Бериславци или Берислав (срещат се и формите Бориславци и Борислав, , Периклия, до 1925 година Μπερίσλαφ, Берислав, , Birislăv, Бирислав) е село в Егейска Македония, в област Централна Македония, дем Мъглен (Алмопия), Гърция.

Георгафия Селото е разположено на 570 m надморска височина в североизточната част на областта Мъглен, в малка котловина между планините Мала рупа (Суха рупа) от изток, Паяк (Пайко) от югоизток и Кожух (Дзена) от северозапад, на около 23 km североизточно от Къпиняни. На 2 km на север е село Лугунци (Лангадия), на 5 km на запад е Нъте (Нотия), а на 4 km на юг към Паяк е Ошин (Архангелос). На 8 km на север е границата със Северна Македония.

Около селото минават три рекички, притоци на Мъгленица – Драгни (Ντράγκνι), Зайкова река (Ζάικουβα) и Усеа (Ουσέα). На юг от селото има пещера, в която жителите в миналото са се криели при нашествие.

История В Османската империя

На хълма Свети Атанасий, където някога е било старото село, има следи от елинистическо селище с некропол. През 1969 г. на същото място е построен сегашният параклис „Свети Атанасий“.

В края на XIX век Бериславци е влашко (мъгленорумънско) село във Влахомъглен. Църквата „Света Параскева“ („Света Петка“) е от 1850 година. Изписана е през 1862 година. Сред фреските има и изображение на Света Злата Мъгленска с надпис на български „Света Злата Мегленская“. Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Перислав (Périslav), Мъгленска епархия, живеят 300 гърци.

В 90-те години на XIX век в селото се появява румънската пропаганда. В 1894 година в селото е отворено румънско училище от Рика Плана, който преподава в него три години. Училището работи периодично до 1912 година. До попадането на селото в Гърция в него няма румънска църква.

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Бориславъ (Бориславци) живеят 380 власи християни. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Берислав има 360 власи и в селото има влашко училище.

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 280 жители.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бериславци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. От 1919 година селото заедно със съседното Лугунци е самостоятелна община. В 1925 година селото е преименувано на Периклия. В 1997 година общината е присъединена към дем Ексаплатанос.Περίκλεια.

През Първата световна война, поради близостта на фронтовата линия населението на селото е интернирано от българските военни власти във вътрешността на България. След края на войната жителите му се връщат, но не всички.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бериславци (Бьриславци) има 50 къщи власи християни.

В 1925 година осем семейства емигрират в Румъния и се установяват в добруджанското село Сансалай.

В 1935 година е построена нова сграда на училището, след като старата на площада изгаря в 1916 година по време на Първата световна война.

Селото пострадва и по време на Втората световна война от януарската българска офанзива през 1944 година. На 7 април 1944 година край селото се разиграва голяма битка между германските окупационни части и силите на гръцката комунистическа съпротива ЕЛАС, в която загиват 30 германци. По време на Гражданската война (1946 – 1949) селото се разпада напълно и повечето му жители емигрират в Югославия. След нормализирането на положението, селото е обновено.

Според изследване от 1993 година селото продължава да е чисто влашко (373 жители в 1981 г.) и влашкият език в него е запазен отлично.Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)" Жителите на селото се занимават с животновъдство и земеделие, в частност оглеждане на картофи.

В началото на 90-те години на ХХ век е възстановена малката църква „Света Богородица“ на входа на селото. Четвъртата църква на селото е параклисът „Свети Йоан Предтеча“ на пътя за Лугунци.

Селото е планинско и бедно, като населението се занимава със земеделие и скотовъдство.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Бериславци на 6 август 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Чафка Τσιάφκα Митакас Μύτακας граничен връх в Кожух на СЗ от Бериславци Племничур Πλεμνιτσούρ Ахирона Άχυρώνα река в Кожух на СЗ от Бериславци Върдзаки или Бърдзаки Βαρτζάκι Демени Δεμένη връх в Кожух на СЗ от Бериславци Мала Дзена Μικρή Τζένα тис Евгенияс της Ευγενίας връх в Кожух на СЗ от Бериславци Летница Λέτνιτσα Перасма Πέρασμα местност в Кожух на СЗ от Бериславци Винатор Βίνατορ Рематаки Ρεματάκι река на СЗ от Бериславци Сух дол Σούχ Ντὸλ Ксери Ремата Ξερή Ρεματιά река в Кожух на СЗ от Бериславци Раур Ράουρ Алетри Άλέτρι връх в Кожух на СЗ от Бериславци Църни дол Τσερνιντὸλ Маврорема Μαυρόρεμα река в Паяк на Ю от Бериславци и на З от Ошин Мъгленица Μογλένιτσα Рема Ρέμα река в Мъглен Извор Ίσβόρ Пиги Πηγή извор на ЮЗ от Бериславци Дол Ντὸλ Като Корифи Κάτω Κορυφή връх в Паяк на И от Бериславци (662,7 m) Скрека Σκρέκα Врахокорфес Βραχοκορφές връх в Паяк на И от Бериславци и на СИ от Ошин (848 m) Пополе Πόπολη Вриси Βρύση извор на СИ от Бериславци Вале Сек Βάλε Σέκ Ремата Ρεματιά река на СИ от Бериславци Скор Гола Σκορ Γκόλα Гимни Γυμνή връх в Паяк на СИ от Бериславци Заграда Ζαγράδα Фрактис Φράκτης местност в Паяк на СИ от Бериславци Балкач Μπάλκατσι Псари Ψάρι река на С от Бериславци Кури Κουρί Дасаки Δασάκι връх в Кожух на СЗ от Бериславци Чор Τσορ Мавро Μαύρο река на С от Бериславци, минаваща през Лугунци Винатор Βινατόρ Фотиес Φυτιές местност в подножието на Кожух на С от Бериславци Апу Раца Άποτ Ράτσα Рематаки Ρεματάκι река на СИ от Бериславци (Цара Алпа) Ледин Λεντίν Профитис Илияс Προφήτης Ήλίας местност на СИ от Бериславци в подножието на Паяк Скорк Дикориц Σκορκ Δικορίτς Катарактис Καταρράκτης връх в Паяк на СИ от Бериславци Цара Алпа Τσάρα Άλπα Палео Παλαιό река на СИ от Бериславци (Апу Раца) Патичика или Патичико Πατίτσικα Монопати Μονοπάτι крайгранична местност на СИ от Бериславци срещу Хума Горица Κουρίτς Корици Κορίτσι връх на ЮЗ от Бериславци (591 m) Вакъфско Βάκούφικο Аятико Άγιάτικο местност на ЮЗ от Бериславци Мочор Μουτσιόρ Неростагма Νερόσταγμα местност на СИ от Бериславци в подножието на Кожух Бела поляна Πέλλα Πολιάνα Аспрос Камбос Άσπρος Κάμπος връх в Кожух на С от Бериславци Поляна де Рупа Πολιάνα Ντέ Ρούπα Микрос Камбос Μικρός Κάμπος крайгранична местност на С от Бериславци Салница Σάλνιτσα Липаро Λιπαρό крайгранична река на С от Бериславци, началото на Мъгленица Гроб Γκροπ Тафос Τάφος крайгранична местност на С от Бериславци Градища Γκράντεστι Синора Σύνορα крайгранична местност на С от Бериславци

Личности Родени в Бериславци Въчо Димов, български революционер от ВМОРО, четник на Андон Кьосето„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.7 Георги Попчев (Γεώργιος Πόπτσης), гръцки андартски деец от трети клас Георги Чагрев (Γεώργιος Τσάγρης), гръцки андартски деец от трети клас Дионисий Попчев (Διονύσιος Πόπτσης), гръцки андартски деец Никола Попов (Νικόλαος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец Петре Георгиев (Пене, 1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Славко Радоев Стефан Михалев (Στέφανος Μιχαλόπουλος), гръцки андартски деец Стоян Дешов, български революционер от ВМОРО, четник на Андон Кьосето Ташко Кьопо, български революционер, деец на ВМОРО Ташо Пенов Шопов, български революционер, деец на ВМОРО

Бележки

Категория:Села в дем Мъглен Категория:Мъгленорумънски селища