1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер (съкратено – СС-ЛАХ, ) е основана през септември 1933 г. и е личната гвардия на Адолф Хитлер. През 1939 г. СС-ЛАХ става отделна бойна част от Вафен-СС заедно със SS-Totenkopfverbände (SS-TV) и SS-Verfügungstruppe (SS-VT).Статия за Вафен-СС в Енциклопедия Британика
Ранна история (1923 – 1933) В ранните дни на Националсоциалистическа германска работническа партия (НСДАП) лидерите ѝ разбират необходимостта от създаването на гвардейски части съставени от доверени и лоялни мъже. Ернст Рьом създава първата формация за лична охрана от 19-а минометна рота. От нея се заражда СА (). Адолф Хитлер осъзнавайки потенциалната заплаха от тази организация нарежда създаването на собствена част за лична охрана, през началото на 1923 г. Първоначално тази формация е малка и наброява осем души (командвани от Юлиус Шрек и Йозеф Берхтолд. Тя носи името Stabswache (). На членовете ѝ са дадени униформи, които да показват разликата им от СА (въпреки че на този етап те са под командването ѝ). Шрек възражда използването на мъртвешката глава () като отличителен белег. Този символ е използван от редица елитни части в Пруското кралство, а по-късно и в Германската империя.
Скоро след създаването си тази част е преименувана на Щурмова група Адолф Хитлер (). На 9 ноември 1923 г. тя заедно със СА и няколко други полувоенни групи на НСДАП участва в неуспешния Бирен пуч в Мюнхен. Като резултат Хитлер е хвърлен в затвора, а НСДАП и всички свързани с нея формации, включително щурмовата група, са официално разпуснати.
Скоро след освобождаването си през 1924 г. Хитлер нарежда формирането на нова гвардейска част, отново наречена Stabswache. Този път тя не попада под контрола на СА. През 1925 г. Stabswache е преименувана на Schutzstaffel или накратко СС. До март 1933 г. тя се разраства от малка част за лична охрана до формация надхвърляща 50 000 мъже. Взема се решение да се образува нова част, като за кадри се подберат най-способните и доверени членове на СС.
На 17 март 1933 г. се сформира СС-Щабсвах Берлин под командването на Йозеф „Зеп“ Дитрих, личната охрана на Хитлер. Дитрих лично избира 120 мъже за тази част. Тя е базирана в казармите Александър в Берлин. По-късно през 1933 г. формацията е преименувана на СС-Зондеркомандо Зосен (SS-Sonderkommando Zossen), а още 120 мъже сформират СС-Зондеркомандо Ютербог (SS-Sonderkommando Jüterbog). Двете части служат за лична охрана на йерархията на НСДАП, за трениране на кадри за СС, а за кратко време и като спомагателни полицейски формации.
През септември 1933 г. двете формации се сливат в една – СС-Зондеркомандо Берлин. През ноември 1933 г. по случай на десет годишнината на Бирения пуч те участват в поход и паметна служба край Залата на пълководците (), където е издигнат паметник в памет на загиналите по време на пуча членове на НСДАП. Всички членове на Зондеркомандо се заклеват в лична вярност на Хитлер. В края на церемонията формацията получава ново име, Лайбщандарт Адолф Хитлер.
Изпитание с огън В началото на 1934 г. Хайнрих Химлер, носещ титлата Райхсфюрер, нарежда Лайбщандарта да бъде преименуван на Лайбщандарт СС Адолф Хитлер (ЛССАХ). В края на юни е бойното кръщене на ЛССАХ. Ернст Рьом, командирът на СА, започва кампания за по-голяма власт на вече силната СА. Хитлер решава, че СА трябва да бъде поставена на мястото си и нарежда на Химлер и Херман Гьоринг да подготвят за действие елитните си формации, Лайбщандарт и Landespolizeigruppe генерал Гьоринг. ЛССАХ формира две роти под командването на Юрген Вагнер и Ото Райх. Те са прехвърлени в Мюнхен на 30 юни.
Хитлер нарежда всички лидери на СА да присъстват на среща в хотел Ханселбауер в град Бад Висзе, близо до Мюнхен. На 30 юни Хитлер се присъединява към Зеп Дитрих и част от Лайбщандарт и отпътуват за мястото на срещата, за да командва лично ареста на Рьом и последвалата екзекуция. Това, което нацистите наричат Рьом пуч, в опит да легитимират действията си поне привидно, става известно като Нощ на дългите ножове. Ротите на ЛССАХ заедно с Landespolizeigruppe на Гьоринг изпълняват ролята на ескадрони на смъртта и извършват множество екзекуции, без присъда, през следващите няколко дни. До 13 юли 1934 г. най-малко 177 души са убити.
Действията на ЛССАХ и формацията на Гьоринг успяват успешно да премахнат лидерите на СА и да елиминират заплахата към ръководството на Хитлер. След „успехът“ на нощта на дългите ножове, като признание за извършеното, ЛССАХ и Landespolizeigruppe генерал Гьоринг са разширени до размер на полк и са моторизирани. В допълнение СС вече не е под контрола на СА.
Въпреки че СС започва да приема нови попълнения, ЛССАХ остава върха на арийския идеал на Хитлер. Строгите наборни правила означават, че приети ще бъдат само тези, които изглеждат достатъчно арийци, са физически подходящи и са пламенни националсоциалисти.
ЛССАХ осигуряват почетна охрана при няколко Нюрнбергски събрания, а през 1935 г. участват в окупирането на Саарланд. Участват като част от авангарда на марша в Австрия като част от нейното анексиране. След това при окупацията на Судетите. През март 1939 г. участват в анексирането на Бохемия и Моравия. Скоро след това към ЛССАХ са прикачени няколко моторизирани формации, включително взвод бронирани коли и мотоциклетна част. С това тя се превръща в моторизиран пехотен полк Лайбщандарт СС Адолф Хитлер.
През януари 1939 г. в берлинския зоопарк се провежда бал на Лайбщандарт. Зеп Дитрих организира това празненство за високопоставени личности и кани известни изпълнители като Ханс Алберс, Хайнрих Георг, и Кет фон Наги. Почетен гост е главнокомандващия на Вермахта, Валтер фон Браухич.
Когато през средата на 1939 г. Хитлер нарежда формирането на СС дивизия Лайбщандарт е натоварена да формира собствени части, за разлика от другите щандарти като SS-VT, СС-щандарт Deutschland, СС-щандарт Germania и СС-щандарт Дер Фюрер. Полската криза от октомври 1939 г. забавя тези планове и на ЛССАХ е наредено да се присъедини към германския 13-и армейски корпус, част от група армии Юг, която се приготвя за атака срещу Полша.
Участие във войната Кампании в началото на войната По време на началните етапи на нападението над Полша ЛССАХ е прикачена към 17-а пехотна дивизия и отговаря за фланговата защита на южната част на образуваните клещи. Полкът участва в няколко яростни битки срещу полските кавалерийски бригади опитващи се да ударят фланговете на германското настъпление. Край Пабянице, град близо до Лодз, ЛССАХ отблъсква елементи на полската 28-а пехотна дивизия и Волинската кавалерийска бригада () след свиреп ръкопашен бой.
След успеха при Пабянице ЛССАХ е преместена в района край Варшава и е прикачена към 4-та танкова дивизия, под командването на генералоберст Георг-Ханс Райнхардт. Там тя участва в действията предотвратили пробив от страна на обкръжените полски части. ЛССАХ се доказват като ефективна бойна формация по време на кампанията въпреки че няколко генерали от сухопътните сили имат известни резерви към високите загуби понесени по време на бой от нея и SS-VT.
Полкът е прехвърлен към холандската граница за началото на Битката за Франция и формира авангарда на сухопътното настъпление в Холандия. Задачата им е пленяването на важния мост над река Айсел и свързване с въздушнодесантните части () на генералоберст Курт Щудент, 7-а въздушна дивизия и 22-ра въздушнопреносима пехотна дивизия.
Нападението над Франция и Холандия започва на 10 май 1940 г. На този ден ЛССАХ преминава над 75 км, подсигурява място за пресичане на река Айсел близо до Зьотпхен. Това става след като откриват, че мостът който е тяхна цел е унищожен. През следващите четири дни прекарани в сражения ЛССАХ преминава 215 км и си спечелват съмнителна слава след като по погрешка стрелят и сериозно раняват генералоберст Щудент близо до Амстердам. На 14 май след капитулацията на Холандия полкът става част от резерва на група армии Б.
След британската бронетанкова контраатака при Арас ЛССАХ заедно със СС дивизия Дас Райх са прехвърлени на фронтовата линия. Задачата им е да удържат периметъра край Дюнкерк и да намалят размера на чувала заобикалящ обградените Британски експедиционен корпус и френски части. Край Вормхуд ЛССАХ пренебрегва заповедта на Хитлер за спиране на настъплението и продължават атаката, превземат британските артилерийски позиции разположени на Ватенбергските височини. По време на атаката полкът понася тежки загуби.
След атаката елементи от 2-ри батальон на ЛССАХ, под командването на СС-Хауптщурмфюрер Вилхелм Монке, са погрешно осведомени, че дивизионния им командир Зеп Дитрих е убит в сраженията. В това, което става известно, като клането край Вормхуд са екзекутирани около 80 британски военнопленници от 2-ри батальон на кралския уорвикширски полк като отмъщение за предполагаемата смърт на Дитрих. Въпреки че престъплението е извършено, степента на замесеност на Монке е неизвестна, и поради това той не е съден по това обвинение.Спомени на очевидец. www.jazzprofessional.com]
Трагичните събития край Вормхуд разкриват как политическата идеология на войниците от ЛССАХ може да ги превърне в отлична бойна част, която не уважава устновените военни правила. Полкът приключва кампанията на бреговете край Дюнкерк.
Балканите След края на кампаниите на запад ЛССАХ е разширена до размер на бригада. Въпреки това тя запазва означението си като полк. Част от добавените формации са противовъздушен батальон и формирование от щурмови оръдия Щурмгешюц. В края на 1940 г. полкът тренира амфибийни десанти в подготовка за Операция „Морски лъв“. След провала на Битката за Англия и отмяната на операцията ЛССАХ е прехвърлена в България като подготовка за Операция „Марита“, част от планираната инвазия в Гърция и Балканите.
Операцията започва на 6 април 1941 година. Задачата на ЛССАХ е да следва пътя на 9-а танкова дивизия, част от 40-и танков корпус на танковия генерал Георг Щуме. Полкът пресича границата и скоро навлиза дълбоко в гръцката територия.
ЛССАХ превзема Баница (на гръцки Веви) на 10 април. 1-ви батальон под командването на щурмбанфюрер Фритц Вит получава задачата да прочисти прохода Кирли дервент при село Церово (Клиди), южно от Баница. Той е защитаван от австралийски, британски и новозеландски части. Батальонът на Вит е подкрепен и преименуван на бойна група Вит. Австралийски офицер пише за немското „нахалство“: „...камиони се спуснаха по главния път до 3000 ярда от нашата пехота.“, където се разтоварват СС войниците.История на участието на Австралия във войната . Германците се принудени да напуснат пътя и срещат силна съпротива в продължение на два дни. Сутринта на 12 април те провеждат фронтална атака и до късния следобед проходът е разчистен. 1-ва батальон на ЛССАХ нанася големи загуби на противника и пленява над 520 войници, като загубите му наброяват 37 убити, 98 ранени и двама изчезнали.Butler, Rupert. SS-Leibstandarte The history of the first SS division 1933 – 1945. Spellmount, 2001. ISBN 1-86227-117-8 стр. 71 Подсиленият лек разузнавателен отряд от ЛССАХ на щурмбанфюрер Курт Майер е натоварен със задачата да преодолее защитата в Клисурския проход, намиращ се югозападно от Баница. След това трябва да продължи към района на Костур (Кастория), за да пресече пътя за отстъпление на изтеглящите се гръцки и британски части. Въпреки силната съпротива, отрядът на Майер овладява прохода.