Сухо̀ (, Сохо̀с, до 1940 година изписвано ΣωχόςΔιοικητικές μεταβολές των ΟΤΑ) е село в Гърция, дем Лъгадина, област Централна Македония. В Сухо има архиерейско наместничество на Лъгадинската, Литийска и Рендинска епархия на Църквата на Гърция.
География Селото е разположено в южните поли на Богданската планина (Вертискос) на 45 километра североизточно от Солун и на 25 километра североизточно от Лъгадина.
Край селото са разположени манастирите „Света Богородица Богопокрита“ и „Преображение Господне“.
История В Османската империя Край селото има запазен византийски каменен мост. Църквата „Свети Георги“ в селото е строена през 1750 година.
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който използва гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сохас (Sochas) живеят 1890 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Сухо (Souho) е показано като село с 550 домакинства и 409 жители мюсюлмани и 1766 жители българи. В учебните 1881 – 1882 и 1882 – 1883 Българската екзархия издържа учител в Сухо. Между 1896 и 1900 година 30 къщи от селото преминават под върховенството на Българската екзархия.
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 3600 души, от които 2600 българи-християни и 1000 турци.
Почти всички жители на селото са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 96 българи екзархисти и 4704 жители българи патриаршисти гъркомани.
При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Сухо са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Балканска война По време на войната селото е освободено на 28 октомври 1912 година от четата на родения в него Михаил Думбалаков, посрещната от:
В селото е разкрито комендантство, което обхваща по-голямата част от източната половина на Лъгадинска околия с Бешичкото, Мавровското и Лънджанското езеро, Рендинската река и част от Орфанския залив. В селото е разквартирувана рота от втора дружина на 49 полк. В средата на ноември тя е заменена от рота от втора дружина на 14 полк, а комендант на Сухо става капитан Стефан Коевски. Полицейски пристав става подвойводата на Думбалаков Славко Радоев, а по-късно от София са изпратени стражари, начело с Анастас Масленков. Кукушкият окръжен управител Владимир Караманов пише:
В средата на декември в селото влиза и един гръцки взвод, начело с подпоручик Кустелос, която се държи лоялно към българската власт. В края на февруари след Нигритския инцидент в селото пристигат още три гръцки роти, начело с капитан Константинос Зороянидис, които започват агитация сред населението да не се подчинява на българската власт и това води до конфликт с българската военна администрация. След изтеглянето на българската войска, секретар бирникът Мане Юруков от Щип се оттегля с тях, но българският кмет Георги Демерджиев остава – на 16 април е арестуван, малтретиран, затворен в Солун и освободен едва след застъпничеството на генерал Христофор Хесапчиев.„Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 192 – 194 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель – „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
В Гърция След Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. През 20-те години турското население на паланката се изселва и на негово място са настанени 427 гърци бежанци.Симовски, Тодор. „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998. Според преброяването от 1928 година Сухо е смесено местно-бежанско село със 131 бежански семейства с 574 души.
Мечислав Малецки отбелязва през 1933 година Сухо като българско село в Богданско.Małecki, Mieczysław. О zróżnicowaniu gwar Bogdańska w pd.wschodnej Macedonji, Lud Słowianski, Krakow 1933, т. III, 1, s. 105.
На откритата сцена Раково се изнасят театрални и музикални представления. В селото има и етнографски музей.
Официални преброявания 1913 – 3570 души 1920 – 3498 души 1928 – 3694 души 1940 – 4082 души 1951 – 3861 души 1961 – 3947 души 1971 – 3459 души
Личности
Родени в Сухо Александър Думбалаков, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО Александър (Алекси) Саракинов, македоно-одрински опълченец, 25 (26)-годишен, земеделец, ІІ отделение, четата на Григор Джинджифилов, четата на Славчо Радоев, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина Ангел Попзахариев, гръцки учител и андартски деецI. K. Mαζαράκης - Αινιάν, "Ο Μακεδονικός Αγώνας", Εκδ. "Δωδώνη", Αθήνα, 1981 .Photographic Archive Апостол Стаматов (Απόστολος Σταματιάδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред Атанас Насков (Αθανάσιος Νάσκος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, помощник на четата на Димитриос Космопулос – Курбесис Вангел Попзахариев, гръцки андартски капитан Георги Анастасов (1852 – 1914), български опълченец, участник в боевете при Шипка,Българско опълчение. Биографичен и библиографски справочник в три тома, т. 3, Издаталска къща „Фокус“, Стара Загора, б.г., с. 84. III опълченска дружина. Димитрий Захаренгас (р. 1965), митрополит а Александрийската патриаршия Димитър Думбалаков (Димитър Атанасов) (1872 – 1915), български революционер и воененДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 7, 8; а.е. 331, л. 21 Зирана Затели (р. 1951), гръцка писателка Иван Адамов, служител в българската администрация в Лъгадинско през Балканската война, касиер на Бешичкото езеро„Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 178 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель – „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“ Йоанис Главинас (1938 – 2012), гръцки политик Константин Захариев (Κωνσταντίνος Ζαχαρίου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище Константин Кандилев (Κωνσταντίνος Κανδύλας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, подпомага четата на Димитриос Космопулос – Курбесис Константин Челебиев (Κωνσταντίνος Τσιλιμπόνης), гръцки андартски деец, агент от втори ред, куриер и информатор Константин Христодулов (Κωνσταντίνος Χριστοδούλου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище Кула Елевтериаду (1923 – 1947), участничка в гръцката съпротива в годините на Втората световна война Мария Думбалакова (1870 – 1948), българска учителкаАлбум-алманах „Македония“, София, 1931, стр. 110. Михаил Думбалаков (1882 – 1958), български публицист, революционер и военен Никос Псарас (р. 1971), гръцки поет Стаматиос Папазис (1898 – 1953), гръцки политик Страти Качоров (Στράτος Κατσιώρας), гръцки андартски деец, агент от трети ред Трендафил Думбалаков (1889 – 1907), български революционер и военен Христодул Божиков, български просветен деец Щерьо Стоянов (Стерю, 1887/1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина
Свързани със Сухо Симона Халеп (р. 1991), румънска тенесистка, по произход от Сухо
Литература Oblak V. Macedonische Studien. Die slavischen Dialekte des sudlichen und nordwestlichen Macedoniens. Wien, 1896. Mieczyslaw Malecki, Dwie gwary macedonskie (Suche; Wysoka w Solunskiem) Czesc II: Slownik Krakow, 1936, МПр, 3 и 4 Младенов М. Сл. Солунски говор // Стойков Ст. Българска диалектология. София, 1993. С. 185. Младенов Ст. Българската реч в Солун и Солунско // Младенов Ст. Избрани произведения. София, 1992. С. 332. Кочев Ив. Старобългарските диалектни явления и понятието солунски говор // Български език, 1987, кн. 3. С. 174.
Външни препратки Официален сайт Н.Сурин. Погърчването на българите в Лъгадинско. Спомени от Македония „Село Сухо, Солунско“, статия на Михаил Думбалаков за родното му село Сухо, публикувана във в-к „Български юг“, год. I, бр. 37, Сѣр, 27 юни 1942 година
Бележки
Категория:Села в дем Лъгадина