Котито е едно от имената на тракийската Велика богиня. Етимологията му се извежда от думата "война, сеч, клане".
Най-рано се споменава в трагедията „Едони“ от Есхил. Друг важен източник за култа към Котито е изгубената пиеса на Евполис „Баптай“.
Знае се малко за същността на Котито. Понякога се отъждествява с Бендида. От тракийски изобразителни данни получаваме сведения за връзката на богинята Котито и бика. Фактът че редица представители на Одриската династия носят името Котис, подчертава особената популярност на Богинята сред траките. В елинския свят култът към Котито се разпространява по време на Пелопонеските войни (431 – 404 г. пр. Хр.). Тя е позната в Атина, Коринт и Сицилия. Изключителният колорит на празниците в чест на богинята я прави популярна и често се споменава от римските поети Вергилий, Хораций и Ювенал. В античната литературна традиция се приема, че Котито е дорийска богиня – коринтянка, дъщеря на Тимандър.
Култ Празненствата, посветени на Котито, са ритуали, отличаващи се с оргиастични елементи. Те включват очищение, скок от скала в морето, мимове, подражаване рева на бик, екстатична музика. По време на тези празници мъжете носят женски маски, преобличат се в женски дрехи, имитират женско поведение. Според Страбон тези празници наподобяват малоазийските оргиастически тържества и е възможно да са пренесени от там, защото много приличат на култовите практики в чест на Кибела. Есхил поставя богинята във връзка с Дионис и прави паралел между почитателите на Котито и на Дионис.
Мито-ритуална същност на Котито Митологичната същност на Котито може да бъде разбрана чрез анализиране на отделните елементи на Котитиите. Скачането в морето е митологема с инициационен смисъл. Водата, като първичен елемент на космоса, въплъщава идеята за хаос и недиференцираност. Излизането от водния басейн символизира възстановяването на реда. Гмуркането е форма на изминаването на пътя между два статуса и преминаването на водната преграда е необходимо условие в много инициационни практики. Смята се, че мистите на Котито извършват инициационния си скок във водата, за да отбележат преминаването си от непосветени в статуса на посветени в мистериите на богинята. Мито-ритуалните механизми показват дублиране на основния семантичен смисъл в различни знакови системи. Посвещаваният трябва да премине през състоянието на ритуална смърт. Скачането в морето е една от формите на това състояние. То се дублира и от смяната на пола, демонстрирана чрез травестията в празниците на Котито. Смята се, че мистите са разигравали и хомоеротични сцени. Така се онагледява смъртта им като мъже (излизане от старото състояние на незнание) и „раждането“ им като жени (влизане в новия статус на посветени). Много изследователи приемат, че Котито е типично андрогинно божество (с белези на двата пола). Шумът и музиката имат специфично значение в праненствата на Котито. Бичият рев е един от основните елементи по време на инициация, а аудитивният код е важен елемент от култа към Котито.
Връзки с минойската Бритомарта и микенската Потния Терон Формите на приемственост между древните култури от бреговете на Егейско море (остров Крит, Балкански полуостров, Мала Азия) тепърва предстои да бъдат изяснявани. Разграничавайки автохтонните минойска, по-късната микенска (макар и известна също като протогръцка) и тракийската култури от наложилата се след нашествието на древните гърци елинска култура, откриваме все повече аналогии между тези изконно местни култури в разрез с общоприетата История на Древна Гърция. Тук конкретно ни занимава първообраза на гръцката Артемида (претопен и в образа на редица други богини като Атина, Афродита и др.) - образа на Благата девойка Бритомарта, определяна като върховна богиня на Минойски Крит, микенската Повелителка на зверовете Потния Терон и Невидимата Афая от остров Егина. Тракийският култ към Котито няма как да не предизвика асоциации с мита за критската девойка Бритомарта, получила по-късно гръцкото прозвище Диктина (тази на ловните мрежи), която преследвана от цар Минос се хвърля от една скала в морето и попада в мрежите на рибарите довели я в Гърция.
Връзка между траките и т.нар. от Херодот царски скити от една страна, и древните критяни и микенци от друга, е афинитетът на тези автохтонни култури към бика, змията и змиеукротителката, двойната брадва и късият прав меч, почитането на една-единствена Велика богиня-майка, или на един-единствен Върховен бог-баща, бил той с образа на гръцкия Посейдон, Дионис или Зевс, почитането на неговите дъщери или синове, по-скоро като светици или светци покровители, или дори като безплътни духове, отколкото като божества в традиционния вид на гръцкия пантеистичен модел. Всъщност навсякъде където археолозите се натъкват на находки от тези култури се наблюдават сходни погребални практики с градеж на могили и използване на погребални маски, но липса на храмове. Те са заместени от каменни светилища под открито небе, свещени дървета, скали или стели (колони) дооформени от човешка ръка намиращи се в свещени гори, планини или пещери. Не на последно място разбира се стои и предпочитанието на траки, минойци и микенци към женското начало, към божествената девойка омайваща не само мъжките сърца, но и всичко живо със своята прелест, божествен глас и владеене на умения присъщи по традиция на мъжете. Тракийската Котито (Бендида) е архетип с аналози в целия древен свят, по различно време и под различни имена.
Източници
Маразов И., Митология на траките, София, 1994 Фол А. и съавтори, Кратка енциклопедия Тракийска древност, София, 1993
Категория:Тракийски божества Категория:Езичество