Трауте Форести () с пълно име Гертрауд Щефани Мария Луизе Йозефа Маргарета Фриц е австрийска актриса, поетеса, белетристка и преводачка, родена в Кюб ам Земеринг (Долна Австрия).
Биография
През 1935 г. напуска аристократичния си дом и се преселва в Берлин, където работи като детегледачка, частна учителка и възпитателка. През 1939 г. започва да следва психотерапия в Института за психологически изследвания, а също актьорско майсторство при Паул Гюнтер от „Дойчес театър“, Берлин. През 1941 г. се установява във Виена, където завършва актьорското си образование и приема артистичното име Трауте Форести.
Творчески път
Творческото поприще на Форести започва с литературни четения, в които представя немска и източна поезия, а като член на Форарлбергския областен театър се изявява в Брегенц – през театралния сезон 1945/46 г. играе Лейди Милфорд от драмата на Фридрих Шилер „Коварство и любов“.
Успоредно с театралната си дейност Форести сътрудничи и на Австрийското радио, като участва в радиопиеси и телевизионни постановки – съавтор е на литературното предаване „Светът на книгата“. От 1953 г. Форести се изявява и като литературен критик, най-вече в радиопоредицата „ex libris“. Сътрудничи на авторитетното литературно списание „Протоколе'66“. През 60-те години предприема множество лекционни пътувания из цяла Европа, в които популяризира австрийската поезия.
Поезия и проза
Сравнително късно Трауте Форести започва да публикува собствени творби. Издава книги с поезия и проза, между които „Смърт, ти ще си последната ми любов. Стихотворения и шансони“ (1985), сборника с любовни разкази „Срещи на Млечния път“ (1990), стихосбирката „Пристигане и раздяла или Между Риба и Скорпион“ (1992), „Абсолютното Ти“ (1994) – стихотворения и проза, стихосбирката „Поривът на вятъра носи сърцето ми“ (1995), „Пламтящият мак“ (1997) – стихотворения и проза и „Да откъснеш тишината. Импулси“ (2002).
Признание Трауте Форести пресъздава „вътрешното пространство“ на битието, тишината и нежността на съществуването с вяра в „достойнството на човека“. Стиховете ѝ дишат с очарованието на ведра и тръпчива меланхолия, основните им теми са любовта, радостта, страданието, смъртта, раздялата и самотата, но също и познанието за красотата на живота. По нейни стихотворения са композирани песни. За творчеството ѝ се пише много: „По следите на стиховете. Австрийска лирика в огледалото на три десетилетия“ (2001), „Трауте Форести в литературния живот на Австрия“ (2004) – дисертация в Университета в Грац.
Поетесата има заслуги и към българската литература. През 1980 г. тя издава в свои преводи антологията „Нова българска лирика. 1300 години България“, за което е удостоена с ордена „Кирил и Методий“.
Библиография
Sprechklavier. Traute Foresti und die Dichterin. Mit Friederike Mayröcker. Schallplatte, 1977 Neue bulgarische Lyrik, Herausgabe und Übersetzungen, 1980 Tod, du wirst meine letzte Liebe sein. Gedichte und Chansons, 1985 Tagträume und Grenzgänge. Chronik meiner Jahre, 1988 Begegnungen auf der Milchstrasse. Merkwürdige Liebesgeschichten, 1990 Ankunft und Abschied oder Zwischen Fisch und Skorpion, 1992 Das absolute Du. Ein Lesebuch, 1994 Wiersze Wybrane, Wrocław, 1994 Windstoß trägt mein Herz. Gedichte, 1995 Piratin in fremden Gewässern. Lyrik & Prosa, 1996 Es brennt der Mohn. Ein Lesebuch, 1997 Die Stille herunterpflücken. Impulse, 2002 Traute Foresti Poetin – Pionierin – Piratin, Erinnerungen und Betrachtungen, 2003
Източници Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки
Поезия от Трауте Форести, в превод на Венцеслав Константинов От и за Трауте Форести в Österreichisches Literaturarchiv
Категория:Австрийски преводачи Категория:Австрийски актьори и актриси Категория:Австрийски писателки Категория:Австрийски поетеси Категория:Починали във Виена