Мансийският език (самоназвание: мāньси лāтыӈ; старо название - вогулски език) е езикът на мансите, живеещи в Ханти-Мансийски автономен окръг и Свердловска област в Русия. Принадлежи към угро-финските езици, като най-близките езици до него са хантийски и унгарски език. Съществуват няколко диалекта, които обаче се различават съществено и са неразбираеми помежду си, а някои от тях вече са изчезнали. Към 2010 г. се говори от 940 души.Mansi | Ethnologue Повечето манси говорят руски вследствие асимилация.
Писменост Първата писменост на езика е създадена през 1932 г., която се базира на латиница. След неуспехите на този азбучен вариант, новата писменост на езика е създадена през 1937 г. като модифициран вариант на кирилицата. Дължината на гласните звукове се изписва с поставяне на макрон върху гласната буква. Подчертаните букви се срещат само в заемки от руски език.
АА̄ а̄БВГ, ДЕЕ̄ е̄ЁЁ̄ ё̄ЖЗИӢЙКЛМНӇОО̄ПРСТУӮФХЦЧШЩ ЪЫ Ы̄ ЬЭЭ̄ЮЮ̄ЯЯ̄
Граматични особености Мансийският е аглутинативен език. Няма род, определителен член, но има богато склонение на имената: три числа (единствено, двойствено и множествено), шест падежа (именителен, местен, изходен, вносителен, творителен, преместителен). Вместо предлози се използват следлози. Глаголната система е сравнително слабо развита (три лица, три числа, две времена, четири наклонения). Мансийският, както някои други угро-фински езици, различава спреженията при обектно и необектно глаголно действие, т.е. спрежението на глагола е различно в зависимот от това дали в изречението има допълнение.
Използват се представки, за да се конкретизира глаголното действие. Сравни: мансийски: эл- (от-) + мина (вървя) = элмина (отивам си), унгарски: el- (от-) + menni (вървя) = elmenni (отивам си).
Източници
Категория:Угро-фински езици Категория:Ханти-Мансийски автономен окръг Категория:Култура на Тюменска област