Павел Йозеф Шафарик (; ) е словашки филолог, етнограф, литературен историк и поет. По-голямата част от трудовете му са написани на чешки и немски.
Биография
Шафарик е роден на 13 май 1795 г. в Кобелярово в семейството на евангелистки пастор.
В периода от 1819 до 1833 г. в продължение на 14 години е директор на сръбска гимназия в Нови Сад. Посвещава дълги години на изследването на езика, историята и литературата на славяните, като успява да издири ценни материали в тази насока. Плод на усилената му работа са редица трудове, сред които за най-забележително се сочи „Славянски древности“ (1837 г.). В тази си книга той представя живота на славяните от най-дълбока древност до края на IX век, като отделя значително място и на българите. Шафарик оспорва числеността на българското население, като посочва бройката 600 хил. души за невярна и заявява, че българите наброяват около 4 милиона в онзи момент, като населяват обширна област, в която влизат Нишко, цяла Македония, Тракия и Мизия, част от Бесарабия.Ризов, Димитър. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници, Берлин 1917, стр.23
Тези граници са отразени в създадената от него етнографска карта, Slovansky zemêvid, излязла в Прага в 1842 година, очертаваща териториите на славянските народи. Наричана е и Шафарикова карта. Българите са разграничени от съседните им народи: сърби, румънци, гърци и албанци.
Ценни са и трудовете му, посветени на старата славянска писменост в България, на делото на светите братя Кирил и Методий и други. Шафарик проявява голям интерес към възрожденската българска литература, върху чиито автори оказва силно положително влияние.
Библиография Поезия Loučení s Múzou Zdání Slavomilovo Tatranská múza s lýrou slovanskou, 1814 Mé zpěvy Ode festival ... (Levoča, 1814) Tatranská múza s lyrou slovanskou (Levoča, 1814)
Научни трудове Geschichte der slawischen Sprache und Literatur nach allen Mundarten (1826, Pest) Přehled nejnovější literatury illlyrských slovanů po l. 1833 Slovanské starožitnosti (1837 + 1865, Praha) Slovanský národopis Slovem o českém pravopise Výklad některých grammatických forem v jazyku slovanském Mluvozpytný rozbor čísloslova Počátkové českého básnictví, obzvláště prozódie Promluvení k Slovanům, in: Prvotiny pěkných umění (1817) Počátkové českého básnictví, obzvláště prozodie (1818, Praha) Novi Graeci non uniti ritus gymnasii neoplate auspicia feliciter capta. Adnexa est oratio Pauli Josephi Schaffarik (1819, Novi Sad) Písně světské lidu Slovensku v Uhřích. Sebrané a vydané od P. J. Šafárika, Jana Blahoslava a jiných. 1–2 (Pešť, 1823–1827) Über die Abkunft der Slawen nach Lorenz Surowiecki (1828, Buda) Serbische Lesekörner oder Historische-Kritische Beleuchtung der serbischen Mundart (1833, Pest) Monumenta Illyrica (1839, Praha) Die ältesten Denkmäler der böhmischen Sprache ... (1840, Praha) Slovanský národopisu (1842 – 2 vydání, Praha) Počátkové staročeské mluvnice in:Výbor (1845) Juridische – politische Terminologie der slawischen Sprachen Oesterreich(Vídeň, 1850) Památky dřevního pisemnictví Jihoslovanů (1851, Praha) Památky hlaholského pisemnictví (1853, Praha) Glagolitische Fragmente (1857, Praha) Über den ursprung und die Heimat des Glagolitismus (1858, Praha) Geschichte der südslawischen Litteratur 1-3 (1864-65, Praha)
Бележки
Външни препратки Цялата карта Slovansky zemêvid на Шафарик в дигитален вариант
Категория:Словашки филолози Категория:Словашки учени Категория:Етнографи Категория:Литературни историци Категория:Словашка литература Категория:Словашки езиковеди Категория:Словашки език Категория:Панславизъм Категория:Словашки слависти Категория:Словашки поети Категория:Починали в Прага Категория:Възпитаници на Йенския университет