Елизабет Боуз-Лайън

Елизабет Боуз-Лайън (), с пълно име Елизабет Анджела Маргьорит Боуз-Лайън (Elizabeth Angela Marguerite Bowes-Lyon, 4 август 1900 в Хитчин или Лондон – 30 март 2002 в Уиндзорския замък в Бъркшър), е кралица на Обединеното кралство и доминионите на Британската общност от 11 декември 1936 г. до 6 февруари 1952 г. като съпруга на крал Джордж VI. Тя е и последната императрица на Индия от 1936 г. до разпускането на Британска Индия през август 1947 г. След смъртта на съпруга е официално известна като „кралица Елизабет, кралицата-майка“ "No. 55932". The London Gazette (Supplement). 4 August 2000. p. 8617, "No. 56653". The London Gazette (Supplement). 5 August 2002. p. 1 , "No. 56969". The London Gazette (Supplement). 16 June 2000. p. 7439, за да не бъде обърквана с дъщеря ѝ кралица Елизабет II.

Родена в семейство на британски благородници, Елизабет става известна през 1923 г., когато се омъжва за принц Албърт, херцог на Йорк, вторият син на крал Джордж V и кралица Мери. Двойката и техните дъщери Елизабет и Маргарет въплъщават традиционните идеи за семейство и обществена служба.Roberts, с. 58–59 Херцогинята поема различни публични ангажименти и става известна с неизменно ведрото си лице.British Screen News (1930), Our Smiling Duchess, London: British Screen Productions

През 1936 г. съпругът ѝ неочаквано става крал като Джордж VI, когато по-големият му брат Едуард VIII абдикира, за да се ожени за разведената американка Уолис Симпсън. След това Елизабет става кралица-консорт. Тя придружава съпруга си на дипломатически обиколки във Франция и Северна Америка преди началото на Втората световна война. По време на войната нейният привидно несломим дух оказва морална подкрепа на британската общественост. След войната здравето на съпруга ѝ се влошава и тя овдовява на 51 години. По-голямата ѝ дъщеря – 25-годишната Елизабет, става новата кралица.

След смъртта на кралица Мери през 1953 г. Елизабет е смятана за матриарх на британското кралско семейство. В по-късните си години тя е постоянно популярен член на семейството, дори в моменти когато други кралски особи страдат от ниско ниво на обществено одобрение. Тя продължава да води активен обществен живот само няколко месеца преди смъртта си на 101-годишна възраст, седем седмици след смъртта на по-малката ѝ дъщеря, принцеса Маргарет.

Ранен живот Елизабет е най-малката дъщеря и деветото от десетте деца на Клод Джордж Боуз-Лайън, лорд Гламис (бъдещ 14-ти граф на Стратмор и Кингхорн в перството на Шотландия), и на съпругата му Сесилия Кавендиш-Бентинк. Майка ѝ произлиза от британския министър-председател Уилям Кавендиш-Бентинк, 3-ти херцог на Портланд, и от генерал-губернатора на Индия Ричард Уелсли, 1-ви маркиз Уелсли, който е по-голям брат на друг министър-председател, Артър Уелсли, 1-ви херцог Уелингтън.

Местоположението на раждането на Елизабет остава несигурно, но се предполага, че тя е родена или в дома на родителите си Белгрейв Маншънс в Уестминстър на улица „Гросвенър Гардънс“, или в теглена от кон линейка на път за болницата.Weir, Alison (1996), Britain's Royal Families: The Complete Genealogy, Revised edition, London: Pimlico, с. 330 Други възможни места включват Форбс Хаус в Хам в Ричмънд, Лондон – домът на нейната баба по майчина линия Луиза Скот.Shawcross, с. 15 Нейното раждане е регистрирано в град Хитчин, Хартфордшър,Civil Registration Indexes: Births, General Register Office, England and Wales. Jul–Sep 1900 Hitchin, vol. 3a, с. 667 близо до английската селска къща на семейство Стратмор – Сейнт Полс Уолдън Бъри, която също е посочена като нейно родно място при преброяванията от 1901 г. и 1911 г.1901 England Census, Class RG13, piece 1300, folio 170, с. 5; 1911 England Census, RG14/7611, no. 84 Тя е кръстена там на 23 септември 1900 г. в местната енорийска църква „Вси светии“.

Елизабет прекарва голяма част от детството си в село Сейнт Полс Уолдън и в замъка Гламис – родовия дом на графа в Шотландия. Тя е обучавана у дома от гувернантка до 8-годишна възраст и обича полеви спортове, понита и кучета.Vickers, с. 8 Когато започва училище в Лондон, удивлява учителите си, като преждевременно започва съчинение с две думи на старогръцки от Анабазис на Ксенофонт. Най-добрите ѝ предмети са литературата и писането. След като отново започва да бъде обучавана частно от гувернантката си – немската еврейка Кете Кюблер, тя издържа с отличие Оксфордския местен изпит на тринадесет години.Vickers, с. 10–14

На четиринадесетия рожден ден на Елизабет Великобритания обявява война на Германия. Четирима от братята ѝ служат в армията. Нейният по-голям брат Фъргюс, офицер от Черния стражеви полк, е убит в битка при Лоос през 1915 г. Другият ѝ брат Майкъл е обявен за изчезнал във военните действия на 28 април 1917 г.Shawcross, с. 85 Три седмици по-късно семейството открива, че той е бил заловен, след като е бил ранен. Той остава в лагер за военнопленници до края на войната. Замъкът Гламис е превърнат във възстановителен дом за ранени войници, който Елизабет помага да управлява. Тя изиграва особено важна роля в организирането на спасяването на съдържанието на замъка по време на сериозен пожар на 16 септември 1916 г.Shawcross, с. 79–80 На 5 ноември 1916 г. тя е потвърдена в шотландската епископска църква „Свети Йоан“ във Форфар.

Брак

Принц Албърт, херцог на Йорк – „Бърти“ за семейството, е вторият син на крал Джордж V и кралица Мери. Първоначално той предлага брак на Елизабет през 1921 г., но тя отказва, тъй като казва: „страхувам се никога, никога повече да не бъда свободна да мисля, говоря и действам така, както чувствам, че наистина трябва“.Ezard, John (1 April 2002), "A life of legend, duty and devotion", The Guardian, с. 18 Когато той заявява, че няма да се ожени за друга, кралица Мери посещава замъка Гламис, за да види сама момичето, откраднало сърцето на сина ѝ. Тя се убеждава, че Елизабет е „единственото момиче, което може да направи Бърти щастлив“, но отказва да се намеси.Airlie, Mabell (1962), Thatched with Gold, London: Hutchinson, с. 167 В същото време Елизабет е ухажвана от Джеймс Стюарт, конник (адютант) на Албърт, докато той не напуска службата на принца за по-добре платена работа в американския петролен бизнес.Shawcross, с. 133–135

През февруари 1922 г. Елизабет е шаферка на сватбата на сестрата на Албърт, принцеса Мери, с виконт Хенри Ласел.Shawcross, с. 135–136 На следващия месец Албърт ѝ предлага отново, но тя отново му отказва.Shawcross, с. 136 В крайна сметка през януари 1923 г. Елизабет се съгласява да се омъжи за него въпреки опасенията си относно кралския живот.Longford, с. 23 Свободата на Албърт да избере Елизабет, която не е член на кралско семейство, макар и дъщеря на пер, се смята за жест в полза на политическата модернизация; преди това се е очаквало принцовете да се женят за принцеси от други кралски семейства.Roberts, с. 57–58; Shawcross, с. 113 Те избират платинен годежен пръстен с кашмирски сапфир с два диаманта, украсяващи страните му.

Двойката се жени на 26 април 1923 г. в Уестминстърското абатство в Лондон. НеочакваноShawcross, с. 177 Елизабет полага букета си в гробницата на Незнайния воин на път за абатствотоVickers, с. 64 в памет на брат си Фъргюс. След брака тя става Нейно кралско височество херцогинята на Йорк.Shawcross, с. 168 След сватбена закуска в Бъкингамския дворец, приготвена от готвача Габриел Тшуми, Елизабет и Албърт отиват на меден месец в Полесдън Лейси – имение в Съри – собственост на богатата светска личност и приятелка Маргарет Гревил. След това отиват в Шотландия, където тя се разболява от коклюш.Letter from Albert to Queen Mary, 25 May 1923, quoted in Shawcross, с. 185.

Херцогиня на Йорк

След успешно кралско посещение в Северна Ирландия през юли 1924 г., лейбъристкото правителство се съгласява Албърт и Елизабет да могат да обиколят Източна Африка от декември 1924 г. до април 1925 г.Shawcross, с. 218–219 Правителството е победено от консерваторите на общите избори през ноември (които Елизабет описва като чудесни за майка си)Letter from Elizabeth to Lady Strathmore, 1 November 1924, цит. в Shawcross, с. 217 и генерал-губернаторът на Англо-египетски Судан, сър Лий Стак, е убит три седмици по-късно. Въпреки това обиколката продължава и те посещават Аден, Кения, Уганда и Судан, но Египет е избегнат поради политическо напрежение.Shawcross, с. 221–240

Албърт страда от заекване, което се отразява на способността му да изнася речи и след октомври 1925 г. Елизабет помага да му се помогне чрез терапията, разработена от логопеда Лайънъл Лог – епизод, описан във филма от 2010 г. „Речта на краля“.

През 1926 г. двойката има първото си дете, принцеса Елизабет – „Лилибет“ за семейството, която по-късно става кралица Елизабет II. Албърт и Елизабет, без детето си, пътуват до Австралия, за да открият парламента в Канбера през 1927 г. По нейните собствени думи тя е много нещастна, че напуска бебето.Elizabeth's diary, 6 January 1927, цит. в Shawcross, с. 264 Пътуването им по море ги превежда през Ямайка, Панамския канал и Тихия океан; Елизабет непрекъснато се тревожи за бебето си във Великобритания, но пътуването им е успех за връзките с обществеността.Shawcross, с. 266–296 Тя очарова публиката във Фиджи, когато докато се ръкува с дълга редица официални гости, на церемонията влиза бездомно куче и тя също разтърсва лапата му.Shawcross, с. 277 В Нова Зеландия се разболява от настинка и пропуска някои ангажименти, но се наслаждава на местния риболовShawcross, с. 281–282 в Бей ъф Айлъндс, придружена от австралийския спортен риболовец Хари Андреас. На връщане, през Мавриций, Суецкия канал, Малта и Гибралтар, техният кораб HMS Renown се запалва и те се подготвят да го напуснат, но пожарът е овладян.Shawcross, с. 294–296.

Втората дъщеря на двойката, принцеса Маргарет, е родена в замъка Гламис през 1930 г."No. 33636". The London Gazette. 22 August 1930. p. 5225. Двойката първоначално живее в Уайт Лодж в Ричмънд Парк, преди да се премести на Пикадили 145 в Лондон."White Lodge, Richmond Park" (PDF), London Borough of Richmond upon Thames

Кралица-консорт

На 20 януари 1936 г. Джордж V умира и най-големият му син Едуард, принц на Уелс, става крал Едуард VIII. Само няколко месеца след управлението му решението му да се ожени за два пъти разведената американка Уолис Симпсън предизвиква конституционна криза, която води до неговата абдикация. Съпругът на Елизабет, Албърт, неохотно става крал на мястото на брат си на 11 декември 1936 г. под кралското име Джордж VI. Елизабет и нейният съпруг са коронясани за крал и кралица на Обединеното кралство и британските доминиони, както и за император и императрица на Индия в Уестминстърското абатство на 12 май 1937 г. – датата, която преди това е планирана за Едуард VIII. Короната на Елизабет е изработена от платина и е украсена с диаманта Кохинор.Shawcross, с. 397

Едуард се жени за Уолис Симпсън и те стават херцог и херцогиня на Уиндзор, но докато Едуард е кралско височество, Джордж VI отказва обръщението на Уолис – решение, което Елизабет подкрепя.Letter from George VI to Winston Churchill in which the King says his family shared his view, цит. от Howarth, с. 143 По-късно Елизабет е цитирана, че нарича Уолис „онази жена“,Michie, Alan A. (17 March 1941) Life Magazine, цит. от Vickers, с. 224 а Уолис нарича Елизабет „Бисквитка“, поради предполагаемата ѝ прилика с дебела шотландска готвачка. Твърденията, че Елизабет остава озлобена към Уолис, са отречени от близките ѝ приятели.Hogg and Mortimer, с. 84–85

Задгранични визити