веднага построяват малък параклис „Света Троица“ от събраните материали и оцелелите икони. През същата година започва подготовката за създаване на читалище в селото и е построен бетоният мост на река Стряма.

През 1941 г. с помощта на тогавашния свещеник започнал строежът на голяма църква, но материалите им стигнали само да се иззидат стените до покрива и строежът бил замразен поради липса на средства.

През май 1944 г. ятаци от селото са арестувани и държани в училището на село Калояново. На 1 юни 1944 г. те са убити без съд и присъда.

По време на терора, последвал Деветосептемврийския преврат от 1944 година, комунистите, начело с партизанския командир Запрян Фазлов, избиват 57 стрямалии, най-масовото клане за целия период на терора.Любенова, Надежда. Стряма, вторият Батак – 1944, Издателство Маркос, София, 2010.

Благодарение на многото партизани и ятаци от селото и тяхната връзка с новата власт, след 1944 г. селото просперира. През 1951 г. в землището на селото е създаден поземленият развъдник „Чекерица“. На 14 юни 1956 г. в двора на ветеринарната лечебница отваря врати първата здравна служба в селото. През 1957 г. е построена първата селска фурна. През 1961 г. е построена нова сграда на читалището. През 1967 г. завършва пълната електрификация и водоснабдяване на селото. През 1977 г. е построено новото училище.

През 2005 г. в землището на селото се обособява Индустриална зона Раковски, където много чужди и български фирми изграждат своите фабрики и осигуряват работни места за жителите на селото, общината и района. През 2010 г. в селото е завършена новият храм „Свети мъченици София, Вяра, Надежда и Любов“. През същата година излиза книгата на Надежда Любенова „Стряма, вторият Батак – 1944“, а на следващата - книгата на Рангел Калини „Бойният път на Четвърта полска дружина „Любен“ с командир Запрян Георгиев Фазлов (Леваневски) във въоръжената борба против фашизма през периода от 22 юни 1941 до 9 септември 1944 година“. Паметни плочи на 58 жители от Стряма, загинали във войните за национално обединение 1912-1918 година, са открити на 28 октомври 2012 г. Те са монтирани на входа на църквата.

На 1 май 2020 година Стряма е в епицентъра на земетресение с магнитуд 4,1 – 4,5 по скалата на Рихтер, без жертви и големи материални щети.

Културни и природни забележителности Основните културни учреждения, намиращи се на територията на село Стряма, са Народно читалище „Христо Ботев“ Църква „Свети мъченици София, Вяра, Надежда и Любов“ Основно училище „Отец Паисий“ Паметник на загинали партизани и ятаци от селото Паметник на жертвите на комунизма

Редовни събития Всяка година на първите петък и събота от месец август се провежда събор.

Личности Иванка Бадалска-Муерова, състезателка по кану-каяк Неделчо Нанев, художник, кинооператор Запрян Фазлов (Леваневски), комунистически партизански командир Стефка Костадинова е по произход от Стряма, жител на селото е баща ѝ – Георги Айгърски. Тодор Попов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34 Пеньо Йовчев, журналист, писател

Книги Творби, свързани със село Стряма: Любенова Н., „Стряма, вторият Батак – 1944“, Издателство Маркос, София, 2010 г. Кулин Р., „Бойният път на Четвърта полска дружина „Любен“ с командир Запрян Георгиев Фазлов (Леваневски) във въоръжената борба против фашизма през периода от 22 юни 1941 до 9 септември 1944 година“, ЕсЕм, София, 2011 г. Кулин Р., „Историята на село Стряма“, в два тома, 2013 г. Тимонов, Д., „Село Стряма - Перлата на Горна Тракия“, 2017 г.

Други Край селото се оформя промишлената зона, в която се намират: „Ханон Системс Пловдив“ – производство на хидравлични и вакуумни автомобилни компоненти Централният склад на „Kaufland“ – Германия, „Уилям Хюз“ – Производство на автомобилни седалки и педали – Англия, „Дзобеле България“ – Производство на ароматизатори (Амби Пур, Фреш и др.), „Уником“ – Производство на алуминиеви профили за дограма, промишлеността и строителството., „Рубикон“ – Консерви, „АББ – Концерн за изработка на електронни компоненти“ – шведско-швейцарски, „Далсия“ ООД – Цех за производство на абонатни станции, „Лунатоне – БГ“ ООД – Електроника, и др.

Вижте също ДЛС Чекерица

Външни препратки Официален сайт на община Раковски Информационен портал на община Раковски

Източници