Влашка Блаца или Гръцка Блаца (срещат се и книжовните форми Влашко блато и Гръцко блато, , Власти, до 1927 година Μπλάτσι или Βλάτσι, Блаци или Влаци, до 1928 година Πολυνέρι, Полинери, катаревуса Πολυνέριον, Полинерион , Блаца) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, част от дем Еордея на област Западна Македония.

География Влашка Блаца е разположено на 1180 m надморска височина в склоновете на Мурик (Мурики), северният връх на планината Синяк (Синяцико). Селото е отдалечено на 24 km югозападно от Кайляри (Птолемаида).

История В Османската империя

Селото е основано вероятно в XV век, когато след заселването на турците коняри в Кайлярско местното християнско население е принудено да търси убежище в планините. След разгрома на Москополе, Николица и Грамоща от Али паша Янински в края на XVIII век в Блаца се заселват и много власи арумъни. Част от населението на Блаца е по потекло от Сисани – някогашна епископска столица.

В края на XIX век Блаца е голяма процъфтяваща гръцко-влашка паланка в Кайлярска каза на Османската империя. Жителите му се занимават предимно с животновъдство и свързаните с него занаяти.

Църквата „Свети Николай“ е от 1861, „Свети Димитър“ – от 1774, „Свети Георги“ – от 1818 – 1820, а „Свети Марк“ – от 1856 година. Северозападно над селото е манастирът „Свети Пантелеймон“, възобновен в 1890 година.

Според „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Блаци (Blatsi) са посочени като гръцкоговорещи.

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Влачи (Vlatchi), Сисанийска епархия, живеят 3000 гърци. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Блаца Гръцко има 1200 жители гърци и 1300 власи.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Гръцко Блаца е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 350 къщи.

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Блаца има 1500 гърци и 1200 власи и в селото работи гръцко училище.

Селото е изходна точка на гръцките андартски чети в борбата им срещу българските чети на ВМОРО по време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония (1904 – 1908).

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Влаци (Βλάτση), село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак, има 3000 „православни гърци“.

В Гърция В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война в 1913 година Влашка Блаца попада в Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Власти.

По време на Втората световна война Влашка Блаца е изгорено от германските окупационни части, а по време на последвалата Гръцката гражданска война селото е напуснато от всичките си жители.

В последните десетилетия на XX век Блаца се превръща в туристически център.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Влашка Блаца на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Баруга Μπαρρούγκα Станес Στάνεςвръх в Синяк на ЗСЗ от Сидерас (Демирджилер) и на ЮИ от Влашка Блаца (1384 m) Каладжик Καλατζίκ Мандра Μάνδραместност в Синяк на ЗСЗ от Сидерас (Демирджилер) и на ЮИ от Влашка Блаца Друга Ντρούγκα Фолеа Φωλεάвръх в Синяк на ЮИ от Влашка Блаца (1402 m) Цикрики чифлик Τσιφλίκι Τσικρίκη Агиос Маркос Άγιος Μάρκοςместност в Синяк на ЮИ от Влашка Блаца и на Ю от Сълпово Халепли Χαλεπλή Перистера Περιστέριαвръх в Синяк на З от Сидерас (Демирджилер) и на ЮИ от Влашка Блаца (1321 m) Даут Пиргос Νταούτ Πύργος Пиргос Πύργοςвръх в Синяк на З от Намата (Пипилища) и на Ю от Влашка Блаца (1517 m)

Личности

Арумънското селище дава няколко видни емигрантски фигури в Австрийската империя – барон Константинос Белиос (Κωνσταντίνος Δ. Βέλιος) (1772 – 1837), търговецът и дарител Стерьос Думбас (1794 – 1870), баща на Николаус Думба (1830 – 1900) и дядо на Константин Думба, както и племенникът на Стерьос Теодорос Думбас (1818/1820 – 1880). Йоанис Фармакис (Янис, 1772 – 1821) и Карамицос (? – 1835) са видни фигури от Гръцката война за независимост. Илияс Кундурас (капитан Фармакис, ? – 1908), Стерьос Кундурас (? – 1943), Йоанис Берекетлис, Йоанис Бумбарас и Христос Аргиракос (Кицос Морикис, 1876 – 1907) са гръцки андартски капитани, участници в Гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Представител на румънската общност е просветният деец Андрей Багаву (Andreilu al Bagav, 1857 – 1888). В по ново време видни жители на Блаца са археологът Антониос Керамопулос (1870 – 1960), митрополит Дамаскин Гаганярас (р. 1952) и бизнесменът Мелас Яниотис (р. 1939).

Литература Τσίρος Ζήκος, Η ΒΛΑΣΤΗ, Θεσσαλονίκη, 1964. Έξαρχος Γιώργης, ΜΠΛΑΤΣΙ, Εκδόσεις Π.Χ. Μπασδάρας, Θεσσαλονίκη, 2001. Σιώκης Ν., Παράσχος Δ, ΟΙ ΒΛΑΧΟΙ ΤΟΥ ΜΟΥΡΙΚΙΟΥ ΚΑΙ ΤΟΥ ΣΙΝΙΑΤΣΙΚΟΥ, Εκδόσεις Χριστοδουλίδη, Θεσσαλονίκη, 2001. I. K. Βαρβαρούσης, ΜΠΛΑΤΣΙ Η ΙΣΤΟΡΙΚΗ ΚΟΙΝΟΤΗΤΑ ΒΛΑΣΤΗΣ ΔΥΤΙΚΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ, Εκδόσεις Ερωδιός, Θεσσαλονίκη, 2006. Καλινδέρης, Μιχ. Αθ., "Ο βίος της κοινότητας Βλάστης επί τουρκοκρατίας", Ε.Μ.Σ. 58, Θεσσαλονίκη 1982. Κατσουλέας, Σταύρος Γ., "Τα επώνυμα της Βλάστης Κοζάνης", Β Συμπόσιο Γλωσσολογίας του Βορειοελληνικού Χώρου, Institute for Balkan Studies 159, Θεσσαλονίκη 1983. Μ.Ι., "Βλάστη", Μακεδονικό Ημερολόγιο, Αθήνα 1911. Τσίρος, Ζ.Γ., "Η Βλάστη (τέως Μπλάτσι)". τόμοι 1-3, Θεσσαλονίκη 1964.

Бележки