Слепче (; ) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
География
Селото е разположено в източните склонове на Илиница, на 3,3 km северно от общинския център Демир Хисар. Землището на Слепче е 24,5 km2, от които горите заемат площ от 1737 ha или по-голямата част от землището, обработваемите площи заемат 365 ha, а пасищата 367 ha.
Селото има Основно училиште „Гоце Делчев“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Гоце Делчев“ – Демир Хисар.
История Над селото, в източна посока, се намира един от някогашните големи български просветни и духовни центрове – Слепченският манастир „Свети Йоан Предтеча“. Недалеч от манастирския комплекс е и църквата „Свети Йоан Богослов“, която е от XVII век. Църквата „Свети Никола“ е от 1864 година. Край селото е и манастирът „Света Богородица“ на мястото на бившето село Добромирово.
В XIX век Слепче е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Слепче е посочено като село в каза Прилеп с 38 домакинства и 200 жители българи.
Според данни на Васил Кънчов от 90-те години на XIX век поминък на жителите на Слепча е градинарската работа в Цариград.Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 24. В „Македония. Етнография и статистика“ от 1900 година Кънчов отбелязва Слѣпче като село с 570 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Слепче е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак със 100 къщи.
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Слепче има 800 българи екзархисти и работи българско училище.
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Село Слепче, както много други села в Демирхисарско, пострадва силно от имиграцията в посока Америка и България. Особено големи изселнически вълни от Демирхисарско има след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание, тъй като в района се разиграват най-драматичните сражения между четите на ВМОРО и османските войски.
През 1961 година Слепче има 1099 жители, които през 1994 намаляват на 791,Слепче на сайта на община Демир Хисар а според преброяването от 2002 година селото има 719 жители, от които 718 се самоопределят като македонци и един като сърбин.
Националност Всичко северномакедонци 718 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 1 бошняци 0 други 0
Личности Родени в Слепче Алексо Йошев Трайчев, български революционер от ВМОРО Ангеле Янкулев Карев, български революционер от ВМОРО Константин Христов Нейчов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 4 битолска дружина. Носител на орден „За храброст“ IV степен от Първата световна война.ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 592 Кръсте Цветков Кузманов, български революционер от ВМОРО Никола Богойов Карев, български революционер от ВМОРО Пере Тасев Симонов, български революционер от ВМОРО Силян Стефанов Налов, български революционер от ВМОРО Славко Кръстевски (р. 1939), северномакедонски писател Спиро Петров Мицков, български революционер от ВМОРО Стоян Блажев Христев, български революционер от ВМОРО Стоян Нечов Налов, български революционер от ВМОРО Стоян Петрев Башев, български революционер от ВМОРО Стоян Силянов Мияйлев, български революционер от ВМОРО Тасе Христов Налов, български революционер от ВМОРО Христе Котев Балулов, български революционер от ВМОРО Христе Стефанов Теков, български революционер от ВМОРО
Бележки
Категория:Села в община Демир Хисар