Мир е отсъствие на каквито и да е военни действия, страх от насилие или ожесточени конфликти. В преносен смисъл означава спокойствие и хармония. Мирът осигурява както личната, така и обществената безопасност. Мирът също така предполага наличието на здрави или заздравели междуличностни или международни отношения, просперитет в областта на социалното и икономическото благосъстояние, създаване на равенство, както и работещ политически строй, който служи на истинските интереси на всички.
За запазването на мира на цялата планета са създадени различни организации. Една от функциите на Организацията на обединените нации (ООН) е именно поддържането на мира в света. В международните отношения, мирно време е не само липсата на война или конфликт, но също така и наличието на културна, религиозна и икономическа толерантност и взаимно разбирателство. По данни на Р. ДжексънJackson R. J. NATO and Peacekeeping след 1945 г. на Земята е имало само 26 мирни дни.
С идеите за мир са свързани и тези за пацифизъм и за ненасилие. Ненасилието е идеология и вид действие, което отхвърля физическото насилие като форма на разрешаване на конфликти и проблеми. То предлага тактики като гражданско неподчинение, бойкот, мирни демонстрации, словесно убеждаване и образоване. Едни от най-изявените представители на борбата за мир и ненасилие са Мартин Лутър Кинг и Махатма Ганди. От своя страна пацифизмът се обявява против войната изобщо. Това е антивоенно движение, чиито участници се борят за предотвратяване на войните като цяло. Пацифистите осъждат всякакво военно действие – дори освободителните въстания и войни. Те вярват, че войната може да бъде предотвратена по пътя на дипломацията, убеждението и мирните манифестации/митинги и е движение на хора с различни, но демократични политически убеждения.
Всички принципи на мирно съществуване винаги се разглеждат през призмата на raison d’etat (държавен интерес) и могат да се считат за определящи за политиката на коя да е държава (колкото и да се счита за желателно или задължително друго) само тогава, когато му отговарят. Съблюдаването от държавите на тези принципи е основа на развитието на равноправно и взаимноизгодно сътрудничество между тях. То може да се развива само на основата на продължително и стабилно безкризисно съвместно съществуване на държавите, тъй като само в такъв случай могат да възникнат близки и даже общи интереси. Основната причина за сътрудничество между тях се явяват обективни проблеми, които страните не могат да решат сами, или самостоятелното решение води само до частичен резултат. Традиционно отношенията на сътрудничество развиват едновременно участие и координация на усилията на страните за решаване на разни проблеми като тези, свързани с безопасността, търговията, функционирането и развитието на транспортни системи, екологията, добива на полезни изкопаеми, борбата с престъпността, усвояването на Космоса.
История Античност и Средновековие Платон счита, че „войната е естественото състояние на народите“. Древните гърци са имали и богини на мира и миролюбието като Ирена и Пейто.
Употребяваният в обширната Римска империя израз Pax Romana е свързан не точно с липсата на конфликти, а по-скоро с тяхното позициониране извън утвърдените като собствени територии и с покоряването на многобройни племена и народи, въз основа на превъзходството на римската армия и административната организация и управленски умения на римляните (по-късно повече или по-малко наследени и заимствани от византийците и други народи).
Ранните християни гледат неодобрително на войната и военната служба, считайки убийството за най-тежкия грях. Лактанций смята, че истината и враждата между народите са несъвместими и не трябва да съществуват едновременно в душите на вярващите. Разпространяването на християнската общочовешка нравственост, отричането на националните и обществените различия дава силна теоретична основа на идеята за вечен мир (различна от тази за Божи мир; под същото наименование – „вечен мир“ – е и идеята на Имануел Кант по този въпрос), която според Августин Блажени е сред идеалите на християнството.
Ново време
Важен фактор в полза на мира става зараждането в края на Средновековието и в началото на Новото време на международното право. Конгреси и конференции по общи въпроси започват да се провеждат все по-често; Гроций в своя трактат De jure belli ас pacis (1625 г.) вече изказва мисълта „за ползата и необходимостта между християнските държави от такива събрания, на които споровете между тях да се решават от трети, безпристрастни държави, както и да се предприемат мерки за принуждаването на страните към мир на справедливо основание.“
Първите пацифистки организации възникват през втората половина на XIX век сред интелектуалците във Великобритания и САЩ. Особено голямо разпространение това движение има през 80-те и 90-те години на XIX век. По това време в тези движения се вливат и хора със социалистически възгледи.
Най-ново време През 1919 – 1920 г., в резултат на навлизането на Версайско-Вашингтонската система на международни отношения, е създадена международната организация Лига на нациите (Общество на народите), чиято цел е разоръжаването, предотвратяването на военни действия, осигуряване на колективната безопасност, регулиране на споровете между страните по пътя на дипломатически преговори, както и подобряване на качеството на живот по света. В периода от 28 септември 1934 г. до 23 февруари 1935 г. в Лигата на нациите влизат 58 държави участнички, обаче тя прекратява съществуването си през 1946 г. – известно време след края на Втората световна война. Водещите участници в антихитлериската коалиция разработват основите на дейността на нова международна институция, получила названието Организация на обединените нации (ООН), в която с времето се включват повечето държави на планетата. Борба за мир се води и от други движения и организации, включително – пацифистки. Много често сред лидерите на комунистическите движения и държави пацифизмът се разглежда като антиимпериализъм и те се стремят да привлекат пацифистите на своя страна. Хипитата също прегръщат пацифизма като своя идеология.
Международно бюро за мир
Постоянното международно бюро за мир се състои от 300 организации от 70 страни, плюс индивидуалните членове. Това е най-старата международна организация, посветена на мирното решаване на конфликти. Удостоена с Нобелова награда за мир за 1910 г.Gobat, Albert, Développement du Bureau international permanent de la paix. Bern, 1910.From Nobel Lectures, Peace 1901 – 1925, Editor Frederick W. Haberman, Elsevier Publishing Company, Amsterdam, 1972.
От Наполеоновите войни нататък почти всяка година се провежда Световен мирен конгрес, на който се събират представители на мирните общества – главно от Европа и Северна Америка. На конгреса през 1991 г. в Рим се взема решение за установяването на централен офис, който да организира срещите и да координира действията. С помощта на Фредрик Байер се създава Международното бюро за мир, а той става неговият първи президент. Основните задачи на Бюрото са да „улеснява връзката между групите и индивидите, работещи за мир и да помага за споделянето на идеи, ресурси и информация; да организира конференции и семинари и да провежда изследвания“.Herz, Ulrich, The International Peace Bureau: History, Aims, Activities. Geneva, 1969.
В периода на двете световни войни организацията е предимно неактивна (с изключение на събирането на жените през 1915 г., което довежда до създаването на Международната женска лига за мир и свобода. Организацията има голям принос в създаването на Обществото на народите. Седалището ѝ се премества в Женева през 1924 г.
Международни сили на ООН за поддържане на мира
Мироопазващите сили на Обединените нации или така наречените Международни сили на ООН за поддържане на мира, в разговорния език известни като „Сините каски“ са поставените от страните членки на разположение и стоящи под командването на Организацията на обединените нации въоръжени сили, с цел помощ и улеснения за поддържането или възстановяването на международния мир и сигурност. За пръв път България се включва в мисиите на ООН през 1992 г. в Камбоджа. Оттогава тя има общо 10 мисии на ООН – в Ангола, Таджикистан, Етиопия, Еритрея, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Хърватия, Афганистан и Ливан.
От 1948 година те са взели участие в многобройни райони по света в които са били налице военни конфликти. За пръв път военнослужещи са използвани като посредници на мира през 1947 г. в Гърция. Първата акция на невъоръжени военни наблюдатели на ООН е през 1948 година по време на Арабско-израелската война. В хода на Суецката война през 1956 г. се провежда първата операция за поддържане на мира. По време на кризата в Конго през 1960 г. изпратените сили за пръв път използват „сини каски“ и надпис UN („ООН“) на военните си автомобили. За първите 40 години на съществуването си (1945 – 1985) ООН провежда само 13 операции по поддръжката на мира. За следващите 20 години мисиите са 47. За ангажираността си с международния мир и сигурност Сините каски са носители на Нобелова награда за мир за 1988 г.
Територии на мира Територия Продължителност на мира Бележки Швеция от 1814 г. Съвременното правителство с най-голямата в историята продължителност на мирен период без прекъсвания. За последен път Швеция влиза във въоръжен конфликт през 1814 година с Норвегия. Оттогава не е участвала нито веднъж във военен конфликт. Швейцария от 1848 г. Правителството на Швейцария успява да съхрани мира благодарение на политиката си на неутралитет. Коста Рика от 1949 г. След 44-дневна гражданска война през 1944, през 1949 г. правителството разформирова своята армия и не участва във военни конфликти. Инициативи и символи на мира
Нобеловата награда за мир е една от петте Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на шведския индустриалец и изобретател Алфред Нобел. От 1901 г. наградата се връчва ежегодно в деня на смъртта на Нобел – 10 декември. За разлика от Нобеловите награди за физика, химия, медицина и литература, които се дават всяка година в Стокхолм, наградата за мир се връчва в Осло. Към 2009, паричната стойност на наградата е 10 милиона шведски крони (около 1.4 млн. щатски долара). Ленинската награда за мир е друга международна награда в тази сфера. Създадена е от правителството на Съветския съюз. Учредена е през 1949 г. по повод 70-годишнината на Йосиф Сталин, като за времето на своето съществуване е преименувана неколкократно. Тази награда се присъжда на чуждестранни граждани независимо от техните политически възгледи, партийна принадлежност, религиозни убеждения и расови различия, за заслуги в борбата за мир между народите.Международният ден на мира се отбелязва всяка година на 21 септември от 2002 година насам. Учреден е на 36-ата сесия на генералната асамблея на ООН. В началото е отбелязван през третия вторник на месец септември, но на 55-ата сесия от 2001 година е взето решение да се отбелязва на 21 септември. Това е ден на отказ от насилие и прекратяване на огъня (в смисъл – на стрелбата с огнестрелни оръжия, но и на всякакви други военни действия) по целия свят. За целта по цял свят се провеждат различни мероприятия. Обикновено започват с обръщение на генералния секретар на ООН, след което се бие камбаната, следва едноминутно мълчание, след което реч произнася председателят на Съвета за безопасност към ООН.С това е свързана и българската инициатива Международната детска асамблея „Знаме на мира“. Тя е фестивал на детското изкуство под егидата на ЮНЕСКО. Организирана е и създадена по идея на Людмила Живкова през 1979 г. България е домакин на първата асамблея. Пак по идея на Л.Живкова са поставени 68 различни камбани в парк-комплекс Камбаните в София. Асамблеята от 1988 г. постига рекорд, посрещайки участници от 135 държави. От 1999 г. с асамблеята се занимава Евгения Живкова – дъщерята на Людмила Живкова.
Принципи на мирното съвместно съществуване