Кристина Френска или Мария Кристина Френска (; ; * 10 февруари 1606, Париж, Кралство Франция; † 27 декември 1663, Торино, Савойско херцогство) от династията Бурбони, е френска принцеса и чрез брак херцогиня и регентка на Савойското херцогство.

Като регентка и сестра на френския крал Луи XIII тя е известна с титлата „Кралска мадам“ (италианизирана версия на Мадам Роял – титла, която по право принадлежи на най-голямата дъщеря на краля на Франция).

Произход Тя е третото дете на френския крал Анри IV и на втората му съпруга Мария де Медичи. Има трима братя и две сестри: Луи (1601; † 1643), дофин на Франция, крал на Франция като Луи XIII (1610 – 1643), съпруг на Анна Австрийска Елизабета (* 1602, † 1644), кралица на Испания и Португалия като съпруга на Филип IV Никола Анри (* 1607; † 1611), херцог на Орлеан (1626 – 1660), съпруг на Мария дьо Бурбон-Монпансие и на Маргарита Лотарингска Гастон Жан Батист (* 1608; † 1660), херцог на Орлеан и на Анжу, граф на Шартър и на Блоа Хенриета-Мария (* 1609; † 1669), кралица на Англия като съпруга на Чарлз I

Биография Ранни години и брак

Много красива и чувствена жена, любителка на партитата и баловете, Кристина Френска е в центъра на придворните клюки, които ѝ приписват различни сантиментални авантюри и един фаворит: граф Филипо Сан Мартино ди Алие.

Омъжва се на 10 февруари 1619 г. в Лувъра за Виктор Амадей I Савойски, херцог на Савоя и принц на Пиемонт. Ражда му седем деца.

Веднъж в Торино, тя успява да въведе, въпреки периода на икономически затруднения, онзи френски вкус към пищност и богатство, който характеризира управлението на нейния внук Луи XIV във Версай през идните години.

Осъзнавайки ранга си като Кралска мадам, амбициозната жена обича да се подписва с Chrestienne de France, Duchesse de Savoye, Reine de Cypro („Кристина Френска, херцогиня на Савоя, кралица на Кипър“), показвайки титлата (изключително номинална), която Савойците наследяват през 15 век от Анна дьо Лузинян – последната наследница на владетелите на Кипър.

Регентство След смъртта на съпруга си на 7 октомври 1637 г. тя става регентка първо от името на сина си Франц Хиацинт и впоследствие, след смъртта му на 6-годишна възраст, на другия си син Карл Емануил, който през 1648 г. се възкачва на трона с името Карл Емануил II Савойски. През този период тя трябва да се изправи както срещу атаките на своите шуреи Томас Франциск Савойски, принц на Кариняно, и кардинал Маврикий Савойски, и двамата происпански настроени, които се насочват към регентството, така и срещу целите на кардинал Ришельо, който иска да присъедини френската корона към Савойското херцогство. Херцогството е разделено на „Мадамисти“ (привърженици на Кристина) и „Принциписти“ (привърженици на нейните шуреи). Кристина е принудена да намери убежище в Савоя, под френска защита, за да избяга от своите шуреи, които окупират Торино. Впоследствие обаче самият Ришельо арестува верния ѝ граф на Алие, виновен в противопоставяне на френския протекторат. Кристина се съпротивлява неукротимо, умело използвайки съперничеството между французи и испанци и кралския си произход.

През юни 1642 г. тя сключва споразумение със своите шуреи, благодарение и на благоприятното развитие на Френско-испанската война, по време на която френските войски, нейни съюзници, освобождават Торино, окупиран от нейните шуреи през август 1639 г. Споразумението ѝ гарантира ролята на регентка и това, че в случай на преждевременна смърт на единствения мъжки наследник държавата ще остане в ръцете на Савойската династия: за тази цел ръката на дъщеря ѝ – 13-годишната Лудовика (или Луиза Кристина) е дадена на кардинал Маврикий Савойски (след папско разрешение; кардиналът обаче никога не е приемал свещенически санове). Освен това двамата шуреи стават част от Регентския съвет и стават наместници на Ница (кардинал Маврикий) и на Ивреа и Биела (Томас Франциск Савойски).

Смърт и приноси През 1648 г. нейният син Карл Емануил II официално поема властта и Кристина успява да разпусне Регентския съвет, възползвайки се от разстоянието на принц Томас от Торино. Въпреки това тя държи юздите на херцогството в свои ръце до смъртта си на 26 декември 1663 г., като се грижи за общите дела, кореспонденцията и приема посланици.

През последните години Кристина преживява религиозно обръщане, което радикално я преобразява,Gianni Oliva, I Savoia, Mondadori, Milano довежда я до екстремни практики на покаяние и усърдно посещаване на Манастира на босите кармелитки, който тя желае в Торино. Погребана е, облечена като боса кармелитка,Simonetta Ronco, Madama Cristina, Edizioni del Capricorno, 2005 в църквата „Санта Кристина“ на площад „Сан Карло“ в Торино. Тленните ѝ останки са положени в подземието на манастира на Света Кристина, ключовете за което имат единствено Карл Емануил II и монахините. Те остават там до 21 септември 1802 г., когато в разгара на Наполеоновата епоха са преместени в близката църква „Санта Тереза д'Авила“, в параклиса на Свети Еразъм. Накрая през 1855 г. те са преместени в ниша от дясната страна на сградата, до входа.Guido Amoretti, Il Ducato di Savoia dal 1559 al 1713, tomo III, Daniela Piazza Editore, 1987 e AA.VV., Guida D'Italia "Torino", Touring Club Italiano, 2009

Регентството на Кристина Френска е обект на остри критики от дълга историографска традиция, която подчертава преди всичко разпуснатостта на обичаите на двора и раболепието към Кралство Франция. Действията на управлението ѝ обаче имат заслугата за укрепване на слабата администрация на Савойската държава, за защита на нейните територии и династични права, както и за принос към промените в градското планиране (включително сегашния торински площад „Сан Карло“), насочени към превръщането на Торино в модерна европейска столица. В Торино за нея е построен Кралският дворец и е преустроен замъкът Валентино във френски стил. Тя е покровителка на много художници и архитекти, включително Карло ди Кастеламонте, който строи замъка Валентино, който все още съществува в парка със същото име в Торино, и отец Андреа Костагута, който по нейна поръчка разширява замъка на т. нар. Лозе на Кралската мадам (Виня дела Мадама Реале, днешна Вила Абег) – малка вила на торинския хълм над парка Валентино, което я прави елегантна барокова резиденция.

Брак и потомство

∞ 10 февруари 1619 г. в Лувър за Виктор Амадей I Савойски (* 8 май 1587, Торино, Савойско херцогство; † 7 октомври 1637, Верчели, Савойско херцогство), 12-и херцог на Савоя (1630 – 1637) и принц на Пиемонт, титулярен крал на Кипър и на Йерусалим, от когото има седем деца:

Лудвиг Амадей Савойски (* 1622; † 1628), принц на Савоя Лудовика Кристина Савойска (* 27 юли 1629, Торино; † 14 май 1692, Торино), принцеса на Савоя, ∞ 1642 за нейния чичо кардинал Маврикий Савойски (* 1593, † 1657), от когото няма деца Франц Хиацинт Савойски (* 14 септември 1632, Торино; † 4 октомври 1638, Торино), маркграф на Салуцо, 13-и херцог на Савоя, принц на Пиемонт и граф на Аоста, Мориен и Ница през 1637 – 1638 г., титулярен крал на Йерусалим, Кипър и Армения (от 1637 г.) под регентството на майка си. Карл Емануил II Савойски (* 20 юни 1634, Торино; † 12 юни 1675, Торино), 14-ти херцог на Савоя, принц на Пиемонт, маркиз на Салуцо, граф на Аоста, Мориен, Асти и Ница, херцог на Немур и Гент, крал на Кипър и на Йерусалим през 1638 – 1675 г.; ∞ 1. за Франсоаз Орлеанска, от която няма деца; 2. за Мария-Жана-Батиста Савойска-Немур, от която има бъдещия крал на Сардинското кралство Виктор Амадей II. Има и трима извънбрачни сина и две извънбрачни дъщери. Маргарита Виоланта Савойска (* 15 ноември 1635, Торино; † 29 април 1663, Колорно), ∞ 1660 за Ранучо II Фарнезе (1630 – 1694), херцог на Парма, от когото има син и дъщеря Катерина Беатрис Савойска (* 6 ноември 1636; † 26 август 1637), принцеса на Савоя Хенриета Аделхайд Савойска (* 6 ноември 1636, Торино; † 13 юни 1676, Мюнхен), ∞ 1652 за Фердинанд Мария Баварски (1636 – 1679), курфюрст на Бавария, от когото има пет сина и три дъщери.

Родословие

Литература Giuliana Brugnelli Biraghi, Maria Bianca Denoyé Pollone: Chrestienne di Francia duchessa di Savoia, prima Madama Reale. Gribaudo, Cavallermaggiore 1991, ISBN 0-625-70611-0 Enrico Stumpo: Cristina di Francia, duchessa di Savoia. Massimiliano Pavan: Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Band 31 (Cristaldi–Dalla Nave), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 1985

Бележки

Категория:Херцози на Савоя Категория:Бурбони Категория:Савойска династия Категория:Родени в Париж Категория:Починали в Торино Категория:Френска аристокрация Категория:Италианска аристокрация