Магьосникът от Оз () е американски музикален фентъзи филм от 1939 г., продуциран от Метро-Голдуин-Майер. Базиран на романа от 1900 г. Вълшебникът от Оз от Лиман Франк Баум, филмът е режисиран основно от Виктор Флеминг, който напуска продукцията, за да поеме Отнесени от вихъра.

Във филма участват Джуди Гарланд, Франк Морган, Рей Болджър, Бърт Лар, Джак Хейли, Били Бърк и Маргарет Хамилтън. Ноел Лангли, който е автор и на адаптацията, Флорънс Райерсън и Едгар Алън Улф получават признание за сценария. Музиката е композирана от Харолд Арлен и адаптирана от Хърбърт Стодарт, с текстове на песните от Едгар Харбърг.

Магьосникът от Оз е известен с използването на Техниколор, фантастично разказаната история, музикалната партитура и запомнящите се герои. Получава похвали от критиката и е номиниран за пет награди Оскар, включително за най-добър филм и печели в категориите за най-добра песен – Отвъд дъгата, и най-добра музика; младежката награда на Академията е връчена на Джуди Гарланд. Филмът е в предварителния списък с предложения на студиата за награда на Академията за цветна кинематография, но не получава номинация. Макар че е достатъчно популярен в боксофиса, филмът не успява да реализира печалба до преиздаването си през 1949 г., печелейки само 3 милиона долара, при бюджет от 2,7 милиона долара, което го превръща в най-скъпоструващата продукция на Метро-Голдуин-Майер по онова време.

Телевизионната премиера на филма е през 1956 г. по Си Би Ес. Според Библиотеката на Конгреса на САЩ това е най-гледаният филм в историята на киното. През 1989 г. е избран от Библиотеката на Конгреса сред първите 25 филма за съхранение в Националния филмов регистър на САЩ, обявявайки го за „културно, исторически и естетически значим“; това е един от малкото филми в международния регистър на ЮНЕСКО за паметта на света. Филмът е класиран на второ място във встъпителния списък на Върайъти със 100-те най-велики филма на всички времена, публикуван през 2022 г. Лентата е сред първите десет в списъка на 50 филма, които трябва да се гледат до 14-годишна възраст на Британския филмов институт от 2005 г. и е в актуализирания списък на същия институт от 50 филма, които трябва да се гледат до 15-годишна възраст, издаден през май 2020 г. Магьосникът от Оз се превръща в източник на много препратки в съвременната популярна култура. Филмът често се нарежда в списъците на критиците с най-великите филми на всички времена и е най-успешната комерсиална адаптация на произведението на Баум.Fricke, John (1989). The Wizard of Oz: The Official 50th Anniversary Pictorial History

Сюжет

В селски Канзас Дороти Гейл живее във ферма, собственост на чичо ѝ Хенри и леля ѝ Ем, и мечтае да бъде някъде другаде. Съседката на Дороти, Алмира Гълч, ухапана от кучето на Дороти, Тото, получава заповед от шерифа да го конфискува. Тото обаче успява да избяга и се връща при Дороти, която решава да избяга, за да го защити. Професор Марвел, шарлатанин-гледач на съдби, убеждава Дороти, че леля Ем е съсипана от скръб, което кара момичето да се върне у дома. Тя се прибира точно когато торнадо наближава фермата. Неспособна да влезе в заключеното убежище, Дороти се укрива във фермата и бива повалена в безсъзнание. Когато идва на себе си, вижда, че къщата се носи във въздуха, а тя и Тото са все още вътре.

Къщата каца в непозната земя, където Дороти е посрещната от добра вещица на име Глинда, която се спуска в мехур и обяснява, че Дороти е попаднала в Страната на мъничетата в страната Оз и че мъничетата празнуват, защото къщата е паднала върху Злата вещица от Изток и я е убила. Нейната сестра, Злата вещица от Запад, се появява неочаквано. Преди да успее да вземе рубинените обувки на покойната си сестра, Глинда магически ги прехвърля върху краката на Дороти и ѝ казва да ги пази. Тъй като Злата вещица няма власт в Страната на мъничетата, тя си тръгва, но се заклева да отмъсти на Дороти и Тото. Глинда съветва Дороти да следва жълтата павирана пътека до Смарагдовия град, където живее Магьосникът от Оз, защото той може да ѝ помогне да се върне у дома. Глинда отново се издига в мехура и отлита.

По пътя си Дороти среща Плашилото, което иска мозък; Тенекиения човек, който иска сърце; и Страхливия лъв, който иска кураж. Групата достига Смарагдовия град, въпреки пречките на Злата вещица. В началото пазачът на града отказва да ги пусне при Магьосника, но, трогнат от мъката на Дороти, отстъпва и четиримата са отведени в залата на Магьосника. Той се появява като огромна призрачна глава и казва, че ще изпълни желанията им, ако му донесат метлата на Злата вещица.

По време на мисията си Дороти и Тото са пленени от летящи маймуни и отведени при Злата вещица, но рубинените обувки я защитават. Тото успява да избяга и довежда Плашилото, Тенекиения човек и Страхливия лъв до замъка. Те освобождават Дороти, но са преследвани и накрая обкръжени от Вещицата и нейните стражи. Тя ги подиграва и подпалва ръката на Плашилото. Когато Дороти хвърля кофа вода върху Плашилото, неволно напръсква Вещицата, която се разтопява.

Стражите благодарно дават метлата на Дороти, а четиримата се връщат при Магьосника. Той обаче им казва да се върнат на следващия ден. Тото дръпва едно завеса и разкрива, че „Магьосникът“ е обикновен човек, който управлява машини, създаващи призрачния образ. Пътешествениците го изобличават, но той настоява, че е добър човек в сърцето си, макар да признава, че е измамник. След това „изпълнява“ желанията на тримата приятели на Дороти, като им дава символични предмети, които доказват, че винаги са имали търсените качества.

Магьосникът разкрива, че, както и Дороти, е от Канзас и случайно е попаднал в Оз с балон с горещ въздух. Той предлага да върне Дороти у дома с балона си и тя приема, но Тото скача от коша, Дороти го последва, и балонът излита само с Магьосника. Тогава Глинда отново се спуска в мехура си и ѝ казва, че винаги е имала силата да се върне в Канзас с помощта на рубинените обувки, но е трябвало сама да го осъзнае. След емоционално сбогуване с приятелите си, Дороти следва инструкциите на Глинда, почуквайки петите на обувките три пъти и повтаряйки: „Никъде не е като у дома.“

Дороти се събужда в леглото си в Канзас. Тя разказва за приключенията си, но леля Ем ѝ казва, че това е било просто лош сън. Дороти уверява Професор Марвел и работниците във фермата, че и те са били в Оз, а те се усмихват, за да ѝ угодят. Прегръщайки Тото, Дороти с благодарност възкликва: „О, лельо Ем, никъде не е като у дома!“.

Актьори Във финалните надписи на филма, когато персонаж от Канзас има съответстващ образ в Оз, е изписан само канзаският персонаж. Например, Франк Морган е посочен като изпълнител на ролята на Професор Марвел, но не и на Магьосника от Оз. Единствените персонажи от Оз, включени в надписите, са Глинда, Нико и Мъничетата.

Джуди Гарланд – Дороти Гейл Франк Морган – професор Марвел, Портиерът, Файтонджията, Пазачът и Магьосникът от Оз Рей Болджър – Хънк, Плашилото Бърт Лар – Зик, Страхливия лъв Джак Хейли – Хикъри, Селски работник и Тенекиения човек Били Бърк – Глинда, Добрата вълшебница от Севера Маргарет Хамилтън – Мис Гълч, Злата вещица от Изтока, Злата вещица от Запада Чарли Грейпуин – Чичо Хенри Пат Уолш – Нико Клара Балндик – Леля Ем Тери – Тото Мичъл Луис – Капитан Адриана Каселоти – Гласът на Жулиета в песента на Тенекиения човек Канди Кандидо – Гласът на ядосаното ябълково дърво

Производство Разработка Работата по филма започва, когато Снежанка и седемте джуджета (1937) на Уолт Дисни показва, че филмите, адаптирани по популярни детски истории и приказки, могат да бъдат успешни.Fricke, John (1989). The Wizard of Oz: The Official 50th Anniversary Pictorial History През януари 1938 г. Метро-Голдуин-Майер купува правата върху популярния роман на Л. Франк Баум Вълшебникът от Оз от Самюъл Голдуин.

Сценарият преминава през няколко автори и редакции.Aljean Harmetz (2004). The Making of The Wizard of Oz. Hyperion. ISBN 0-7868-8352-9. Асистентът на Мервин Лерой, Уилям Х. Канън, подава кратко резюме от четири страници.Aljean Harmetz (2004). The Making of The Wizard of Oz. Hyperion. ISBN 0-7868-8352-9. Тъй като последните фентъзи филми не се представят добре, той препоръчва магическите елементи да бъдат смекчени или премахнати. В неговата версия Плашилото е човек толкова глупав, че единствената работа, която може да намери, е да плаши гаргите от царевицата, а Тенекиеният човек е престъпник без сърце, който е наказан да бъде затворен в тенекиен костюм завинаги. Това мъчение го прави по-мек и добросърдечен.Aljean Harmetz (2004). The Making of The Wizard of Oz. Hyperion. ISBN 0-7868-8352-9. Визията на Канън е подобна на филмовата адаптация на Лари Семон от 1925 г., в която липсват магически елементи.

След това Лерой наема сценариста Херман Дж. Манкевич, който изготвя 17 страници проект на сцените в Канзас. Няколко седмици по-късно Манкевич представя още 56 страници. Лерой също наема Ноел Лангли и поета Огдън Наш да напишат отделни версии на историята. Никой от тримата не знае за останалите – честа практика по онова време. Наш представя резюме от четири страници, Лангли изготвя изложение от 43 страници и пълен сценарий на филма. След това Лангли представя още три версии, този път включвайки песните, написани от Харолд Арлен и Йип Харбърг. Флорънс Райерсън и Едгар Алън Улф представят сценарий и са поканени да доизгладят текста. Те са помолени да гарантират, че историята ще остане вярна на книгата на Баум. Въпреки това продуцентът Артър Фрийд е недоволен от тяхната работа и я връща на Лангли. По време на снимките Виктор Флеминг и Джон Лий Махин допълнително редактират сценария, добавяйки и премахвайки някои сцени. Известно е също, че Хейли и Лар сами пишат част от диалога си за сцените в Канзас.

Финалната версия на сценария е завършена на 8 октомври 1938 г., след многобройни пренаписвания. Други, които допринасят за адаптацията, без да получат признание, са Ървинг Бретчър, Хърбърт Фийлдс, Артър Фрийд, Йип Харбърг, Самюъл Хофенщайн, Джак Минц, Сид Силвърс, Ричард Торп, Джордж Кюкор и Кинг Видор. Кредитирани за сценария са само Лангли, Райерсън и Улф.The Wonderful Wizard of Oz, the Making of a Movie Classic (1990). CBS Television, narrated by Angela Lansbury. Co-produced by John Fricke and Aljean Harmetz.

Освен това, синът на текстописеца Харбърг (и негов биограф) Ърни Харбърг съобщава: Както и да е, Йип написа всички диалози по онова време, както и въведението към песните, и също така написа сцената, в която се дават сърцето, мозъка и куражът, защото той беше финалният редактор на сценария. А той – имаше единайсет сценаристи по този проект – събра всичко заедно, написа свои реплики и придаде на цялото нещо свързаност и единство, което го превърна в произведение на изкуството. Но за това не получава признание. Той е отбелязан само с „текстове на песни от Е. Й. Харбърг“. Но въпреки това той остави своя отпечатък върху цялото нещо.Democracy Now. November 25, 2004 .

Лангли смята, че публиката от 1939 г. е твърде изтънчена, за да приеме Оз като чисто фентъзи; затова историята се преработва като дълга, сложна съновиденческа последователност.Fricke, John (1989). The Wizard of Oz: The Official 50th Anniversary Pictorial History Тъй като създателите усещат необходимост да привлекат младежка аудитория, като се обърнат към модерните тенденции и стилове, в музикалния съпровод присъства песента The Jitterbug, а в сценария има сцена с поредица от музикални състезания. Разглезена, егоистична принцеса в Оз е забранила всички форми на музика, освен класическа музика и оперета. Принцесата предизвиква Дороти на певчески конкурс, в който суинг стилът на Дороти очарова слушателите и печели голямата награда. Тази роля първоначално е написана за Бети Джейнс, но по-късно отпада.