Александра Датска (), родена принцеса Александра Каролина Мария Шарлота Луиза Юлия фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург (Alexandra Caroline Marie Charlotte Louise Julia von Schleswig-Holstein-Sonderburg-Glücksburg; 1 декември 1844 в Жълтия дворец в Копенхаген, Дания – 20 ноември 1925 в Сандрингам Хаус, Норфолк), е кралица на Обединеното кралство и на британските доминиони и императрица на Индия от 22 януари 1901 г. до 6 май 1910 г. като съпруга на крал Едуард VII.
Семейството й е сравнително неизвестно до 1852 г., когато нейният баща принц Кристиан фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург, е избран със съгласието на големите европейски сили да наследи своя втори братовчед Фредерик VII като крал на Дания с името Кристиан IX. На 16-годишна възраст Александра е избрана за бъдеща съпруга на Албърт Едуард, принц на Уелс, син и наследник на кралица Виктория.
Осемнадесет месеца по-късно през 1863 г., годината, в която баща й става крал на Дания, а брат й Вилем е направен крал на Гърция като Георгиос I Гръцки. Александра е принцеса на Уелс от 1863 до 1901 г. – най-дългото време, което някой е носил тази титла, и популярна; нейният стил на обличане и поведение се копира от жени, които се интересуват от модата. До голяма степен изключена от упражняването на каквато и да е политическа власт, тя неуспешно се опитва да повлияе на мнението на британските министри и семейството на съпруга си в полза на гръцките и датските интереси. Нейните обществени задължения са ограничени до участие в благотворителна дейност.
След смъртта на кралица Виктория през 1901 г. Албърт Едуард става крал-император като Едуард VII, с Александра като кралица-императрица. Тя става кралица-майка след смъртта му през 1910 г., в който момент синът им Джордж V се възкачва на трона. Умира на 80 години през 1925 г.
Произход
Принцеса Александра Каролина Мария Шарлота Луиза Юлия, или „Аликс“, както я познава най-близкото й семейство, е родена в Жълтия дворец, градска къща от 18 век на Amaliegade 18, непосредствено до комплекса Amalienborg в Копенхаген, Дания.Eilers, Marlene A., Queen Victoria's Descendants, с. 171. Баща й е принц Кристиан фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург, а майка й е принцеса Луиза фон Хесен-Касел.Montgomery-Massingberd, Hugh (ed.) (1977). Burke's Royal Families of the World, Volume 1. (London: Burke's Peerage). . с. 69–70. Семейството на баща й е далечен кадетски клон на датския кралски дом Олденбург, който произлиза от крал Кристиан III.
Кръстена е на великата княгиня Александра Николаевна.
Има пет братя и сестри: Фредерик, Вилем (по-късно Георгиос I Гръцки), Дагмар (по-късно императрица на Русия като Мария), Тира и Валдемар.
Ранни години Въпреки че има кралска кръв,Майка й и баща й са правнуци на Фредерик V Датски и праправнуци на крал Джордж II от Великобритания. семейството й води сравнително скромен живот. То не притежава голямо богатство, Доходът на баща й от армейска комисионна е около 800 лири годишно, а къщата им е имот без наем.Duff 1980, с. 16–17 От време на време Ханс Кристиан Андерсен е канен да разказва приказки на децата преди лягане.Duff 1980, с. 18
През 1848 г. Кристиан VIII Датски умира и единственият му син Фредерик се възкачва на трона. Фредерик е бездетен, с два неуспешни брака и се смята за безплоден. Възниква криза при унаследяването, защото той управлява както в Дания, така и в Шлезвиг-Холщайн, а правилата за наследяване на всяка територия се различават. В Холщайн салическият закон предотвратява наследяването по женска линия, докато в Дания не се прилагат подобни ограничения. Холщайн, който е предимно немски, провъзгласява независимост и призовава на помощ Прусия. През 1852 г. големите европейски сили свикват конференция в Лондон, за да обсъдят датското наследство. Договорен е неспокоен мир, който включва разпоредбата, че принц Кристиан фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург ще бъде наследник на Фридрих във всичките му владения и предишните претенции на други (които включват собствената тъща на Кристиан Луиза Шарлота Датска, деверът му Фридрих Вилхелм фон Хесел-Касел и съпругата са предадени.Maclagan, Michael; Louda, Jiří (1999). Lines of Succession (London: Little, Brown). . с. 49.Battiscombe 1969, с. 8
Принц Кристиан получава титлата на принц на Дания и семейството му се премества в нова официална резиденция, двореца Бернсторф. Въпреки че статусът на семейството се повишава, има малко или никакво увеличение на доходите им. Те не участват в дворцовия живот в Копенхаген, тъй като отказват да се срещнат с третата съпруга и бивша любовница на Фредерик, Луиза Расмусен, защото тя има извънбрачно дете от предишен любовник.Duff 1980, с. 19–20 Александра споделя проветривата таванска спалня със сестра си Дагмар, сама си шие дрехите и чака на масата заедно със сестрите си.Priestley 1970, с. 17 Александра и Дагмар получават уроци по плуване от шведската пионерка в женското плуване Нанси Едберг. В Бернсторф Александра израства като млада жена; взима уроци по английски отханглийския капелан в Копенхаген и е потвърдена в двореца Кристиансборг.Duff 1980, с. 21 Тя е набожна през целия си живот и следва практиката на Висшата църква.Battiscombe 1969, с. 125, 176
Брак и семейство
Като се има предвид, че Албърт Едуард, принц на Уелс, ще навърши двадесет години през ноември 1861 г., родителите му кралица Виктория и нейният съпруг Алберт фон Сакс-Кобург-Гота, предприемат стъпки да му намерят жена. Те привличат помощта на най-голямата си (и вече омъжена) дъщеря принцеса Виктория Пруска в търсенето на подходяща кандидатка. Александра не е първият им избор, защото датчаните са в спор с прусаците по въпроса за Шлезвиг-Холщайн, а повечето от роднините на британското кралско семейство са германски. В крайна сметка, след като отхвърлят други възможности, те се спрират на нея като единствената, която трябва да бъде избрана.Prince Albert, quoted in Duff, с. 31.
На 24 септември 1861 г. принцеса Виктория представя брат си Албърт Едуард на Александра в Шпайер. Почти година по-късно, на 9 септември 1862 г. (след аферата му с Нели Клифдън и смъртта на баща му принц Албърт), Албърт Едуард предлага брак на Александра в Кралския замък Лаакен, домът на неговия чичо крал Леополд I от Белгия.;Battiscombe 1969, с. 27–37; Bentley-Cranch 1992, с. 44; Duff 1980, с. 43
Няколко месеца по-късно Александра пътува от Дания до Великобритания на борда на кралската яхта Виктория и Алберт и пристига в Грейвзенд, Кент, на 7 март 1863 г.The Landing of HRH The Princess Alexandra at Gravesend, 7th March 1863 , National Portrait Gallery, retrieved on 16 July 2009. Сър Артър Съливан пише музика за пристигането й, а поетът лауреат Алфред, лорд Тенисън, пише ода в нейна чест (A Welcome to Alexandra).
Томас Лонгли, архиепископ на Кентърбъри, жени двойката на 10 март 1863 г. в параклиса „Сейнт Джордж“ в Уиндзорския замък. Изборът на място е широко критикуван. Тъй като церемонията се състои извън Лондон, пресата се оплаква, че голямата публика няма да може да види спектакъла. Бъдещите гости смятат, че е неудобно да стигнат до него и тъй като мястото е малко, някои хора, които очакват покани, са разочаровани. Датчаните са ужасени, защото са поканени само най-близките роднини на Александра. Британският двор все още е в траур за принц Албърт, така че дамите са ограничени да носят сиво, лилаво или бледомораво.Duff 1980, с. 48–50 Когато двойката напуска Уиндзор за медения си месец в Осбърн Хаус на о-в Уайт, е аплодирана от учениците от съседния Итън Колидж, включително лорд Рандолф Чърчил.Duff 1980, с. 60
До края на следващата година бащата на Александра се възкачва на трона на Дания, брат й Уилям става крал на Гърция като Георгиос I Гръцки, сестра й Дагмар се сгодява за Николай Александрович, цесаревич на Русия,Никълъс почива няколко месеца след годежа и вместо това тя се омъжва за брат му Александър и Александра ражда първото си дете. Възкачването на трона на нейния баща поражда допълнителен конфликт за съдбата на Шлезвиг-Холщайн (Германо-датска война). Германската конфедерация успешно нахлува в Дания, намалявайки площта й с 2/5. За голямо раздразнение на кралица Виктория и принцесата на Прусия Александра и Албърт Едуард подкрепят датската страна във войната. Пруското завладяване на бившите датски земи засилва дълбоката неприязън на Александра към германците – чувство, което остава у нея до края на живота й.Purdue, A. W. (September 2004). "Alexandra (1844–1925)", Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press,
Първото дете на Александра, Албърт Виктор, се ражда два месеца преждевременно в началото на 1864 г. Александра показва преданост към децата си.Mrs. Blackburn, the head nurse, quoted in Duff, с. 115. Албърт Едуард и Александра имат общо шест деца: Албърт Виктор, Джордж, Луиза, Виктория, Мод и Александър Джон. Всичките им деца са родени преждевременно; биографът Ричард Хаф смята, че тя умишлено е подвела кралица Виктория относно вероятните дати на раждане, тъй като не е искала кралицата да присъства на ражданията им.Hough 1993, с. 116 По време на раждането на третото й дете през 1867 г. допълнителното усложнение от пристъп на ревматична треска заплашва живота на Александра и я оставя с постоянно накуцване.Battiscombe 1969, с. 82–86; Duff 1980, с. 73, 81
В обществото Александра е достолепна и очарователна, а насаме – обичлива и весела.Battiscombe 1969, с. 127, 222–223; Priestley 1970, с. 17 Тя се радва на много социални дейности, включително танци и пързаляне с кънки на лед, и е опитна ездачка и шофьорка в тандем.Duff 1980, с. 143 Тя също обича да ловува, за ужас на кралица Виктория, която я моли да спре, но безуспешно.Hough 1993, с. 102 И след раждането на първото си дете тя продължава да общува както преди, което води до известни търкания между кралицата и младата двойка, изострени от омразата на Александра към прусаците и пристрастието на кралицата към тях.
Принцеса на Уелс
Албърт Едуард и Александра посещават Ирландия през април 1868 г. След заболяването си предходната година тя едва започва да ходи отново без помощта на два бастуна и вече е бременна с четвъртото си дете.Battiscombe 1969, с. 94 Кралската двойка предприема шестмесечно турне в Австрия, Египет и Гърция през 1868 и 1869 г., което включва посещения на нейния брат Георгиос I Гръцки, на кримските бойни полета и, само за нея, на харема на Исмаил паша. В Турция тя става първата жена, седнала да вечеря със султана (Абдул Азис).Duff 1980, с. 93–100
Александра и съпругът й превръщат имението Сандрингам Хаус в Норфолк в своя предпочитана резиденция, а Марборо Хаус в своя база в Лондон. Биографите им са съгласни, че бракът им е щастлив, но някои твърдят, че Албърт Едуард не обръща много внимание на жена си и че те постепенно си отчуждават, докато заболяването му от коремен тиф (болестта, за която се смята, че е убила баща му) в края на 1871 г. не им носи помирение.Duff 1980, с. 111Philip Magnus, цит. в Battiscombe, с. 109–110. Това се оспорва от други, които посочват честите бременности на Александра през този период и те използват семейни писма, за да отрекат съществуването на сериозен разрив.Battiscombe 1969, с. 110 Въпреки това принцът е жестоко критикуван от много кръгове на обществото за очевидната му липса на интерес към нейното много сериозно заболяване – ревматичната треска.Hough 1993, с. 132–134 По време на брака им Албърт Едуард продължава да има любовници, включително актрисата Лили Лангтри, Дейзи Гревил, графиня на Уоруик, филантропката Агнес Кийсър и светската матрона Алис Кепел. Александра знае за повечето от тези връзки и по-късно позволява на Алис Кепел да посети съпруга й, когато той е на смърно легло.Battiscombe 1969, с. 271; Priestley 1970, с. 18, 180 Самата Александра му остава вярна през целия си брак.Battiscombe 1969, с. 100–101