Въстанието на Константин и Фружин започнало през 1404 или 1408 г. е военна кампания за отхвърляне на османското господство в Източните Балкани. Сведенията за нея са доста оскъдни и подробностите продължават да бъдат обект на дискусии сред историците. Почти нищо не се знае за хода на действията; спорни са въпросите за годините на началото и края, за точния район на разпространение и т.н. Сърби, унгарци и власи взимат участие във въстанието на страната на Константин и Фружин.Annual, Volume 17, The Board 1982, стр. 130
В периода 1403 – 1404 г. владетелите на застрашените Унгария, Сърбия, Босна, Влашко сключват военен съюз воден от бъдещия император Сигизмунд I. Към този съюз се присъединяват Константин II Асен (син на видинския цар Иван Срацимир) и неговият първи братовчед княз Фружин (син на цар Иван Шишман). Възползвайки се от вътрешната криза в Османската империя през 1408 г., те прогонват турците от Видин. Подпомогнати от влашкия войвода Мирчо Стари, а по-късно от босненския крал Остоя и унгарския владетел Сигизмунд, те вдигат в Тимошко и Пиротско първото въстание против османското владичество на Балканския полуостров.Константинов, П., „История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681 – 2001“, Глава VI Въстанието първоначално имало успех, но през 1409 г. Баязидовият син Сюлейман успял да изтласка въстаналите войски към долината на река Морава, където им нанесъл поражение.
Според други източници въстанието продължило доста по-дълго и било потушено през 1413 г. край река Темска.
Източници
Литература • В. Јагић. Цит. съч., с. 314 • P. Schreiner. Die byzantinischen Kleinchroniken. Paris, 1981, I. No 96 s. 636 За съжаление издателят неправилно разчита Ούλγαρία (България) като Ούγγαρία (Унгария) – вж. Хр. Димитров. Цит. съч, с. 281 (бел. под линия) • Leunclavii Historiae Musulmana3 turcorum de monumentis ipsorum excriptae. lib. XVIII, Francofurti, 1591, p. 492. • F. Giese. Die altosmanischen anonymen chroniken. II. Übersetzung (Abhandlungen für die Kund3 des Morgenlandes, 17/2), Leipzig, 1925, s. 69. • Пл. Павлов, Ив. Тютюнджиев. Цит. съч, с. 118. • Vom Hirtenzelt zur Hohen Pfote. Früzhzeit und Aufstieg des Osmanenreiches nach der Chronik Denkwürdigkeiten und Zeitlaufe des Hauses Osman von R. F. Kreutel (OG, 3), Graz – Wien – Koln, 1959, s. 120. • Ducas. Istoria turco-bizantină (1341 – 1462). Ed. V. Grecu. Bucureşti, 1958, XX, 2, p. 133. • В. Јагић. Цит. съч., с. 314.
Библиография Константинов, П., „История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681 – 2001“, Глава VI. София, 2001 Пейчев, А. и др. „1300 години на стража“. София, 1984, Военно издателство, с. 98 Annual, Volume 17, The Board 1982 Tucker, Spencer (2010). „Battle of Ankara“. Battles that Changed History: An Encyclopedia of World Conflict. ABC-CLIO. pp. 139 – 141. ISBN 978-1-59884-429-0.
Категория:Български въстания срещу Османската империя Категория:Видинско царство Категория:1400-те в Османската империя Категория:1410-те в Османската империя